О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 16.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д.3152/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, образувано по частната жалба на С. И. С., подадена от неговия пълномощник С. Г. С., срещу определение №703 от 24.11.2017г., постановено по ч.т.д.№2534/2017г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба №13044/24.07.2017г. на С. С., лично и като пълномощник на С. С., срещу определение №2121/26.06.2017г. по ч.гр.д.№2305/2017г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излагат се съображения за недопустимо участие при постановяване на определението на член на състава, който е участвал в други състави, приели, че жалбоподателите дължат държавна такса. Оспорва се законосъобразността на определението с оглед неправилното приложение на чл.83 ал.2 ГПК. На последно място се поддържа, че определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като представлява акт на спорна съдебна администрация.
В., търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по 275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 изр..2 ГПК.
С обжалваното определение №703/24.11.2017г. по ч.т.д.№2534/2017г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., касационният състав е оставил без разглеждане частната жалба №13044/24.07.2017г. на С. С., лично и като пълномощник на С. С., срещу определение №2121/26.06.2017г. по ч.гр.д.№2305/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в. С определението на САС е потвърдено определение на СГС, с която е била оставена без уважение молбата на С. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по сметката на САС.
К. състав е приел, че частната касационна жалба №13044/24.07.2017г. е недопустима с оглед разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК (в редакцията ДВ бр.50_2015г. в сила от 07.07.2015г.), според която постановените от окръжния съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. Съдът е посочил, че в конкретния случай определението на САС, обжалвано с частната касационна жалба №13044/24.07.2017г., е постановено по частна жалба срещу определение на окръжен съд (СГС), действащ като въззивна инстанция, поради което инстанционният контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, е окончателен.
Обжалваното определение на ВКС не е нито нищожно, нито недопустимо. Същото е постановено от касационен състав на второ търговско отделение на ВКС, с участието на съдии, определени като постоянни членове на този състав, със заповед на председателя на ВКС от месец септември 2017г. Отделно следва да се има предвид, че с обжалваното определение касационният състав не се е произнесъл по законосъобразността на определението на САС, а по неговата допустимост. В тази връзка оплакването за неправилно приложение на чл.83 ал.2 ГПК не е предмет на настоящото частно производство, нито е налице ангажиране на член на състава по съществото на процесуалния спор със становище, изразено по друго дело.
Неоснователно е и оплакването за неправилност на определението. Настоящият състав изцяло споделя изложените в определението съображения за недопустимост на касационно обжалване на определение на апелативен съд, постановено по частна жалба срещу определение, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция. Разпоредбата на чл.274 ал.2, предл.2 ГПК е приложима и относно определенията по чл.83 ГПК – в този смисъл е и константната практика на ВКС (обективирана в цитираните в обжалваното определение актове на ВКС). Наличието на определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК относно отказите за освобождаване от държавна такса, е обусловено от допустимостта на касационното обжалване, когато въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, какъвто не е настоящия случай.
По изложените по-горе съображения ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №703 от 24.11.2017г., постановено по ч.т.д.№2534/2017г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.
ОСЪЖДА С. И. С. от [населено място], [улица] да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 15 лв. по сметката на ВКС на основание чл.77 във вр. с чл.71 ГПК
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: