О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 30.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №821/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №3711 от 13.11.2017г., постановено по в.т.д.№1057/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т..о., 9 с-в, с което частично е уважена молбата на [фирма] по чл.248 ГПК за изменение на решение №1502/29.06.22017г., постановено по същото дело, в частта му за разноските.
В частната жалба, депозирана на 27.11.2017г. и в писменото уточнение към нея от 30.01.2018г. се поддържа, че обжалваното определение е неправилно в частта му, с която ищецът [фирма] е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 753.86лв. вместо разноски в размер на 2 702.58 лв. Според частния жалбоподател порокът на определението в обжалваната му част е обусловена от допусната от съда очевидна фактическа грешка като присъдената сума за разноски от първата инстанция в полза на [фирма] в размер на 1 948.72лв., не е прибавена към дължимите от [фирма] разноски за въззивната инстанция в размер на 753.86лв. Претендира се изменение на обжалваното определение №3711/13.11.2017г. по в.т.д.№1057/2017г. на САС и осъждането на основание чл.78 ал.3 ГПК на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2 702.58 лв. – разноски за първата и за въззивната инстанция, респ. – при присъдени разноски в размер на 753.86лв. за въззивната инстанция, да сее остави в сила решението №2052/24.11.2016г. по т.д.№5866/2015г. на СГС в частта му, с която [фирма] да заплати на [фирма] съдебни разноски за първата инстанция в размер на 1 948.72лв.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от [фирма] –гр.София, на частната жалба от 27.11.2017г. и на писменото уточнение на частната жалба от 30.01.2018г.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване на основание чл.248 ал.3 изр.2 ГПК съдебен акт. С оглед молбата на жалбоподателя от 22.12.2017г. и писменото уточнение на частната жалба от 30.01.2017г., предмет на частната жалба е определението №3711 от 13.11.2017г. в обжалваната му част, без оглед произнасянето на въззивния съд по молбата на [фирма] от 22.12.2017г. до САС за поправка на очевидна фактическа грешка в определението и по молбата на същото дружество от 27.11.2017г. за изменение на определението в частта за разноските.
Обжалваното определение №3711/13.11.2017г. по в.т.д.№1057/2017г. на Софийски апелативен съд, е постановено по молба на [фирма] от 19.07.2017г. за изменение на реда на чл.248 ал.1 ГПК на въззивното решение №1502/29.06.22017г., постановено по същото дело, в частта за разноските. За да се произнесе по молбата по чл.248 ГПК въззивният състав е отразил, че с първоинстанционното решение №2052/24.11.2017г. по т.д.№5866/2015г. на СГС, предявените искове на [фирма] срещу [фирма] са уважени съответно главният – до сумата от 74 722.74лв., а акцесорният – за сумата от 22 827.30лв. като същите са отхвърлени съответно за разликата до пълния предявен размер от 75 276лв. за главния иск и за разликата до пълния предявен размер от 44 582,66 лв. за акцесорния иск. С първоинстанционното решение на ищеца са присъдени разноски в размер на 7 858.77лв., а на ответника в размер на 1 948.72лв. С влязло в сила определение №1153/22.02.2016г. на първоинстанционния съд производството по делото е прекратено в частта досежно вземането за възнаграждение по договора за сумата от 24 614 40лв.
Ответникът [фирма] е подал въззивна жалба с обжалваем по същата интерес 97 550.04лв. /размерът, за който исковете са уважени/. Въззивният състав е посочил, че в отхвърлителните му части и в частта, с която на ответника са присъдени разноски – 1 948.72лв. решението на СГС е влязло в сила като необжалвано.
В обжалваното определение е отразено, че с въззивното решение обжалваният първоинстанционен акт е отменен в частите, с които исковете са уважени: главният – за сумата над 69 602.74лв. до 74 722, 74 лв. и акцесорният – за сумата над 21 263.17лв. до 22 827.30лв. като въззивният съд е отменил обжалваното решение и в частта за присъдените на ищеца от СГС разноски в размер на 7 858.77 лв. и е определил общата сума, дължима на ищеца за направените разноски за двете инстанции в размер на 10 615, 98 лв. разноски. В останалите обжалвани части решението е потвърдено като на въззивника – ответник по исковете, е присъдена сумата от 476,28 лв. разноски за въззивното производство.
Обсъждайки представените от страните доказателства за направените от тях разноски и съобразявайки резултата във въззивното производство, влязлото в сила определение на СГС за частично прекратяване на делото и влязлото в сила решение на СГС в отхвърлителните му части и в частта за присъждане на ответника на сумата от 1 948.72лв. – разноски, въззивният съд е приел, че молбата на ответното дружество по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение е частично основателна. Изложил е съображения, че за двете съдебни инстанции дължимите разноски от [фирма] на [фирма] на основание чл.78 ал.1 ГПК са общо в размер на 10 580 95лв. /а не за посочената сума в решението 10 615 .98лв./. По отношение на дължимите разноски от [фирма] на [фирма] на осн. чл.78 ал.3 и 4 ГПК, съдът е приел, че същите са в размер на 2 702.58лв. за двете инстанции, от които от 2 226.31лв. разноски за първоинстанционното производство и 476.27лв. за въззивното производство. Имайки предвид отразеното от въззивния съд обстоятелство, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която са присъдени разноски в полза на [фирма] в размер на 1 948.72 лв. въззивният състав е приел, че ищецът следва да бъде осъден допълнително да заплати на ответника сумата от 753.86лв. /вместо посочената в решението сума от 476, 28 лв./. По изложените по-горе съображения с обжалваното определение е изменено на осн. чл.248 ГПК решение № 1502/29.06.2017г. по т.д.№1057/2017г. на САС в частта за разноските като е постановено осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] разноски за двете инстанции в размер на 10 580 95лв. вместо 10 615.98 лв., както и осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] 753.86лв. разноски за първоинстанционното и въззивното производство вместо 476. 28лв.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Всъщност, няма никакво разминаване между размера на присъдените от въззивния съд с обжалваното определение разноски в полза на [фирма] за първата и за въззивната инстанция и размера на разноските, които следва да бъдат присъдени на дружеството съобразно становището на частния жалбоподател в писменото уточнение от 30.01.2018г. В мотивите към определението по чл.248 ГПК апелативният състав изрично е посочил, „че в частта, с която на ответника са присъдени разноски – 1 948.72лв. решението на СГС е влязло в сила като необжалвано.”. Приемайки, че дължимите в полза на [фирма] разноски за първата инстанция са в размер на 2 226.31лв. (т.е. с 277.59лв. повече от присъдените от първата инстанция 1 948.72лв.), а че дължимите разноски за въззивната инстанция са в размер на 476.27лв (както са присъдени с въззивното решение)., въззивният съд правилно е постановил осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] общо сумата 753.86лв. (277.59 + 476.27лв.) или (2 702.58лв. минус 1 948.72лв.) – разноски за първата и въззивната инстанция, които разноски се дължат от ищеца заедно с присъдените от СГС с влязлото в сила решение в тази му част разноски в размер на 1 948.72лв. Апелативният състав законосъобразно не е прибавил сумата 1 948.72лв. в диспозитива на своето определение, тъй като същата сума от 1 948.72лв. за разноски пред първата инстанция би била присъдена два пъти – един път с влязлото в сила определение на СГС до размер на 1 948.72лв. и втори път със самото определение по чл.248 ГПК.
Неоснователно е искането на частния жалбоподател за постановяване на отделен диспозитив за оставяне в сила на решението на СГС в частта му, с която ищеца е осъден да запрати на ответника разноски в размер на 1 948.72лв., тъй като съдът няма право да потвърждава съдебен акт, който е влязъл в сила и който на това основание подлежи на изпълнение.
Мотивиран от горното ВКС – търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3711 от 13.11.2017г., постановено по в.т.д.№1057/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т..о., 9 с-в. в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: