О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 27.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1606/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на Б. И. Л. срещу определение №1563 от 12.05.2017г., постановено по в.гр.д. №2042/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 11 с-в, с което e оставена без разглеждане частната жалба на Б. И. Л. срещу определение №4613/31.08.2016г. по т.д.№6171/2016г. на СГС, VІ-9 с-в, и с което е прекратено въззивното производство.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на въззивния съд за недопустимост на частната жалба срещу определението на окръжния съд, с което се отхвърля молба по чл.223 ал.2 ТЗ за свикване или за овластяване на акционера да свика общо събрание на акционерите (ОСА) като се излагат съображения за приложимост на разпоредбата на чл.538 ГПК по отношение на обжалваемостта на отказа за уважаване молбата по чл.223 ал.2 ТЗ. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика по аналогични жалби, където се приема, че обжалването е допустимо. Същевременно с частната жалба се въвежда оплакване за неправилност на определението, поради съмнение в безпристрастността на член на въззивния състав, за когото жалбоподателят твърди, че са били налице основанията за отвод по чл.22 ал.1 т.6 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд жалбоподателят е представил изложение на касационните основания по чл.280 ал.1 ГПК, в което е формулирал три процесуалноправни въпроса с твърдение, че същите обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Неправилно в обжалваното определение и в разпореждането на съдията-докладчик от 9.06.2017г. е посочено, че определението подлежи на обжалване при наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. В случая не са налице основанията по чл.274 ал.3 т.1 или т.2 ГПК за обжалване на съдебния акт пред ВКС с частна касационна жалба (с определението нито е оставена без уважение частната жалба, нито се дава разрешение по същество на друго производство). Определението на апелативния съд, с което се оставя без разглеждане частна жалба срещу определение на окръжен съд, подлежи на обжалване пред ВКС по общия ред на чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК и в тази връзка представеното изложение с въпроси по чл.280 ал.1 ГПК не следва да бъде обсъждано.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение №4613/3108.2016г. по т.д.№6171/2016г. на СГС, VІ-9 с-в, е отхвърлена молбата на Б. И. Л. с правно основание чл.223 ал.2 ТЗ, с която молителят е поискал от съда да свика или да го овласти да свика ОСА на [фирма] като съдът е приел, че не е изпълнен сложния фактически състав, обуславящ уважаването на молбата.
С обжалваното определение въззивният състав e оставил без разглеждане частната жалба на Б. И. Л. срещу определението на СГС и е прекратил въззивното производство, приемайки, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Апелативният съд е посочил, че Търговският закон не предвижда възможност за такова обжалване, както и че разпоредбата на чл.538 ГПК не намира приложение в конкретния случай. Според въззивния състав специалният характер на регистърното производство и на свикване на ОСА изключва приложението на чл.538 ГПК, защото с акта на съда не се решава спор със сила на пресъдено нещо, а само се замества волята на управителните органи на дружеството, което представлява изпълнение на функция по администриране на гражданските отношение. Аргумент за необжалваемостта съдът намира и в обстоятелството, че при отказ да бъде уважено искането за овластяване за свикване на ОСА, съдът може при промяна на обстоятелствата и при ново искане да постанови ново определение.
Настоящият състав споделя изцяло становището на апелативния съд. Определението на съда, постановено по реда на чл.223 ал.2 ТЗ, с което се отказва свикване, респ. овластяване за свикване на ОСА, не е от кръга на определенията, посочени в чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тъй като обжалването не е изрично предвидено в закона. Нито в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (чл.118 и сл.З.), нито в Търговския закон (чл.223 и сл.ТЗ), не е предвидена изрично възможност за обжалване на отказа, постановен по реда на чл.223 ал.2 ТЗ. Разпоредбата на чл.538 ГПК е неприложима в случая, тъй като разпоредбите на З. и ТЗ, свързани с компетентността на съда за заместване на управителните органи по администриране дейността на акционерното дружество, са специални по отношение на общите норми на ГПК. Отделно следва да се има предвид, че предмет на обжалване по чл.538 ал.1 ГПК е съдебен акт на районния съд в охранително производство, образувано по молба, подадена до районния съд, в чиито район е постоянния адрес на молителя, за разлика от молбата по чл.118 ал.2 З. и чл.223 ал.2 ТЗ, разглеждането на която е от компетентност на окръжния съд по местоседалището на дружеството.
Без значение за основателността на настоящата частна жалба е наличието на постановени съдебни актове на състав на Софийски апелативен съд, с които жалбите срещу определения по чл.223 ал.2 ГПК са разгледани по същество. От една страна посочената практика не е задължителна, а от друга страна – тя не отразява константна съдебна практика по въпроса (в определение №177/25.03.2009г. по т.д.№459/2008г. на ВКС, ІІ т.о. е възприето необжалваемост на определението, с което се отказва свикване или овластяване за свикване на ОСА).
Евентуалното участие на съдия в решаване на правен спор при наличието на обстоятелства по чл.22 ал.1 т.6 ГПК би могло да обуслови неправилност на постановения съдебен акт поради нарушаване на принципа за безпристрастност. Настоящият състав намира, че представените с частната жалба нотариални актове за участието на член от въззивния състав като адвокат на [фирма] при сключването на договори за продажба на недвижими имоти съответно през 2006г. и 2007г., не доказват твърденията в частната жалба за конфликти и взаимовръзки между управители на дружествата като обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1563 от 12.05.2017г., постановено по в.гр.д. №2042/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 11 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: