О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 07.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2628/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Й. К. К. срещу решение №1676 от 12.07.2017г., постановено по гр.д.№5086/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, 2 с-в, в частта му, с която след отмяна на определение от 02.08.2016г. по гр.д.№4108/2015г. на СГС, е осъдена Й. К. да заплати на ЗК [фирма] на основание чл.78 ал.3 и 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС в размер на 450 лв.
В частната касационна жалба се поддържа, че в обжалваната му част , имаща характер на определение, въззивното решение е неправилно. Излагат се съображения, че въззивният състав не е следвало да се произнася по искането за присъждане на разноски, направени пред СГС в полза на ответното дружество с оглед обстоятелството, че до приключване на устните състезания пред първата инстанция, не е бил представен от ответника списък за претендираните от него разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с ТР №6/06.11.1013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК (основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „Ако страната не е представила списък на разноски и не е заявила такива до постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по съществото на спора, може ли да въвежда такива на по-късен етап?”; „Може ли страната, непредставила списък за разноски до приключване устните състезания да обжалва решението в частта за разноските?” и „Подлежи ли на уважаване частна жалба за разноски, ако страната която ги претендира не е представила списък за разноски до постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, евент. до приключване на устните състезания?”.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма], в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставените от касаторката въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Същевременно се излагат съображения, че противно на твърденията в касационната жалба, от доказателствата по делото се установява, че депозираната от дружеството молба, съдържаща искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е постъпила в СГС преди започване на откритото съдебно заседание, в което е даден ход по същество. С отговора се претендира юрисконсултско възнаграждение за частното касационно производство в размер на 50лв.
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение №1676/12.07.2017г. по гр.д.№5086/2016г. въззивният състав от САС е потвърдил първоинстанционното решение по гр.д.№4108/2015г. на СГС в отхвърлителната му част като същевременно е отменил определението от 02.08.2016г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по същото дело на СГС и е осъдил Й. К. да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС в размер на 450 лв. В частта му, с която въззивният състав се е произнесъл по частната жалба на [фирма] срещу определението от 02.08.2016г., решението има характер на въззивно определение по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК.
За да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. въззивният съд е посочил, че последното се дължи по силата на закона и нормирането му има превантивно-санкционно значение срещу злоупотреба с права и предявяването на несъразмерни спрямо реално дължимото искове. В мотивите е отразено, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен от въззивния съд съобразно разпоредбата, действала към момента на произнасянето от първоинстанционния съд.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът на касаторката „Може ли страната, непредставила списък за разноски до приключване устните състезания да обжалва решението в частта за разноските?” се отнася до допустимостта на обжалвания съдебен акт. Обжалваното решение в частта му, имаща характер на определение, не е евентуално недопустимо като предпоставка за допускане на касация, тъй като именно твърдението, че ответното дружество е представило списък (молба с точно посочен размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение) преди приключване на устните състезания, е поддържано от [фирма] като основание за отмяна на постановеното определение от СГС по реда на чл.248 ал.1 ГПК.
Въпросите: „Ако страната не е представила списък на разноски и не е заявила такива до постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по съществото на спора, може ли да въвежда такива на по-късен етап?” и „Подлежи ли на уважаване частна жалба за разноски, ако страната която ги претендира не е представила списък за разноски до постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, евент. до приключване на устните състезания?”, които по същество са аналогични, не могат да обосноват допускане на касация. Според задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт. В случая изводът на въззивния съд, че ищцата дължи разноски на ответното дружество за първоинстанционното производство, не е обусловен от въпросите дали ответното дружество е представило списък на разноските до приключване на устните състезания и дали може да се иска изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл.248 ал.1 ГПК при липса на представен списък. В тази връзка поставените въпроси не са формирали решаващата воля на съда и не могат да послужат като основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.8 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] разноски в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за частното касационно производство (до размер на поисканата сума с отговора на частната касационна жалба).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1676/12.07.2017г., по гр.д.№5086/2016г. по описа на САС, в частта му, имаща характер на определение, с която след отмяна на определение от 02.08.2016г. по гр.д. №4108/2015г. на СГС, е осъдена Й. К. да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА Й. К. К. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б ет.6 ап.52 да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място] [улица] сумата 50лв. /петдесет лева/ – разноски за частното касационно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :