О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 09.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2232/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №1311 от 1.06.2017г., постановено по ч.гр.д.№1125/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд, VІІІ с-в, с което е потвърдено определение №2735/22.03.2017г. по гр.д.№1595/2016г. на Пловдивски районен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се съображения за компетентност на българския съд да разреши спора по исковата молба на [фирма] против А. Н. К..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос, за който твърди че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК), а именно: „Кой е компетентния съд да разгледа спор срещу ответник с постоянен адрес в Република България и настоящ адрес във Великобритания, както и при установено място на изпълнение на задължението по договора?”
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на ответника А. К., в който се твърди, че касационната частна жалба е недопустима с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 във вр. с чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Същевременно в отговора се излагат доводи за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по съществото на процесуалния спор. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
С определение №2735 от 22.03.2017г., постановено по гр.д.№1595/2016г. на Пловдивски районен съд е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на [фирма] против А. Н. К. за заплащане на сумата 477.84лв. – главница и лихви за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 1.10.2013г. до 30.09.2014г. С обжалваното пред касационната инстанция определение №1311/1.06.2017г. по ч.гр.д.№1125/2017г. състав на Пловдивски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради липсата на международна компетентност на българския съд.
Частната касационна жалба е недопустима поради необжалваемост на въззивното определение и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С оглед цената на иска – 477.84лв., решението на Пловдивски окръжен съд не би подлежало на касационно обжалване на основание разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, според която не подлежат на обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000лв., респ. – решенията по въззивните граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Без значение допустимостта на частната касационна жалба е обстоятелството, че съдът е указал, че въззивното определение подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като необжалваемостта в случая произтича от императивна законова разпоредба.
На основание чл.78 ал.3 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 600лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното ВКС – търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №1311 от 1.06.2017г., постановено по ч.гр.д.№1125/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд, VІІІ с-в.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на А. Н. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] ет.1 ап.1 сумата 600 лв. /шестстотин лева/ – разноски за касационната инстанция.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: