О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
С., 29.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1396/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], против Определение №2094 от 7.08.2014г., постановено по ч.гр.д.№2931/2014 год. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено разпореждането от 6.06.2014г. на Видински ОС по т.д.№84/2013г. за връщане на въззивната жалба на [фирма] срещу решението, постановено по същото дело.
В частната жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че указанието, дадено от първоинстанционния съд за внасяне на дължимата държавна такса е било редовно съобщено на частния жалбоподател, както и че въззивният състав незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.64 ал.3 ГПК, регламентираща принципа на недопустимост на възстановяване на пропуснат срок, ако е било възможно неговото продължаване за извършването на пропуснатото действие. С оглед допустимостта на обжалването по чл.274 ал.3 ГПК в представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и на касационното основание по чл.281 т.3 ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма].
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
С Определение №2094 от 7.08.2014г.., постановено по ч.гр.д.№2931/2014 год. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, е потвърдено разпореждането от 6.06.2014г. на Видински ОС по т.д.№84/2013г. за връщане на въззивната жалба на [фирма] от 11.11.2013г. срещу решението, постановено на 20.13.2013г. по същото дело. Видно от мотивите към обжалваното определение на САС въззивният състав е приел, че частната жалба на [фирма] срещу разпореждането на връщане на въззивната жалба е неоснователна, тъй като първоинстанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК. В определението е посочено, че частният жалбоподател не е изпълнил в срок указанието на внасяне на държавна такса за въззивната жалба, което му е било редовно съобщено по реда на чл.45 във вр. с чл.39 ал.1 ГПК. С обжалваното определения въззивният състав не е уважил частната жалба и като молба са възстановяване на срока, посочвайки че съгл. чл.64 ал.3 ГПК „не се допуска възстановяване ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие”, какъвто е конкретният случай с частната жалба на [фирма].
Настоящият състав намира, че не са налице основанията за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото подлежат на касационно обжалване, когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1.- т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК е задължение на касатора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор не е формулирал правен въпрос, отговарящ на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението приложното поле на касационното обжалване е обосновано единствено с довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение с бланково твърдение за наличие на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Непосочването от страна на касатора на значимия за изхода на делото процесуален правен въпрос, както и непосочването и неконкретизирането от касатора на допълнителните изисквания по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК обуславят извода, че не може да бъде допуснато въззивното определение до касационно обжалване.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване Определение №2094 от 7.08.2014г., постановено по ч.гр.д.№2931/2014 год. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено разпореждането от 6.06.2014г. на Видински ОС по т.д.№84/2013г. за връщане на въззивната жалба на [фирма] срещу решението, постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.