О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 24.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1689/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „З. Фуражи” АД – [населено място], срещу определение №119 от 15.03.2019г., постановено по в.ч.т.д.№46/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на „З. Фуражи” АД срещу определение №1185/12.11.2018г. по т.д.№221/2015г. на Старозагорски окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се извода на въззивния състав за липса на правен интерес за дружеството да обжалва определението на Старозагорски ОС, с което първоинстанционното производство е било прекратено по отношение на В. Т., като се излагат съображения, че участието в делото на ответницата е задължително с оглед разпоредбата на чл.26 СК. Отделно се сочи, че неправилно въззивният съд е приел за недопустимо обжалването на определението на първата инстанция за разделяне на исковете, което твърдение частният жалбоподател аргументира с липсата в конкретния случай на предпоставките по чл.210, ал.2 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на апелативния състав за произнасяне по въззивната частна жалба по съществото на процесуалния спор.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от Е. Н. П. в качеството й на синдик на „А.-Ва-Т.” СД, в който се излагат доводи за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С определение №1185/12.11.2018г. Старозагорският окръжен съд е прекратил производство по отношение на ответницата В. С. Т.. Със същото определение на основание чл.210, ал.2 ГПК съдът е разделил производството по т.д.№221/2015г. като е постановил, че делото продължава само по главните искове по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.170 ЗЗД за обявяване за недействително учредяването на ипотека върху личен недвижим имот на А. Т. за обезпечаване на чуждо задължение на „З. Фуражи” АД. Съдът е отделил за разглеждане в отделно производство чрез образуване на ново дело евентуалния иск по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ на синдика Е. П. срещу А. Т. и „З. Фуражи” АД за прогласяване за недействителна по отношение на кредиторите по несъстоятелността на „А.-Ва-Т.” СД (н.) на учредената от А. Т. ипотека.
С обжалваното пред ВКС определение №119/15.03.2019г. по в.ч.т.д.№46/2019г. на Пловдивски апелативен съд, въззивният състав е оставил без разглеждане като недопустима въззивната частна жалба на „З. Фуражи” АД. Съдът е посочил, че не е налице правен интерес за ответното дружество „З. Фуражи” АД да обжалва определението, с което първоинстанционното производство е прекратено по отношение на друг ответник – в случая В. Т.. Според съда въззивната частна жалба е недопустима и в частта й, с която се оспорва определението за разделяне на исковете в отделни производства по реда на чл.210, ал.2 ГПК по съображение, че това определение нито прегражда развитието на делото, нито изрично в ГПК е уредена възможност за неговото обжалване.
Настоящият състав споделя изводите на въззивния състав за недопустимост на въззивната частна жалба на „З. Фуражи” АД. В. Т. няма самостоятелни вещни права върху ипотекирания имот, собственост на съпруга й, поради което същата не е негов необходим другар (необходимо другарство между съпрузи е налице в случай на съпружеска имуществена общност, но не и при вещноправен спор за имот индивидуална собственост на единия съпруг – аргумент от Тълк.решение №3/29.06.2017г. по т.д.№3/2016г. на ВКС, ОСГК.). В тази връзка В. Т. не е необходим другар и на ответника „З. Фуражи” АД по предявените искове, което от своя страна обуславя липсата на правен интерес за „З. Фуражи” АД да обжалва определението в частта му, с която е прекратено производството по отношение на ответницата Т..
Определението по чл.210, ал.2 ГПК, с което се разделят исковете в отделно производство, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не попада в някоя от двете хипотези по чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК, предпоставящи инстанционен контрол на определението ( в този смисъл е и константната практиката на ВКС, обективирана в определение №654/15.12.2016г. по ч.т.д.№2115/2016г. на ВКС, ІІ т.о., определение №429/07.07.2015г. по ч.гр..д.№35121/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №983/30.10.2012г. по ч.т.д.№721/2012г. на ВКС, І т.о. и др.). Изложените в частната жалба съображения относно липсата на предпоставки за разделяне на делото по чл.210, ал.2 ГПК са относими към правилността на обжалваното определение, но не и за допустимостта на въззивната частна жалба, която е предмет на настоящото частно производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №119 от 15.03.2019г., постановено по в.ч.т.д.№46/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на „З. Фуражи” АД срещу определение №1185/12.11.2018г. по т.д.№221/2015г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: