О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 13.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1662/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Кричим, представлявана по пълномощие от адв. Д. Д., срещу решение № 261 от 28.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2697/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 2455 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 16192/2017 г. на Районен съд – Пловдив в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният от Община Кричим против „Волос – 05” ООД иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 11 177.21 лв. – обезщетение за осъществено в периода 14.12.2015 г. – 23.07.2017 г. ползване без основание на реална част от ПИ с идентификатор № 39921.501.683 по КККР на Община Кричим с площ 466 кв. м., представляваща терен с трайна бетонова настилка, използван като прилежаща площ към преместваемо съоръжение метален сглобяем навес за автомивка, и Община Кричим е осъдена да заплати на „Волос – 05” ООД разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и за присъждане на разноски.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за достъп до касационен контрол се поддържат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Волос – 05” ООД, който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че макар да е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, касационната жалба е процесуално недопустима поради следното :
Производството по гр. д. № 16192/2017 г. е образувано пред Районен съд – Пловдив по искова молба на Община Кричим, с която е поискано осъждане на „Волос – 05” ООД да заплати на общината – ищец обезщетения за ползване без основание на отделни реални части от поземлен имот – общинска собственост, с кадастрален идентификатор 39921.501.683 по КККР на [населено място] в размер на сумите 3 493.69 лв., 1 998.77 лв., 3 714.48 лв. и 12 629.32 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ответникът ползва реалните части от собствения на общината – ищец имот за осъществяване на стопанска дейност (заведение за хранене и автомивка). Относно индивидуализираната в т.ІV реална част от имота, за която е претендирана сумата 12 629.32 лв., е посочено, че с договор № РД 16-00-298/14.12.2015 г. на ответника е предоставен за ползване срещу задължение за плащане на наем терен с площ от 200 кв. м., предназначен за поставяне на преместваемо съоръжение за автомивка, но в действителност ответникът ползва като прилежаща площ към автомивката още 466 кв. м. от терена, за които няма сключен договор и не е уговаряна наемна цена.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за ползване на всяка отделна реална част от имота и с решение № 2453/19.06.2018 г. е уважил частично исковете по отношение на реалните части, индивидуализирани в т.І, т.ІІ и т.ІІІ от исковата молба. Искът за заплащане на обезщетение за ползването на реалната част от имота, индивидуализирана в т.ІV от молбата, е уважен за сумата 1 452.11 лв. и е отхвърлен за разликата от 11 177.21 лв.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от Община Кричим само в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 11 177.21 лв., и е потвърдено с обжалваното в настоящото производство решение № 28.02.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.
С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – по граждански дела, и до 20 000 лв. – по търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от качеството на страните и от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор.
Твърденията в исковата молба сочат, че спорното правоотношение по повод осъщественото от ответника ползване на индивидуализираната в т.ІV реална част от поземления имот – общинска собственост, е възникнало във връзка със сключения между страните договор за наем от 14.12.2015 г. и конкретно – като последица от предприетото от ответника ползване на по-голяма прилежаща площ от терена към съоръжението за автомивка от предоставената с договора площ от 200 кв. м. Ответникът е търговец и тъй като договорът за наем е сключен за целите на извършваната от него търговска дейност, по аргумент от чл.286, ал.1 вр. чл.287 ТЗ договорът следва да се разглежда като търговска сделка и за него да се прилагат правилата за търговските сделки. Предвид търговското качество на ответника и обвързаността на извъндоговорното правоотношение, по повод на което е предявен искът по чл.59, ал.1 ЗЗД, с договора за наем, разрешеният с обжалваното решение правен спор следва да се квалифицира като търговски и за допустимостта на касационното обжалване да намерят приложение уредените в чл.280, ал.1, т.3 ГПК критерии за достъп до касационно обжалване по търговски дела. За ползването без основание на индивидуализираната в т.ІV от исковата молба реална част от имота касаторът – ищец е претендирал сумата 12 629.32 лв. и съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК тази сума формира цената на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, по който се е произнесъл въззивният съд. Посочената сума е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване по търговски дела – 20 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима.
По изложените съображения касационната жалба на Община Кричим следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на въззивното решение не са породили за касатора право на касационна жалба, каквото не произтича от процесуалния закон.
В зависимост от изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените за целите на производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 1 200 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Община Кричим срещу решение № 261 от 28.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2697/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Община Кричим с ЕИК [ЕГН] г. [населено място], пл. „Обединение” № 3, да заплати на „Волос – 05” ООД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лв.) – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :