О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 23.03. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д.№2101/2019г. по описа на ВКС, ТК, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Община Бургас срещу решение №36 от 15.04.2019г., постановено по в.т.д. №50/2019г. на Бургаски апелативен съд в частта му, с която след частична отмяна на решение №364/07.12.2018г. по т.д.№191/2018г. на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че в полза на Община Бургас не съществуват вземания от “Метромедия технолоджи” ЕООД по изпълнителен лист от 03.01.2006г., издаден по ч.гр.д. №7/2006г. по описа на Районен съд – Бургас , въз основа на който е образувано изп.д.№5153/2006г. по описа на СИС при Бургаски РС, което е било продължено като изп.д.№204/2009г. по описа на ЧСИ Д. Н., рег.№804 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас, за сумата 41 582.66лв – главница, представляваща сбор от дължими такси за поставени рекламни съоръжения за периода 09.09.2003г – 30.09.2005г., и за сумата 7 449,70лв. – лихва за забава за времето от 06.10.2003г. до 30.09.2005г, които вземания са погасени по давност.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно. Излагат се доводи, че двугодишни срок за ново искане на касатора-взискател за извършване на изпълнителни действия следва да се изчислява от 12.07.2007г. Сочи се, че действията на взискателя след 11.05.2007г. представляват предприети действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ГПК, които прекъсват давността. Според касатора нормата на §3, ал.1, пр.1 от ПЗР на ЗЧСИ намира приложение само по отношение на висящите изпълнителни производства, но не е приложима за конкретния случай, при който изпълнителното производство е образувано след влизане в сила на ЗЧСИ, което от своя страна обуславя валидност на наложения запор по образуваното ново изпълнително дело №204 от 28.07.2009г. и съответно прекъсване на давността. Оспорва се извода на въззивния съд, че прилагането на новото тълкуване, въведено с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, относно факти, които са се осъществили преди приемане на решението, всъщност ще доведе до обратно действие на това тълкуване. Излагат се съображения, че направеното тълкуване в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие занапред от обявяване на тълкувателното решение и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Отделно се твърди, че неправилно в нарушение на чл.116, б.”а” ГПК, съдът е изследвал извършените по делото изпълнителни действия, предвид разрешението в ППВС №3/1980г., според което по образувано изпълнително дело давност не тече. На последно място се сочат доводи, че необосновано въззивният състав е приел, че молбата на взискателя от 11.05.2007г. не съдържа искане за конкретни изпълнителни действия, насочени към конкретно имущество и конкретен способ. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск и присъждане на разноски в полза на касатора на всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като е формулирал следните правни въпроси:
1. „При наличието, преди постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на противоречива съдебна практика /както е посочено и в цитираното Тълкувателно решение/, в т.ч. наличието и на такава в смисъл, че по време на изпълнителния процес давност не тече/ както е съгласно Постановление № 3 от 18.Х1.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС/, след приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, следва ли да се приеме относно периода преди датата на постановяването му, че може да тече погасителна давност по време на изпълнителен процес?”.
2.„В случай, че спрямо изпълнителни дела образувани преди даденото с т.10 от TP №2/26.06.2015 г. постановено по Тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК разрешение, приложимо се явява ППВС №3/18.11.1980г. /което означава, че по време на изпълнителното дело давност не тече/, трябва ли да се изследва, какви изпълнителни действия са извършени по изпълнителното дело, с оглед преценката дали вземането е погасено по давност?”.
3. „След като едва в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №2/2013 г., ОСГТК изрично е посочено кои действия имат характер на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността и кои действия не са изпълнителни действия, а съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а и е била налице такава практика в изпълнителното производство до постановяването на цитираното Тълк. решение №2/2015 г., съгласно която всяко поискано /предприето действие /вкл. напр. извършване на справка относно имущественото състояние на длъжника/ има характер на изпълнително действие и прекъсва давността/, следва ли да се приеме относно периода преди датата на Тълк. решение №2/2015 г., че само предприемането на посочените в същото като изпълнителни действия, е довело до прекъсване погасителната давност, т.е даденото разрешение в Тълкувателното решение прилага ли се за изпълнителните производства образувани в периода преди постановяването му?
Твърди се, че въпросите от №1 до №3 са решени в противоречие с решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, ІV г.о.
4. „След като едва в Тълк. решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№2/2013г. изрично, но неизчерпателно е посочено кои действия имат характер на изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността и кои действия не са изпълнителни действия, прекъсват ли давността действията на съдебния изпълнител за уточняване размера на дължимите суми с оглед представени от длъжника документи пред съдебния изпълнител, за изплатени суми?
5.„При наличието преди постановяване на Тълк. решение №2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, на противоречива съдебна практика /както е посочено и в цитираното Тълкувателно решение / в т.ч. наличието и на такава в смисъл, че погасителната давността вземане започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител, следва ли да се приеме относно периода преди
датата на Тълкувателно решение №2/2015 г., че може да тече погасителна давност преди издаване или при липса на постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело?”
6. „Какво е правното значение на постъпленията според избрания изпълнителен способ – запор на банковите сметки на длъжника? Откога се смята прекъсната давността, както и срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК – от датата, на която е наложен запор или същата се прекъсва с извършване на плащане от трето задължено лице /на което е връчено
запорното съобщение и от този момент същото е придобило качество на пазач по отношение на сумите /в конкретния случай „Уникредит Булбанк” ЕАД/?”
Сочи се, че въпросите от №4 до №6 са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
7. „Налице ли е прекъсване на давността, когато е налице признание, което се отнася до съществуването на вземането, по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, за дължимостта на вземането, направено в рамките на давностния срок и изразено с конклудентни действия?. Според касатора въпросът е решен е постановено в противоречие с решение №100/20.06.2011г. по т.д.№194/2010г. на ВКС ІІ т.о.,
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор на касационната жалба от “Метромедия технолоджи” ЕООД –гр.Бургас, в който се поддържа, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че поставените от касатора въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС и в частност с постановките в Тълк. решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г на ВКС,, ОСГТК , както и че въззивната жалба е неоснователна по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Поставените от касатора въпроси от №1 до №3, свързани с времевото действие на отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от Тълк. решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г на ВКС, ОСГТК, са значими за правния спор по смисъла на т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК. С разпореждане на председателя на ВКС от 20.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело №3/2020г. на ВКС, ОСГТК, по аналогичен въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
На основание чл.292 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №8 от 7.05.2014г. по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер. С оглед т.2 от ТР №8 от 7.05.2014г. по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, търговска колегия, състав на второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по т.д. №2101/2019г. на ВКС, ТК, второ отделение, до приключване на производството по тълк. дело №3/2020г. за приемане на тълкувателно решение на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: