О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
С., 31.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1447/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от [фирма] чрез юрисконсулт Ж. К. против Определение №102 от 27.03.2015 год., постановено по т.д.№ 455/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на определение №3680/23.09.2014г. по т.д.№865/2009г. на Варненски ОС, ТО, потвърдено с определение №756/11.11.2014г. по ч.т.д.№666/2014г. на Варненски АС,ТО.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Твърди се, че определението по чл.729 ал.1 ТЗ за одобряване на частична сметка№2, изготвена от синдика по чл.721 ТЗ, е влязъл в сила окончателен съдебен акт и че с него е решен окончателно материалноправния спор относно това, към кой момент се дължи окончателно възнаграждението на синдика в производството по несъстоятелност. Сочи се, че по тази причина обжалваното определение подлежи на отмяна по чл.303 и сл.ГПК.. Иска се отмяна на обжалваното определение, разглеждане на молбата за отмяна по чл.303 и сл. ГПК по същество като същевременно се излагат аргументи за евентуално спиране на производството на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК до произнасяне на решение по Тълкувателно дело №7/2014г. на ВКС.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/ не е взел становище по частната жалба в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба намира следното:
Частната жалба на [фирма] е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Определение №102 от 27.03.2015 год., постановено по т.д.№ 455/2015г. касационният състав е оставил без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на определението, постановено от съда по несъстоятелност по чл.729 ал.1 ТЗ, с което е одобрена частична сметка №2 за разпределение на суми в производството по несъстоятелност на [фирма], предложена с молба на синдика с вх.№23320/13.08.2014г.. Видно от мотивите към атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че определението на съда по несъстоятелността по чл.729 ТЗ не подлежи на отмяна посредством извънредните способи по чл.303 и сл.ГПК, тъй като с това определение не се решава правен спор между страните и същото не се ползва със сила на пресъдено нещо. Според касационният състав определението по чл.729 ал.1 ТЗ няма характеристиката на подлежащите на отмяна съдебни актове, посочени в т.1 и т.2 от ППВС №2/29.09.1977г. Настоящият състав споделя изложените в обжалваното определение правни изводи, обуславящи недопустимостта на молбата за отмяна.
В Постановление №2/19.09.1977г. на Пленума на ВС се приема допустимост на отмяна на съдебни актове чрез извънредния способ по чл.231и сл. ГПК (отм.) ако 1. със съдебния акт се разрешава спор за материално право между страните по спора и 2. ако съдебния акт се ползва със сила на пресъдено нещо.
С определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, като в това специфично производство извършва проверка и преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размерът на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези суми трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания. При констатирана незаконосъобразност съдът може служебно или по повод на възражение в производството по чл. 729, ал. 1 ТЗ да направи корекции в сметката за разпределение, но само за приети, включени от синдика в списък и одобрени от съда по несъстоятелността вземания. При постановяване на определението за одобряване на сметката съдът следи единствено за наличието на нарушения на синдика при прилагането на нормите на чл.722 до чл.726 ТЗ. Ето защо с определението по чл.729 ал.1 ТЗ съдът нито е задължен, нито има правомощието да разреши материалноправен спор, отнасящ се до отношенията длъжник –кредитор.
Не е налице спор за материално право по см. на т.1 от ППВС№2/1977г. оспорването от страна на кредитор на момента, от който се дължи окончателно възнаграждението на синдика в производството по несъстоятелност. Защитата на кредитор срещу решение на Събранието на кредиторите е възможна по реда на чл.679 ал.1 ТЗ, а не чрез поправка от страна на съда на изготвената от синдика сметка за разпределение на наличните суми по чл.721 ал.1 ТЗ.
Определението на съда по чл.729 ал.1 ТЗ, с което съдът одобрява сметката за разпределение не формира сила на пресъдено нещо. С решение №15/1.03.2010г., постановено по т.д.№535/2009г. на ВКС, І-во, т.о, по реда на чл.290 ал.1 ГПК е прието, че определението по чл.729 ал.1 ТЗ не формира сила на пресъдено нещо по вида на вземанията на кредиторите като обезпечени или необезпечени. На по-голямо основание не се ползва със сила на пресъдено нещо определението по чл.729 ал.1 ТЗ, с което е одобрена частичната сметка за заплащането на възнаграждението на синдика, прието въз основа на решение на Събранието на кредиторите.
Липсата на основанията, посочени в т.1 и т.2 на ППВС №2/1977г. обуславя недопустимостта на молбата за отмяна по чл.303 и сл.ГПК на определението по чл.729 ал.1 ТЗ / в същия смисъл е и определение №24 от 26.01.2015г., постановено по т.д.№3762/2014г. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о/. Приложените към частната жалба решения на ВКС са неотносими за конкретния спор, тъй като в тях предмет на молбите за отмяна са прекратителни определения, а не определение по чл.729 ал.1 ТЗ. Обжалваното по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК определение на друг състав на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Не следва да бъде спирано производството във връзка с приемане на решение по тълкувателно дело №7/2014г. ВКС,ОСГТК Както е посочено в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение №8/2013г. от 7.05.204г. по т.д.№8/2013г. В., ОСГТК, образуваното пред Върховния касационен съд тълкувателно дело не съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК. В случая не са налице и основанията за спиране на производството по чл.292 ГПК, тъй като настоящото производство е въззивно по чл.274 ал.2 ГПК, а не касационно – по чл.274 ал.3 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №102 от 27.03.2015 год., постановено по т.д.№ 455/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на определение №3680/23.09.2014г. по т.д.№865/2009г. на Варненски ОС, ТО, потвърдено с определение №756/11.11.2014г. по ч.т.д.№666/2014г. на Варненски АС,ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: