О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 27.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 91/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 16243/20.09.2018 г. на адв. П. К. от САК срещу определение № 2235 от 17.07.2018 г., постановено по гр. д. № 4707/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на дв. П. К. – процесуален представител на Л. Й. Т. и М. И. Т., за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по гр. д. № 4707/2017 г. въззивно решение № 950 от 19.04.2018 г. в частта за разноските чрез допълнително присъждане на ДДС върху дължимото на адв. К. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивното производство.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и противоречи на практиката на ВКС по въпроса за дължимостта на ДДС върху адвокатското възнаграждение, което се следва на регистрираните по ЗДДС адвокати за оказано безплатно процесуално представителство пред съда на основание чл.38 ЗА. По съображения в жалбата се иска определението да бъде отменено и да бъде уважено направеното пред въззивния съд искане за определяне размера на адвокатското възнаграждение с включване на ДДС.
Ответникът по частната жалба ЗД „Бул Инс” АД – гр. София, е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който е изразено становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 950 от 19.04.2018 г. по гр. д. № 4707/2017 г. състав на Софийски апелативен съд е отменил частично решение по гр. д. № 16948/2015 г. на Софийски градски съд и е осъдил ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Л. Т. и М. Т. суми в размер на по 10 000 лв. , представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им М. М., ведно със законната лихва от 18.09.2015 г. до окончателното плащане и допълнителни разноски за производството пред СГС в размер на 205 лв. В зависимост от изхода на въззивното производство въззивният съдебен състав е осъдил застрахователното дружество – ответник да заплати на процесуалния представител на ищците адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за двете съдебни инстанции в размер на 2 260 лв. С въззивното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете на двамата ищци за разликите над 160 000 лв. до претендираните 190 000 лв., както и определение от 12.06.2017 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на адв. П. К. за изменение на решението в частта относно присъденото й адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Срещу частта от решението, с което е потвърдено определението от 12.06.2017 г., е подадена отделна частна касационна жалба, която не е администрирана от въззивния съд и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
В срока по чл.248 ГПК адв. К. е сезирала Софийски апелативен съд с молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските като е поискала върху присъденото й от въззивната инстанция адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА да бъде начислен ДДС съобразно възприетото в практиката на ВКС разрешение в тази насока и представените преди приключване на съдебното дирене доказателства за регистрацията й по ЗДДС.
С обжалваното определение от 17.07.2017 г. съставът на Софийски апелативен съд е оставил молбата без уважение, след като е приел, че върху адвокатското възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл.38 ЗА не следва да се начислява ДДС. В мотивите към определението са изложени съображения, че в случаите по чл.38 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и няма законово основание с наредба да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху възнаграждението. Преценено е като недопустимо ДДС да е неразделна част от възнаграждението на адвоката, след като самото възнаграждение подлежи на облагане с данък и се начислява от регистрираното лице по силата на чл.86 ЗДДС.
Обжалваното определение е неправилно.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл.80, ал.1 ЗОПК), в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и константата практика на ВКС, създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА – напр. определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.
В производството пред Софийски апелативен съд ищците Л. Т. и М. Т. са представлявани от адв. П. К. при условията на чл.38 ЗА, като по делото са представени доказателства за регистрация на адв. К. по ДДС. В зависимост от изхода на въззивното производство, приключило с частично уважаване на подадената от ищците въззивна жалба и присъждане на допълнителни обезщетения по исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), правилно въззивният съд е приел, че на адв. К. се следва адвокатско възнаграждение за двете инстанции, изчислено върху защитения материален интерес съобразно минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Неправилен и в противоречие с практиката на ВКС обаче е изводът на въззивния съд, че върху възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА, изчислено в размер на 2 260 лв. общо за двете инстанции, не следва да се начислява ДДС. След като адв. К. е регистрирана по ДДС, върху определеното на същата възнаграждение от 2 260 лв. се дължи и 20 % ДДС или сумата 452 лв.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и въззивното решение да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК като ответникът ЗД „Бул Инс” АД да бъде осъден да заплати на адв. П. К. сумата 452 лв. – ДДС върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за двете съдебни инстанции в размер на 2 260 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2235 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 4707/2017 г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява :
ИЗМЕНЯ решение № 950 от 19.04.2018 г. по гр. д. № 4707/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. П. К. от САК сумата 452 лв. (четиристотин петдесет и два лв.) – ДДС върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за двете инстанции.
След обявяване на определението делото да се изпрати на Софийски апелативен съд за администриране на подадената от адв. П. К. частна касационна жалба (наименована „частна жалба”) с вх. № 11582/20.06.2018 г. срещу частта от решение № 950 от 19.04.2018 г. по гр. д. № 4707/2017 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено определение от 12.06.2017 г. по гр. д. № 16948/2015 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :