О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 13.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2993/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. – чрез пълномощник адв. П. П., срещу решение № 5228 от 31.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6360/2017 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 14.02.2017 г. по гр. д. № 63247/2015 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. К. против „ЗАД „Д. – Общо застраховане” иск с правно основание чл.226 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 21 000 лв. – част от вземане с размер 200 000 лв. за обезщетение за имуществени вреди вследствие публична продан, осъществена по изпълнително дело № 20148010400008 във връзка с недвижим имот с идентификатор 51500.507.615.1.28 и предварителен договор от 22.08.2014 г., сключен между Д. К. и И. Г.. Решенията са постановени при участие на ЧСИ Т. Д. в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника ЗАД „Д. – Общо застраховане”.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение. По изложени в жалбата съображения се прави искане решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване е въведена и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касация ЗАД „Д. – Общо застраховане” и подпомагащата страна ЧСИ Т. Д. не заявяват становища по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. К. против ЗАД „Д. – Общо застраховане” частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 21 000 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие проведена от ЧСИ Т. Д. в рамките на изпълнително дело № 20148010400008 публична продан на недвижим имот, Софийски градски съд е приел, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл.74 ЗЧСИ вр. чл.441 ГПК за ангажиране на имуществената отговорност на ЧСИ Т. Д. за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение върху собствения на ищцата недвижим имот, обуславяща уважаване на предявения срещу ЗАД „Д. – Общо застраховане” пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.).
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че : Ответникът ЗАД „Д. – Общо застраховане” е застраховател по задължителна застраховка „Професионална отговорност” на ЧСИ Т. Д. с рег. № 801 и район на действие Бургаски окръжен съд. В рамките на изпълнително дело № 20148010400008, образувано по молба на „Х. пропърти мениджмънт” Е. срещу длъжника „В. Г.” О. за принудително изпълнение на парично задължение по договор за кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, съдебният изпълнител осъществил публична продан на ипотекиран имот с идентификатор № 51500.507.615.1.28 по кадастралната карта на [населено място]. Към молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят приложил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в който като собственик на имота, обект на публичната продан, бил посочен праводателят на длъжника „В. Г.” О. – „Е.-4” О.. Преди извършване на проданта съдебният изпълнител изискал скица на имота, в която като собственик на имота била посочена ищцата Д. К., съгл. договор за покупко – продажба от 12.11.2012 г., оформен с нотариален акт № 187, том VІІ, н. д. № 1358/2012 г. Въпреки противоречивата информация относно принадлежността на правото на собственост върху ипотекирания имот, съдебният изпълнител провел публична продан на имота и на 03.06.2014 г. издал възлагателно постановление, влязло в сила на 12.06.2014 г. Към момента на издаване на постановлението учредените върху имота ипотеки били заличени.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че ЧСИ Т. Д. е нарушил разпоредбите на чл.483 ГПК и чл.484, ал.2 ГПК и е проявил професионална небрежност като е извършил опис и е наложил възбрана върху ипотекирания имот, без да извърши задълбочена проверка кой е действителният собственик на имота и без да изиска от службата по вписвания информация за тежести върху имота, в резултат на което е осъществил неправомерна продажба на чужд недвижим имот – собственост на ищцата. Предвид безспорния по делото факт, че към момента на издаване на възлагателното постановление договорните ипотеки върху имота са били заличени, съдът е приел, че не е съществувало основание за извършване на публична продан на имота.
Независимо от извода за незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, въззивният съд е преценил, че няма основание за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител, а оттук – и на неговия застраховател по задължителната застраховка „Професионална отговорност”, за претърпени от ищцата имуществени вреди вследствие реализираната публична продан. При произнасянето по основателността на иска съдът е съобразил разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК и е направил извод, че поради характера й на деривативно основание за придобиване право на собственост публичната продан не прави купувача на чужд имот собственик на вещта и не лишава действителния собственик от правото му на собственост. Действителният собственик на имота, спрямо когото публичната продан е недействителна и непротивопоставима, може извънсъдебно да противопостави на купувача своето право на собственост, без да води иск по чл.440, ал.2 ГПК с цел оборване на легитимиращия ефект на постановлението за възлагане. След като публичната продан не е лишила ищцата от правото й на собственост върху имота, в нейния патримониум не е настъпила вреда от загуба на имота. От незаконосъобразно проведеното принудително изпълнение са възникнали вреди за купувача, който е платил цената на имота и има право да се защити с иск срещу съдебния изпълнител по реда на чл.74, ал.1 ЗЧСИ.
Въззивният съд не е възприел доводите на ищцата, че претърпяната от нея вреда се изразява в намаляване на имуществото й като последица от връщането в двоен размер на получено капаро по развален предварителен договор за продажба на имота, обект на публичната продан. Съдът е изложил съображения, че доколкото ищцата не е губила правото си на собственост върху имота, не е имало основание за разваляне на сключения от нея предварителен договор поради невъзможен предмет и поради това тя не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, изразяващо се в доброволно връщане на капарото без противопоставяне на възражения срещу купувача по предварителния договор за липса на законова пречка да се сключи окончателен договор за продажба на собствения й имот.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е формулирала две групи въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, решени са от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и са от значение за точното прилагане на закона :
Първа група въпроси : „1. От кого и по какъв начин се прогласява недействителността на публична продан на чужд имот, неправомерно продаден от ЧСИ; 2. По какъв начин и с какъв нормативен акт става прогласяването на недействителността на постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ и заличаването му в АВ; 3. По какъв начин и ред собственикът на неправомерно продадения имот чрез публична продан от ЧСИ може да защити правото си на собственост пред купувача по публичната продан и да противопостави правата си на трети лица; 4. Може ли собственикът на неправомерно продадения имот от ЧСИ да преценява недействителността на сделката и да противопоставя правата си на трети лица при положение, че в АВ е вписано постановлението за възлагане на недвижим имот на друго лице; 5. Може ли собственикът на неправомерно отчуждения имот от ЧСИ да се разпореди с него/да го продаде/, независимо, че в АВ същият се води на друго лице на основание извършената публична продан; 6. Възможно ли е и по какъв начин третото лице, чийто имот е продаден неправомерно от ЧСИ на база собствената си преценка за недействителност на сделката да изиска от АВ заличаване на неправомерната публична продан”.
Втора група въпроси : „1. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора, при постановяване на обжалваното решение, а именно необсъждането на съдебно-счетоводна експертиза и представените платежни документи; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им относно изготвената съдебно-счетоводна експертиза и представените платежни нареждания, от които е видно размера на двойно върнатото капаро; 3. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото, и може ли съдът да игнорира горепосочените доказателства (съдебно-счетоводна експертиза и платежни нареждания) при формиране на правните си изводи”.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело – чл.280, ал.1 ГПК, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне; Посочването на значимия за изхода на делото въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Преценени от гледна точка на указанията в цитираното тълкувателно решение, първата група въпроси в изложението не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за формиране на решаващите правни изводи, с които въззивният съд е мотивирал неоснователността на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Въпросите от № 1 до № 3 включително са зададени хипотетично и в мотивите към обжалваното решение няма произнасяне по тях, поради което не могат да послужат като общо основание за допускане на решението до касационен контрол. Останалите въпроси отразяват несъгласието на касаторката с извода на въззивния съд, че поради произтичащата от закона непротивопоставимост на публичната продан на чужд имот на действителния собственик, собственикът не е ограничен да се разпореди с имота, въпреки издаденото от съдебния изпълнител постановление за възлагане. Формирането на този извод е резултат от осъществената от въззивния съд решаваща дейност по прилагане на материалния закон, поради което е от значение за правилността на обжалваното решение и поставените във връзка с него въпроси не могат да предпоставят допускане на решението до касационен контрол.
По отношение на първата група въпроси не е изпълнено и специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнително изискване – въпросите да са решени в противоречие с практиката на ВКС. За да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторката се е позовала на формирана при действието на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) практика, обективирана в решение № 365/22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г. на ВКС, І г. о., решение № 19/10.08.2015 г. по гр. д. № 1812/2014 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 143/13.09.2012 г. по гр. д. № 620/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. В първите две решения е възприето разрешение, аналогично на даденото от въззивния съд в обжалваното решение – че по аргумент от чл.496 ГПК публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване право на собственост, като купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът в изпълнителното производство е бил собственик на имота, след влизане в сила на постановлението за възлагане (съгласно редакцията на чл.496, ал.2 ГПК от ДВ бр.49/2012 г.); Стабилитетът на публичната продан обаче не важи за продажбата на чужд недвижим имот – правата на действителния собственик са противопоставими на публичната продан. Третото решение не съдържа произнасяне по поставените в изложението въпроси и практиката в него е неотносима към разрешения с обжалваното решение правен спор.
Не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и втората група въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Въпросите са поставени във връзка с оплакванията в касационната жалба, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил заключението на съдебно – счетоводната експертиза и представените по делото платежни нареждания, установяващи извършени плащания по сключения между ищцата (сега касатор) и трето лице предварителен договор за покупко – продажба на имота, обект на проведената публична продан. Посочените доказателства са ангажирани в производството пред първата инстанция по повод възражение на ответника за привидност на предварителния договор. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е формирал изводи за привидност на предварителния договор и не е поставял под съмнение извършените в изпълнение на същия плащания, а е приел, че договорът е развален (което предполага да е действителен) и че като последица от развалянето ищцата е върнала в двоен размер полученото въз основа на него капаро. Доказателствата, с които ищцата се е домогвала да обори възражението на ответника за привидност на предварителния договор, нямат значение за възприетите от въззивния съд изводи по съществото на спора и по тази причина необсъждането им не е обусловило отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Необсъждането на неотносими доказатества не съставлява отклонение от практиката на ВКС, цитирана в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 6360/2017 г. на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено бланкетно и непълно – с твърдения, че разрешените от въззивния съд въпроси са от значение за точното прилагане на закона, и с оглед на това касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
Наред с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, касаторката се е позовала и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като е поискала въззивното решение да се допусне до касационно обжалване поради очевидната му неправилност.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към решението, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторката е аргументирала очевидната неправилност на обжалваното решение с доводи, че „въззивният съд е постановил явно необосновано решение в нарушение на правилата на формалната логика като не е обсъдил и взел предвид съвкупността от доказателства по делото – предварителен договор, платежни нареждания и съдебно-счетоводна експертиза”, както и че изводите на въззивния съд относно реда за защита на действителния собственик на имота срещу проведена публична продан противоречат на материалния закон. Необсъждането на доказателствата съставлява процесуално нарушение, релевантно за касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, което подлежи на проверка по реда на чл.290 ГПК и в конкретния случай (като се има предвид и неотносимостта на необсъдените доказателства към решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявения иск) не насочва към очевидна неправилност на обжалваното решение. Правилното прилагане на материалния закон от страна на въззивния съд също изисква извършване на касационна проверка по реда на чл.290 ГПК, тъй като мотивите към решението не съдържат данни съдът да е приложил закона по начин, опорочаващ решението до степен на очевидна неправилност. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и поради това не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5228 от 31.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6360/2017 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :