О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 18.10. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1244/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Н. от [населено място], срещу решение №140 от 16.01.2017г., постановено по в.гр.д.№ 3819/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., ІІ състав, с което е потвърдено решение №4296/26.05.2016г. по гр.д.№9441/2015г. на Софийски градски съд, г.о., 7 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на Т. Н. Н. по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 42 000лв. до претендираното обезщетение от 80 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД. Твърди се, че определеният от въззивния съд на основание чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000лв. не съобразен с критериите за справедливост, посочени в т.11 от ППВС №4/1968г. Акцентира се върху причинените на ищцата многобройните телесни увреждания, продължителния възстановителния период, претърпени операции, интензитета на търпените болки и страдания, негативните емоции и психическия срив. Оспорва се извода на съда, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл.113 т.1 и т.2 ЗДвП като се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде присъдена допълнително сумата 38 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на произшествието – 15.02.2014г., както и всички деловодни разноски.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:
1. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди длъжен ли и съдът да прецени в тяхната съвкупност всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, формиращи този размер и следва ли да се вземат предвид конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите”?. Сочи се, въпросът е решен в противоречие с разясненията, дадени в т.11 от ППВС 4/1968г., както и с практиката на ВКС, обективирана в: решение №177/27.10.2009г. по т.д.№14/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №31/25.03.2014г. по т.д.№1203/2013г. на ВКС, ІІ т.о., решение №151/12.11.2013г. по т.д.№486/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №88/17.06.2014г. по т.д.№2974/2013г., ВКС, ІІ т.о., решение №93/23.06.2011г. по т.д.№566/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №83/6.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №121/9.07.2012г. по т.д.№60/2012г. на ВКС, ІІ т.о.
2. Относно приложението на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, доказване съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС в решение №50/27.07.2015г. по т.д.№271/2014г. на ВКС, ІІ т.о., решение №97/6.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение №33/4.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/15.10.2012г. по т.д.№936/2011г. на ВКС, І т.о., решение №39/16.07.2010г. по т.д.№551/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №43/15.04.2009г. по т.д.№648/2008г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество „Застрахователна компания О.-Клон България” К. от [населено място], в който се поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като липсват формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси съобразно указанията в т.1 от Тълк.решение№1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба като се сочи, че съдът е приложил разпоредбите на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД в съответствие с практиката на ВКС. Претендират се разноски за трите инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №4296 от 26.05.2016г., постановено по гр.д.№9441/2015г. по описа на Софийски градски съд е осъдено ответното дружество „Застрахователна компания О.-Клон България” К. да заплати на Т. Н. Н. сумата 42 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен иска по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за разликата до предявения размер на иска от 80 000лв. В осъдителната му част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. С въззивното решение №140/16.01.2017г. по в.гр.д.№ 3819/2016г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на СГС в частта му, с която е отхвърлен искът на Т. Н. Н. по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 42 000лв. до претендираното обезщетение от 80 000лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният състав е приел, че на 15.02.2014г., около 18.45ч. в [населено място] застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. [рег.номер на МПС] Иван С. Ч. е нарушил правилата за движение като, управлявайки автомобила с превишена скорост, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходката Т. Н. Н.. Във въззивното решение е посочено, че са налице предпоставките на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на ответната застрахователна компания за заплащане на ищцата на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както е че при липсата на жалба от ответното дружество е формирана сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат процесното вземане.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав се е позовал на заключенията на експертите – докторите Д. и П., според които в резултат от произшествието ищцата е получила счупване на долната челюст в дясно и на ставния израстък в ляво, сътресение на мозъка, счупване на дясната раменна кост, спукване на горния ръб на дясната очница и на дясната челна кост, счупване на дясната ключица-средна трета, и счупване на II и III десни ребра, като наред с раните и охлузванията по лицето са извадените в последствие зъби втори, пети и седми горе в ляво. Посочил е, че ищцата е претърпяла три операции, както, че предстои още една – за изваждане на металните импланти от дясната мишница. Ищцата е носила обездвижваща митела на десния горен крайник, което е налагало ползване на чужда помощ за около 2-3 месеца като е имала болки с по-малък интензитет в следващите периоди от лечението за не по-малко от 6 месеца. Съдът се е позовал на експертите, според които Н. ще изпитва болки за около 3 години от датата на ПТП. Счупванията на долната челюст са причинили силна болка до хирургичното наместване, затрудненията в дъвченето и говоренето са продължили до 4 месеца.
Съдът е отчел, че състоянието на ищцата понастоящем е стабилизирано, като счупванията на дясната раменна кост, дясната ключица и десните ребра са зараснали напълно. Посочил е, че са налични остатъчни явления, изразяващи се в намален обем на движения на дясната раменна става с 20 %, оперативните белези на дясната мишница и непериодичния болков синдром като са възстановени естетиката и функциите за дъвчене и говорене. Съдът е взел предвид и показанията на св.М., от които се установява, че след произшествието целият начин на живот на ищцата се е променил като ищцата не може да се справя с домакинството, затруднява се от елементарна физическа работа.
При така установените факти въззивният съд е възприел определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000лв. Посочил е, че СГС е отчел в пълна степен вида и характера на претърпените от ищцата болки и страдания, взел е предвид в съвкупност и поединично преживените от нея негативни емоции, причинени в резултат на получените травматични увреди при процесното ПТП. Съдът е отразил, че определя размера на обезщетението съобразно критериите в ППВС №4/1968г., изхождайки от характера, тежестта, броя, вида на травмите, интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията, в т.ч. продължителността на лечебния и възстановителния период, това, че същите продължават, остатъчните белези по тялото, възрастта на пострадалата, емоционалните и психически преживявания, както и стадия на обществено-икономическо развитие на страната, вкл. в аспекта на нормативно-определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
С оглед възражението за съпричиняване въззивният състав е посочил, че се съобразява с практиката на ВКС, израз на която са решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 134 от 19.11.2015 г. по т. д. № 3495/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. относно приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, където е застъпено становище, че за да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Приносът на посдтрадалия трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
Въззивният съд е приел, че в случая пострадалата е предприела застрашаващо собствения й живот действие, пресичайки път с интензивен трафик, без да изчака преминаването на идващия към нея автомобил, като това нейно поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредата, тъй като „ако се бе въздържала от него, като бе пропуснала превозното средство, произшествието нямаше да настъпи”. Според заключението по автотехническата експертиза пешеходката би избегнала произшествието ако е била изчакала автомобила на разделителната линия. Съдът се е позовал на разясненията, дадени в т.6, б. „в” от Тълкувателно решение № 2/2016 г. ОСНК на ВКС, където е прието, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходец и при пресичане на пътното платно за движение на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по ЗДвП, ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. Посочил е, че за съпричиняването от значение е не само обстоятелството, че виновният водач се е движел с превишена скорост в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, но и това, че пострадалата при конкретната пътна обстановка – вечер при ограничена видимост – е пресичала пътното платно без да прецени разстоянието до приближаващия се лек автомобил и скоростта му на движение. Съдът е приел, че ищцата е нарушила чл.113 ЗДвП, който вменява задължение на пешеходеца преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Предвид поведението на пострадалата, съотнесено с това на деликвента, чието нарушение на правилата за движение е по-тежко, въззивният състав е определил приноса на ищцата за вредоносния резултат в размер 30% за нея и 70% за застрахования при ответника водач, в каквото съотношение на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е намалено определеното обезщетение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос: При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди длъжен ли и съдът да прецени в тяхната съвкупност всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, формиращи този размер и следва ли да се вземат предвид конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” е от значение за изхода на делото и попада в очертаното от чл.280 ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Въпреки това касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не е налице твърдяната от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не кореспондира с мотивите към въззивното решението твърдението на касаторката, че значимият за делото правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и в частност – че е решен в отклонение на разясненията, дадени в т.11 ППВС №4/1968г. В посоченото постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивното решение не е постановено в противоречие с така изразеното становище, тъй като въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди след съобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Съдът е обсъдил вида и характера на получените от Т. Н. увреждания, обема на търпените болки и страдания, времето на болнично и на амбулаторно лечение, прогнозата, свързана с възстановителния процес, негативните емоции и психическия срив, както и въздействието на получените увреждания върху всекидневната дейност на пострадалия. Отразил е, че при определяне размера на обезщетението се е съобразил с обществено-икономическо развитие на страната, включително в аспекта на нормативно-определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка определеното обезщетение за неимуществените вреди в размер на 60 000лв. е съобразено със задължителната практика на ВКС относно критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и с оглед поставения от касатора втори материалноправен въпрос: „Относно приложението на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, доказване съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.”. От една страна въпросът е поставен хипотетично без да е обвързан с конкретните правни изводи, обусловили решаващата воля на съда и като такъв не съдържа характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Но дори да се приеме, че въпросът е значим за конкретния правен спор, същият не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В обжалваното решение въззивният съд е изложил подробно мотиви защо приема, че ищцата е нарушила чл.113 ЗДвП и защо това нарушение е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. За възможността за наличие на съпричиняване при пресичане на пътното платно за движение на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище, съдът се е позовал на направеното тълкуване в т.6, б. „в” от Тълкувателно решение № 2/2016 г. ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт. В тази връзка поставеният въпрос, мотивиран с твърдение на касаторката за липса на нарушение ат страна на пострадалата, както и на липса на „причинност” между нарушението на правилата за движение от пострадалата и вредоносния резултат, не е решен в противоречие с практиката на ВКС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК (изм. – ДВ бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приложими като действащи процесуалноправни норми към датата на постановяване на настоящото определение, касаторката Т. Н. Н. следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Застрахователна компания О.-Клон България” К. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Други разноски не се дължат на ответника в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №140 от 16.01.2017г., постановено по в.гр.д.№ 3819/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., ІІ състав.
ОСЪЖДА Т. Н. Н. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]бл.6 вх.Б ет.4 ап.31 да заплати на „Застрахователна компания О.-Клон България” К. – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица]-142А сумата 100лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: