О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 12.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков т.д. № 2457/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК във вр. с чл.303 ал.1 т.5 ГПК и чл.309 ал.1 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма] –гр.С., депозирана на 4.10.2015г. в деловодството на Районен съд –Сливен, за отмяна на решение №88 от 9.06.2016г., постановено по в.гр.д. №206/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен и за спиране на изпълнително дело№214/2015г. на ЧСИ П. Г..
В молбата за отмяна се поддържа, че решението на Окръжен съд-Сливен от 9.09.2016г. е постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила, довело до лишаване на молителя от възможност да участва във въззивното производство. Твърди се, че въззивният съд незаконосъобразно не е уважил молбата на страната за отлагане на делото, независимо, че съдът е бил уведомен за невъзможността за упълномощения от дружеството адвокат да се яви в насроченото открито съдебно заседание, както и за желанието на страната делото да бъде отложено с оглед липсата на юридическа подготовка на управителя на дружеството. Същевременно се твърди, че неправилно във въззивното решение е посочено, че същото не подлежи на касационно обжалване, тъй като според молителя делото е гражданско с цена на иска над 5 000 лв. и не са налице условията по чл.280 ал.2 т.1 ГПК за необжалваемост на въззивното решение.
В срока по чл.306 ал.3 ГПК е представен писмен отговор от ответника по молбата за отмяна „Р. /България/” ЕАД – [населено място], в който те поддържа, че молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е неоснователна, тъй като на молителя е била осигурена възможността да участва в производството. Излагат се съображения в подкрепа на тезата му, че ищецът е бил редовно призоват за отритото съдебно заседание и че са били налице процесуалните изисквания за даване ход на делото редовното провеждане на откритото заседание по въззивното дело. Сочи се, че молителят не е представил надлежно обезпечение във връзка с искането за спиране на изпълнението. Претендира се да бъдат оставени без уважение молбите на [фирма] по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и чл.309 ал.1 ГПК с присъждане на разноски в полза на банката.
ВКС, ТК, състав на ІІ-ро отд., след като обсъди доводите на страните, намира следното:
С решение №88 от 9.06.2016г., постановено по в.гр.д. №206/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен е потвърдено решение №160 от 29.02.2016г. по гр.д.№2640/2015г. на Сливенски районен съд, с което по реда на чл.422 ал.1 ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на „Р. /България/” ЕАД сумата 19 114.37 лв. – представляваща главница по договор за кредитен лимит по международни кредитни карти и наказателна лихва в размер на 23.09 лв., за които суми е била издадена на основание чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение №2376/8.10.2013г. по ч.гр.д.№3742/2013г. Във въззивното решение е отразено, че същото не подлежи на касационно обжалване. С молбата за отмяна е представен извлечение от деловодната електронна програма на Сливенски окръжен съд за движението на делото, от което е видно, че въззивното решение е обявено на 14.06.2016г., както и че за първи път – на 27.09.2016г. е била депозирана молба от името на [фирма] за извършване на справка по деловодната програма.
Настоящият състав намира, че молбата за отмяна на [фирма] е допустима като подадена в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК от заинтересована страна срещу подлежащ на отмяна по чл.303 ал.1 ГПК съдебен акт. Независимо, че в молбата за отмяна се излага становището, че според молителя въззивното решение подлежи на касационно обжалване, това твърдение не променя характера на молбата на [фирма] като молба за отмяна по чл.303 и сл.ГПК. Въпросът относно обжалваемостта на въззивното решение следва да се приеме като поставен от молителя в контекста на преценката на допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307 ал.1 ГПК. В случая е несъмнено, че въззивното решение е влязло в сила, поради необжалваемостта му на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Делото е търговско, тъй като предмет на делото е спор по търговска сделка по см. както на чл.286 ал.1 ТЗ, така и на чл.286 ал.2 ТЗ. Вземането на ищеца, предмет на установителния иск, произтича от твърдяно от кредитора неизпълнение на банкова сделка по см. на чл.1 ал.1 т.7 ТЗ, сключена между търговци, свързана с упражняваното от тях занятие. С оглед допустимостта на молбата по чл.303 ал.1 и сл.ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание по реда на чл.307 ал.2 ГПК.
Съгласно чл.309 ал.1 ГПК съдът може да спре изпълнението на решението, чиято отмяна се иска по реда на чл.282 ал.2-6 ГПК. Към молбата за спиране молителят не е представил надлежно обезпечение по на чл.282 ал.2 т.1 ГПК. Ето защо на молителя следва да се укаже, че ако желае спиране на изпълнението, следва да представи надлежно обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 ГПК.
По изложените съображения, ВКС, Т.К., състав на ІІ-ро отд.
О П Р Е Д Е Л И :
Указва на молителя [фирма], че ако поддържа искането си за спиране на изпълнението по чл.309 ал.1 ГПК, следва да представи надлежно обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на ІІ-ро търг.отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Председател:
Членове: