О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 15.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1598/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационните жалби на Община Омуртаг и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) срещу решение №127 от 15.01.2018г., постановено по в.т.д.№3761/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в.
С касационната жалба на Община Омуртаг се обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение №1621/09.07.2015г. по т.д.№5788/2015г. на СГС, VІ-7 с-в за отхвърляне на иска на Община Омуртаг против МРРБ за плащане на сумата 53 157.01лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по договор по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г” от 22.12.2011г. за изпълнението на проект B.-4.1.05-0002. Поддържа, се че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът в нарушение на чл.12 ГПК не е преценил всички доказателства по делото и доводи на страните и по конкретно: заключението на вещото лице А. относно необходимостта от завишени критерии при избора на изпълнител на обществената поръчка; признанието на МРРБ за липсата на ограничение на конкуренцията; довода на общината относно съдържанието на фактическия състав на „нередност” като основание за налагане на финансова корекция и довода на общината, че МРРБ е било страна в административното производство по издаване решението на кмета на общината за откриване на процедура по възлагане на обществената поръчка. Твърди се също, че въззивният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.2, т.2 от Регламент (ЕО) №1083/2006г. относно понятието „нередност”, разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуването на чл.17.1 от Общите условия на договора и разпоредбата на чл.9 НВМОП (отм.), неправилно приемайки, че изискванията към кандидатите не са свързани с възможностите им да изпълнят поръчката. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на иска за сумата 53 157.01лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и присъждане на разноски по делото за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК касаторът Община Омуртаг поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част във връзка със следния процесуалноправен въпрос: „За задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.” Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №27/02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКС, ІV г.о. и решение №164/04.06.2014г. по гр.д. №196/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. Без да е формулиран конкретен въпрос в изложението се твърди, че въззивният състав се е произнесъл в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и в частност с решение от 14.07.2016г. по дело СК-406/14 и решение от 6.12.2017г. по дело С-408/2016г. на Съда на Европейския съюз по въпроса „за основанията за налагане на финансова корекция”, приемайки че за налагане на финансова корекция е достатъчно само нарушаване на правилата за възлагане на обществената поръчка, а не и кумулативно това нарушение да има неблагоприятно отражение върху бюджета на фонда, чрез който се финансира проекта. На последно място в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е очевидно неправилно като основание за допускане на касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба на Община Омуртаг от ответника МРРБ.
С касационната жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството се обжалва въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решение №1621/09.07.2015г. по т.д.№5788/2015г. на СГС в частта, с която е отхвърлен иска на Община Омуртаг против МРРБ за сумата 131 580лв. (представляваща разлика над сумата от 53 157.01лв. до претендирания размер от 184 737.01лв.), е осъден ответника МРРБ да заплати на ищеца Община Омуртаг сумата 131 580лв, дължима по договор от 22.12.2011г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г” за изпълнението на проект „Реконструкция/ възстановяване и оборудване на „МБАЛ „Омуртаг” ЕАД”, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2014г. Поддържа се, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно. Излагат се съображения, че финансовата корекция в размер на 131 580лв. е наложена от МРРБ законосъобразно с оглед констатираната нередност по смисъла на чл.17 от Общите условия на договора, състояща се в неоснователно и дискриминационно отстраняване на участника в процедурата по ЗОП „Елпак лизинг” ЕООД поради непредставяне от дружеството на оригинален документ за оторизация от Samsung Medison. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, отхвърляне на иска за сумата 131 580лв. и присъждане на разноски в полза на Министерството за всички инстанции.
В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК касаторът МРРБ е формулирал следните правни въпроси, за които поддържа, че обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: 1. „Съдът длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон в изпълнение на принципа на законност, регламентиран в чл.5 ГПК и по-конкретно длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на уредбата, касаеща налагането на финансови корекции, която е от публичен ред и засяга изцяло общонационални интереси?”. Излагат се доводи, че въззивният състав е постановил решението си в противоречие с чл.2, ал.7, чл.60, чл.70 и чл.98 от Регламент 1083/2006г., както и с цялата практика на ВКС по прилагане на чл.5 ГПК и 2. „Имат ли официално заверените преписи или извлечения от официални документи съгласно чл.179, ал.2 ГПК, същата доказателствена сила, каквато имат оригиналите?”. Според касатора въпросът е от значение за изхода на делото, както и от значение за правилното прилагане на закона.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба на МРРБ от ищеца Община Омуртаг, в който се поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за отговора на касационната жалба.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №1621/09.07.2015г. по т.д.№5788/2015г. на СГС в частта, с която е отхвърлен иска на Община Омуртаг против МРРБ за сумата 131 580лв. (представляваща разлика над сумата от 53 157.01лв. до претендирания размер от 184 737.01лв.) и вместо него е осъдил ответника МРРБ да заплати на ищеца Община Омуртаг сумата 131 580лв, дължима по договор от 22.12.2011г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г” за изпълнението на проект „Реконструкция/ възстановяване и оборудване на „МБАЛ „Омуртаг” ЕАД”, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2014г. Въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на Община Омуртаг против МРРБ за плащане на сумата 53 157.01лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по договор по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г” от 22.12.2011г. за изпълнението на проект B.-4.1.05-0002.
Въззивният състав е посочил, че на 22.12.2011г. между МРРБ в качеството му на договарящ орган и Община Омуртаг в качеството й на бенефициент, е сключен Договор №B./1.4.-05/2011, изменен с Анекс от 12.03.2013г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие /2007 – 2013/” , за изпълнението по проект „Реконструкция /възстановяване и оборудване на МБАЛ „Омуртаг” ЕАД-гр.Омуртаг”, съгласно който министерството предоставя на общината безвъзмездна финансова помощ в размер, срокове и при условия, приети в договора. Съдът е посочил, че в чл.3.3 от договора е предвидено, че предоставената безвъзмедна помощ е в размер на 4 017 785.73лв., а в чл.2 от договора – че общината е поела задължението да изпълни проекта в срок от 24 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора. Акцентирал е върху клаузите в Общите условия (ОУ), неразделна част от договора, отразени в Приложения Е2 и в частност на клаузата на чл.17.10 от ОУ, предвиждаща, че в случай на установена нередност, бенефициентът е длъжен да заплати всички неправомерно изплатени суми, заедно с дължимите лихви, по реда на чл.18 от същите и на клаузата на чл.17.1 от ОУ, в която е договорено, че за нередност по договора се счита всяко действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет по проекта, като бъде отчетен неоправдан разход, както и всяко нарушение на процедурата по избор на изпълнители на проекта, всяко неправомерно плащане на изпълнители по проекта, както и всяко неправомерно отчитане на дейности по проекта, което би довело до изплащането на неоправдани разходи.
В обжалваното решение е отразено, че с предявените искове общо в размер на 184 737.01лв. ищецът претендира заплащането на исковата сума с твърдение за допуснато от ответното министерство неизпълнение на поето със сключения между тях договор задължение за заплащане на цялата договорена финансова помощ, поради незаконосъобразно и в нарушение на договора неверифициране на поисканите суми, чрез едностранно наложени от МРРБ две финансови корекции по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до размер на исковата сума, поради установени от договарящия орган допуснати от общината при възлагането на двете обществени поръчки за изпълнение на дейности по проекта, предмет на договора за финансова помощ „нередности“ по смисъла на чл.17.1 от ОУ на договора. Като приложими за спора съдът е приел: 1.) разпоредбите на Регламент /ЕО/ №1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд като е посочил, че съгласно нормите на регламента „ нередност” е налице при всяко нарушение на Общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. 2.) насоките на ЕК /C./0037/03/, съгласно които неспазването на правилата за провеждане на обществени поръчки във всички случаи е „нередност“ по смисъла на Общностното право, за която се налагат финансови корекции и 3.) чл.17.1 от ОУ към договора, където е посочено, че за нередност се счита всяка действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на общия бюджет по проекта, като бъде отчетен неоправдан разход, както и всяко нарушение в процедурата за избор на изпълнител на проекта.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения за сумата 53 157.01лв. въззивният състав е посочил, че първата финансова корекция в размер на 53 157.01лв. е наложена заради допуснато нарушение в процедурата при възлагането на обществена поръчка по избор на изпълнител по открит конкурс с предмет „Извършване на строително –монтажни работи в МБАЛ „Омуртаг” ЕАД, изразяваща се в поставянето на изисквания към участниците да са изпълнили през последните пет години минимум 10 броя договори, сходни с предмета на обществената поръчка, които да включват поне три от посочените в обявлението части: 1.) част архитектурно конструктивна; 2.) част ВиК; 3.) част електрическа; 4.) част ОВИ и 5. част топлотехническа ефективност. Според съда въведеното изискване към участниците да имат минимум 10 броя изпълнени сходни договори, не е свързано с възможностите на участника да изпълни поръчката, нито със сложността на предмета на поръчката, за изпълнение на строително-монтажните работи и по своя характер не представлява гаранция за успешно изпълнение на работата, Съдът е посочил, че с това изискване се ограничава достъпа до поръчката на потенциални кандидати, които имат същите възможности, но имат по-малко от изисканите 10 договора или такива с изпълнение на по-малко от три части, поради което следва да се приеме, че констатираното залагане в обявлението и документацията за процесната обществена поръчка на посоченото изискване представлява ограничителен критерий, който води до ограничаване на конкуренцията или до несъбиране на необходимия брой оферти. В заключение въззивният състав е посочил, че доколкото изикването има за последица възпрепятстване на участието на по-голям брой участници, същото следва да се приеме като „нередност” по смисъла на чл.17.1 от ОУ към договора, даващо основание на договарящия орган да определи финансова корекция на договорената правна помощ в определения размер.
За да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за 131 580лв, и вместо него да уважи исковата претенция на Община Омуртаг против МРРБ за посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2014г., въззивният състав е посочил, че втората финансова корекция в размер на сумата 131 580лв. е наложена от МРРБ заради установена „нередност” от договарящия орган в откритата процедура по ЗОП с предмет „Доставка на специализирано оборудване на МБАЛ Омуртаг” ЕАД“, изразяваща се в изискването в обявлението (т.7 от раздел ІІІ 2.3. „Технически възможности“) да се представи оригинал на оторизационно писмо от производителя на предлаганите медицински изделия за участие на участника в обявената процедура по доставката им, а не на нотариално заверен препис от него, което е довело до отстраняване на участника „Елпак лизинг” ЕООД, представил само нотариално заверено копие, а не оригинала на документа. Съдът е отразил, че от обявлението за поръчката е видно, че същата включва дейности по доставка, монтаж, пускане в експлоатация, гаранционна поддръжка и обучение на персонала със специализирано медицинско оборудване на МБАЛ „Омуртаг“ ЕАД, което включва един брой компютърен томограф 16 среза, един брой дигитален рентгенов апарат за графично-скопични изследвания с дистанционно управление, един брой дигитална ехографска система и един брой дигитална мамографска система.
Според апелативния състав въведеното изискване за представянето на оторизационното писмо е свързано с потвърждаването от страна на производителя, че участникът е упълномощен от него да участва в търга за доставката на произвежданите от него медицински изделия, което е гаранция за изпълнение на договора като същевременно доколкото е свързано с участието в конкретната тръжна процедура, това писмо следва да бъде издадено и ползвано само и единствено за нуждите на конкретната поръчка на възложителя, поради което изискването за представянето му в оригинал по никакъв начин не ограничава кръга на желаещите да участват в конкурса. Въззивният състав е посочил, че с оглед специфичния предмет на поръчката, това изискване е поставено спрямо всички участници за гарантиране на възможностите им да изпълнят задълженията по договора за доставка, поради което не води до нарушаване на принципа на свободната конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация между тях. Според съда констатираното от договарящия орган отстраняване на участника „Елпак лизинг” ЕООД, не е осъществено в нарушение на процедурата за избор на изпълнител по проекта, по смисъла на клаузата на чл.17.1 от ОУ, тъй като в решението на кмета на ответната община за отстраняването на участника е отразено, че представеният документ не е оригинал (липсва свеж печат и собственоръчен подпис на документа). Отделно съдът е акцентирал върху обстоятелството, че представеното нотариално заверено копие от документа всъщност представлява само нотариална заверка на превода на български език на документа, тъй като липсва нотариална заверка върху самия документ, издаден от производителя, от което следва извода, че от страна на „Елпак лизинг” ЕООД не е представен нито оригинал на оторизационното писмо, нито нотариално заверен препис от него, поради което отстраняването му от участие в конкурса не е довело до нарушаване на процедурата по избор на изпълнител по този проект. В заключение съдът е посочил, че при провеждане на процедурата за избор на изпълнител в открита процедура по ЗОП с предмет „Доставка на специализирано оборудване за МБАЛ „Омуртаг” ЕАД“ не е налице допуснато нарушение на норма на общностното и националното право във връзка с обществените поръчки, което има характера на „нередност“ по смисъла на чл.17 от ОУ към договора, имащо за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС или на националния бюджет чрез отчитане на неоправдан разход, поради което липсва основание за начисляване на финансовата корекция в размер на сумата от 131 580лв. от договарящия орган.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищеца Община Омуртаг.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросът на касатора Община Омуртаг: „За задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.”. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че въззивният състав изчерпателно и последователно въз основа на събраните по делото доказателства е изложил съображения защо приема, че с включените от Общината изисквания по проект B.-4.1.05-0002. реално се ограничава достъпа до обществената поръчка на потенциални кандидати, които имат същите възможности за изпълнение, което от своя страна обуславя допусната „нередност” по смисъла на чл.17.1 от ОУ към договора, даващо основание на договарящия орган да определи финансова корекция в определения размер. При това положение следва да се приеме, че въззивният състав е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които е счел за относими за спора. Необсъждането на посочените от касатора обстоятелства и доводи (избирателно на част от заключението на вещото лице А. относно необходимостта от завишени критерии при избора на изпълнител на обществената поръчка, твърдяното от касатора признанието на МРРБ за липсата на ограничение на конкуренцията, обстоятелството, че МРРБ е било страна в административното производство по издаване решението на кмета на общината за откриване на процедура по възлагане на обществената поръчка), които не биха могли да променят крайния извод съда с оглед мотивите на въззивния съд, в случая не обуславя наличието на общата предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос във връзка с поддържаното от него основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което е достатъчно основание за необсъждане на твърдението му в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, че въззивният състав се е произнесъл в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. Дори да се приеме, че въпросът е „за основанията за налагане на финансова корекция с оглед разпоредбата на чл.2, т.2 от Регламент (ЕО) №1083/2006г”, то този въпрос самостоятелно не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като при определяне на понятието „нередност” по конкретения правен спор, съдът се е позовал и на насоките на ЕК /C./0037/03/, съгласно които неспазването на правилата за провеждане на обществени поръчки във всички случаи е „нередност“ по смисъла на Общностното право, за която се налагат финансови корекции и на клаузата по чл.17.1 от ОУ към договора, където е посочено, че за нередност се счита и всяко нарушение в процедурата за избор на изпълнител на проекта. Отделно следва да се има предвид, че посочените от касатора решение от 14.07.2016г. по дело СК-406/14 и решение от 6.12.2017г. по дело С-408/2016г. на Съда на Европейския съюз не се отнасят до идентичен казус и не съдържат становище на Съда на Европейския съюз, че нарушаването на правилата за провеждане на обществените поръчки, довели до ограничаване на конкуренцията, не изключва възможността нарушението да има отражение върху бюджета на съответния фонд.
Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. В случая становището на въззивния съд, че чрез въвеждането на утежнените с оглед характера на обществената поръчка изисквания към участниците, се ограничава конкуренцията, което представлява „нередност” по смисъла на чл.17, ал.1 от ОУ на договора, не могат да обосноват извода, че въззивното решение е очевидно неправилно в изложения по-горе смисъл.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Нито един от поставените от касатора МРРБ два въпроса не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът: „Съдът длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон в изпълнение на принципа на законност, регламентиран в чл.5 ГПК и по-конкретно длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на уредбата, касаеща налагането на финансови корекции, която е от публичен ред и засяга изцяло общонационални интереси?” няма характеристиката на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, обусловил решаващите изводи на съда по конкретния спор. Очевидно е, че при решаване на всеки правен спор съдът е длъжен да обезпечи правилното прилагане на материалния закон. Въпросът е поставен от касатора с оглед оплакването му, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, но следва да се има предвид, че въпросът за правилността на въззивното решение е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Въпросът: „Имат ли официално заверените преписи или извлечения от официални документи съгласно чл.179, ал.2 ГПК, същата доказателствена сила, каквато имат оригиналите?” не е значим за конкретния правен спор, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда да приеме, че изискването на общината за представяне от участниците на оригинал на оторизационното писмо от Samsung Medison, не е довело до нарушаване на процедурата по избор на изпълнител по проекта „Доставка на специализирано оборудване на МБАЛ Омуртаг” ЕАД. Въпросът няма отношение към съображенията на съда, че оторизационното писмо е следвало да бъде представено в оригинал само и единствено за нуждите на конкретната поръчка на възложителя, че това изискване е поставено спрямо всички участници, както и че в случая представеното нотариално заверено копие от документа от „Елпак лизинг” ЕООД представлява само нотариална заверка на превода на български език на документа, но не и нотариално заверено оторизационно писмо.
Не следва да се присъждат разноски в полза на Община Омуртаг във връзка с отговора на касационната жалба на МРРБ, тъй като не са представени доказателства за разходи за процесуална защита на общината по касационната жалба на МРРБ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №127 от 15.01.2018г., постановено по в.т.д.№3761/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: