4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
С., 21.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 492/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1225 от 05.05.2011 г. по ч. гр. д. № 591/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, 5 гр. състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против отказа на съдия по вписванията при Служба по вписванията към Пловдивски районен съд по преписка вх. № 2369/09.02.2011 г. да разпореди вписване на нотариално заверен дружествен договор от 01.07.2010 г. относно увеличение на капитала на дружеството чрез извършена от [фирма] непарична вноска на недвижим имот.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на закона и необоснованост. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е потвърдил отказа за вписване на непаричната вноска по съображения за непредставяне на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, каквото не се изисква от закона. Твърди, че със заявлението за вписване е представена декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК за липса на непогасени публични задължения на вносителя [фирма], с което са изпълнени условията на специалния закон за вписване на сделката.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.3 и т.1 от ГПК, а като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са поставени следните въпроси : Необходимо ли е за вписването на апортна вноска да се представя в службата по вписвания наред с декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК и удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК; Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.264, ал.1, изр.1 от ДОПК – че прехвърлителят трябва да представи декларация за липса на задължения по отношение на имота, обект на конкретната сделка, или декларация за липса на задължения по отношение на държавата въобще; Кой от двата акта има транслативен ефект – вписването на апорта в търговския регистър или вписването в имотния регистър.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и наведените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписвания да разпореди вписване на увеличение на капитала на [фирма] чрез непарична вноска на недвижим имот в [населено място], извършена от [фирма], съставът на Пловдивски окръжен съд е приел, че обжалваният отказ е законосъобразен, предвид приложеното към преписката постановление изх. № РД-50-5410/12.11.2010 г. на ТД на НАП – [населено място], доказващо наличие на непогасени публични задължения на прехвърлителя [фирма], обезпечени с наложена възбрана по реда на чл.195 във вр. с чл.200 от ДОПК, и непредставянето на удостоверение за заплащане на задълженията към датата на заявлението за вписване. Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.264, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.265 от ДОПК и чл.87, ал.6 от ДОПК, с които е аргументирал становище, че при наличие на непогасени изискуеми и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски вписването на апорта е допустимо след тяхното заплащане, тъй като в противен случай съдията по вписвания отговаря за задълженията солидарно с прехвърлителя.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Първият поставен от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос – дали за вписване на непарична вноска, включваща недвижим имот, по реда на чл.73, ал.5 от ТЗ е необходимо само представяне на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК или се изисква и удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, не е обуславящ за изхода на делото, поради което не отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за допускане на касационно обжалване. Макар да се е позовал на липсата на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания да разпореди вписване на извършената в полза на [фирма] непарична вноска не заради формалното непредставяне на посоченото удостоверение, а заради отсъствието на доказателства за заплащане на подлежащите на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя [фирма], констатирани служебно по повод на предходен отказ за вписване. Представянето на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК е поставено като условие за разпореждане на вписването в конкретния случай с оглед необходимостта от категорично удостоверяване на факта, че отразените в постановление изх. № РД-50-5410/12.11.2010 г. на ТД на НАП – [населено място], публични задължения на [фирма] са погасени изцяло към датата на заявлението за вписване.
Дори да се приеме, че посоченият въпрос е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, въззивното определение не може да се допусне до касационен контрол поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК допълнителна предпоставка, а именно – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният в обжалвания въззивен акт правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието за правото тогава, когато касационното му разглеждане ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречи и се налага създаване на съдебна практика по прилагането им или осъвременяване на съществуваща практика поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Изискванията за удостоверяване на задължения към държавата и общините при вписване на непарична вноска на недвижим имот в капитала на търговско дружество по реда на чл.73, ал.5 от ТЗ са уредени ясно и изчерпателно в разпоредбата на чл.264 от ДОПК. В чл.264, ал.1 от ДОПК е предвидено, че вписването се допуска само след представяне на писмена декларация от прехвърлителя за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски и на данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за конкретния имот. За вписването не е необходимо нарочно удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, доколкото наличието или липсата на публични задължения се удостоверява с документите по чл.264, ал.1 от ДОПК, но ако въпреки декларацията съществуват данни за подобни задължения, съдията по вписвания не е лишен от правомощия да изиска представяне на удостоверение за тях. Целта на декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на непаричната вноска, но и да препятства вписването на вноската до заплащането им – аргумент от чл.264, ал.4 от ДОПК. Поради това изискването на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК е правомощие на съдията по вписвания, който е компетентен да извърши вписването по реда на чл.73, ал.5 от ТЗ във вр. с р.ІІ от Правилника за вписванията, а при липса на декларация – да откаже вписването /в този смисъл определение № 212/01.03.2010 г. по ч. т. д. № 96/2010 г. на ВКС, І т. о., и определение № 153/26.02.2010 г. по ч. т. д. № 1/2010 г. на ВКС, ІІ т. о./. Отказ от вписване може да бъде постановен и в случай на декларирани или служебно констатирани непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, за които няма доказателства да са заплатени, предвид установената в чл.265 от ДОПК имуществена отговорност на съдията по вписвания за тяхното изпълнение. Съществуващата ясна и пълна правна уредба и наличието на съдебна практика по приложението й препятства достъпа до касационно обжалване на визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание, поддържано от жалбоподателя във връзка с посочения по-горе въпрос.
Не са обуславящи за изхода на делото и другите два въпроса – за подлежащите на деклариране задължения по чл.264, ал.1 от ДОПК и за акта на вписване, релевантен за настъпване на транслативното действие на апортната сделка. Въпросите са неотносими към основанието, с което съдията по вписвания е аргументирал отказа за вписване на непаричната вноска в капитала на дружеството – частен жалбоподател, поради което обжалваното определение не съдържа произнасяне по тях, а наред с това по отношение на тях не са изпълнени твърдените от жалбоподателя допълнителни изисквания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Публичните задължения, които подлежат на деклариране от прехвърлителя по повод вписване на непаричната вноска на недвижим имот в капитала на търговско дружество, са посочени точно и изчерпателно в разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК, с оглед на което не се налага нейното тълкуване. В правната доктрина и в съдебната практика не съществува спор по въпроса, че транслативното действие на апорта настъпва в момента на вписване на увеличението на капитала в търговския регистър, а вписването в имотния регистър има само оповестително действие /в този смисъл решение № 150/10.11.2009 г. по т. д. № 766/2009 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК с характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/. При тези обстоятелства касационното разглеждане на въпросите няма да допринесе нито за уеднаквяване на практиката, нито за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да се налага допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1225 от 05.05.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 591/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, 5 гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :