Решение №560 от 18.10.2018 по нак. дело №533/533 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 560
София, 18.10.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1987/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ЕТ „Деси-Светла Симеонова” –гр.В., срещу определение №133 от 12.07.2018г., постановено по в.ч.гр.д.№218/2018г. по описа на Видински окръжен съд, с което е потвърдено определение от 02.07.2018г. на съдията по вписванията при РС-Видин за извършен отказ на вписване на анекс към договор за аренда въз основа на заявление от 02.07.2018г. на нотариус С. И. с рег.№016 с район на действие РС-П..
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в нарушение на чл.3, ал.4 ЗАЗ и в противоречие с практиката на ВКС, съдията по вписванията е извършил недопустима проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска. Същевременно се акцентира върху изменението на чл.3, ал.1 ЗАЗ (ДВ.бр.42/22.05.2018г.), възлагащ материална компетентност на нотариуса по отношение на всички обстоятелства, касаещи валидността на сключения анекс към договора за аренда.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил следните два въпроса, които според него обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно:
1. „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка на материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ (Обн. ДВ.бр.42/22.05.2018г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда, сключени след изменението на нормата?” и
2. „Направената законодателна промяна на материалния закон води ли до правната възможност в действащи договорни отношения, създадени между конкретни страни –арендодател-арендатор, извън предвидената досега възможност (при заместване по право) да встъпват трети на тези правоотношения лица, каквито в случая биха се явили неучастващи като страни в договора съсобственици, за да бъде изпълнено изискване за повече от 50% ид.части от съсобствен имот?”
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение въззивният състав от Видински окръжен съд е потвърдил определение от 02.07.2018г. на съдията по вписванията при РС-Видин за извършен отказ на вписване на анекс – акт№152, т.ІІ, рег.№5726.5727 от 26.06.2018г., на нотариус С. И. с рег.№016 с район на действие РС-П., към договор за аренда на земеделска земя, вписан в службата по вписванията към РС-Видин вх.регистър №3771/17.06.2015г., акт.49, т.VІ. Според въззивния състав, за да бъде вписан анекса към договора за аренда, съгласно чл.3, ал.4 ЗАЗ (редакция от ДВ,бр.58/2017г.) е необходимо договорът за аренда, както и споразумението за неговото изменение или прекратяване, да може да се сключи със собственик, респ. съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50% ид.части от съсобствения имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50% ид.части от съсобствения имот като упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. Въззивният състав е отказал до отмени определението за отказ на съдията по вписванията като е приел, че в случая не са изпълнени посочените изисквания на закона.
С разпореждане от 19.01.2018г. председателят на ВКС е разпоредил образуване на Тълк.д..№1/2018г. по описа на ВКС, ОСГТК по въпроса: „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“. Отговорът на поставения в разпореждането от 19.01.2017г. въпрос е относим към въпросите, поставени от касатора в касационната жалба и в изложението към нея, поради което на основание чл. 292 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по ч.т.д.№1984/2018г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение, до приключване на производството по Тълк.дело №1/2018г. за приемане на тълкувателно решение на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top