О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 20.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2729/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК , образувано по частната касационна жалба на Сдружение „Софийски колоездачен клуб 1889” – [населено място], против Определение №1573 от 9.06.2015г.., постановено по ч.гр.д.№419/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане №487/14.01.2015г. по гр.дело №7731/2014г. по описа на СГС, т.о., 16 с-в.
В частната жалба на Сдружение „Софийски колоездачен клуб 1889” се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Сочи се, че въззивният състав не е извършил задълбочен анализ на изложените оплаквания във въззивната жалба, отнасящи се до необходимостта за осигуряване на страните на правото на справедлив процес – принцип, прокламиран в чл.47 от Хартата на основните права на Еевропейския съюз. Твърди се, че въззивният съд е следвало да обезсили Разпореждането за връщане на исковата молба, съобразявайки се с обстоятелството, че съставът, върнал исковата молба, неправомерно не е дал нови указания на ищеца след отвода на съдията, оставил исковата молба без движение. Излагат се съображения, че са налице общите предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя следните въпроси:
1.в случай, че по делото е даден отвод от един съдебен състав следва ли вторият съдебен състав отново да извърши проверка на исковата молба по чл.129 от ГПК? и като продължение на първия въпрос: 2. в случай че констатира нередовности следва ли новият състав да даде срок за тяхното отстраняване?
В изложението не се посочва наличието на някоя от допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280 ал.1 от т.1. до т.3 ГПК. Правят се доводи и за недопустимост на обжалваното определение. С касационната частна жалба се претендират разноски, направени пред касационната инстанция.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба Сдружение „Български колоездачен съюз” – [населено място], в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същевременно се излагат подробни съображения за неоснователността на частната жалба. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
Исковата молба на Сдружение „Софийски колоездачен клуб 1889” против Сдружение „Български колоездачен съюз” с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ е депозирана в СГС на 12.11.2014г и въз основа на нея е образувано гр.д.№7731/2014г. по описа на СГС, VІ -10 с-в. С разпореждане от 21.11.2014г. съдията-докладчик е дал седмодневен срок на сдружението-ищец да отстрани констатираните недостатъци на исковата молба. Разпореждането с указанията е редовно връчено на ищеца на 9.12.2014г. чрез представляващия сдружението Б. К. И.. В срока по чл.129 ал.2 ГПК не е подадена молба за отстраняване на нередовностите на исковата молба. На 22.12.2014г. ответното сдружение е направило писмено искане за отвод на съдията-докладчик, въз основа на което с Определение от 12.01.20145г. съдия С. К. се е отвела от делото на основание чл.22 ГПК. След преразпределяне на делото на VІ-16 с-в с Разпореждане №487/14.01.2015г. определеният нов докладчик е върнал исковата молба, поради неизпълнение в дадения срок на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
С обжалваното Определение №1573 от 9.06.2015г.., постановено по ч.гр.д.№419/2015г. по описа на САС, въззивният състав е потвърдил Разпореждането от 14.01.2015г. по гр.дело №7731/2014г. по описа на СГС за връщане на исковата молба. С определението съдът е приел, че обжалваното пред него Разпореждане е постановено в съответствие със законовите изисквания по чл.129 ал.3 ГПК във вр. с чл.129 ал.2 ГПК. В решаващите си мотиви е посочил, че процесуалното поведение на ищцовата страна на неглижиране на дадените от съда указания и неизпълнението на задължението да отстрани констатираните нередовности в указания срок, не позволява на въззивния съд да приеме, че е възможно да се игнорира приложението на чл.129 ал.3 ГПК, независимо от направения в хода на производството отвод. Обосновава правните си изводи със съждението, че изключението от изпълнението на указанията е мислимо само при обстоятелствата, изключващи недобросъвестното упражняване на процесуалните права на страната.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Обжалваното определение е допустимо като постановено от надлежен съдебен състав в рамките на своята компетентност. Обстоятелството, че при разглеждане на делото пред първата инстанция е участвал съдия, който впоследствие се е отвел от делото, не обуславя недопустимост на разпореждането, с което е оставена исковата молба без движение, нито недопустимост на постановените впоследствие съдебни актове. В задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение №13/1976г. ОСГК, Решение от 1.04.2015г. по гр.д.№4941/2014г. на ВКС, ІІІ-то г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че когато при разглеждане на делото е участвал съдия, по отношение на когото е било налице основание за отвод, това обстоятелство не обуславя недопустимост на постановените от него актове, а само тяхната неправилност.
Поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси се отнасят до правилността на обжалвания акт, проверката на която, обаче, е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая отсъства общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно – поставените въпроси да са от значение за формиране на решаващата воля на съда. Както бе посочено по-горе, решаващият мотив на въззивния съд, за да потвърди обжалваното разпореждане на СГС, се отнася до преценката на съда, че ищецът не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение, а именно – че след като е пропуснал по своя вина срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, ищецът не може да претендира за нови указания и за нов срок, поради последващ отвод на съдията-докладчик.
Отделно следва да се има предвид, че в изложението жалбоподателят не сочи нито една от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 от т.1 до т.3 ГПК, обуславящи допускането на касационно обжалване и не излага аргументи за наличието на такива предпоставки. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационното обжалване – разрешеният правен въпрос да е от значение за делото. Само по себе си непосочването на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 до т.3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени на ответника по частната жалба разноски в размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1573 от 9.06.2015г.., постановено по ч.гр.д.№419/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане №487/14.01.2015г. по гр.дело №7731/2014г. по описа на СГС, т.о., 16 с-в.
ОСЪЖДА Сдружение „Софийски колоездачен клуб 1889” от [населено място], [улица] да заплати на Сдружение „Български колоездачен съюз” от [населено място], [улица] сумата 200 лв. /двеста лева/ – разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: