О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 07.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 387/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2864 от 19.10.2015 г. по т. д. н. № 3032/2014 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото въззивно решение № 1708 от 28.07.2015 г. в частта за разноските и на частния жалбоподател са присъдени разноски в размер на 5 760 лв., вместо претендираните 24 530 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.78, ал.5 ГПК, поради което моли същото да бъде отменено и претенцията за разноски да бъде уважена в пълния доказан размер от 24 530 лв. Навежда оплаквания, че намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК противоречи на закона, тъй като възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението не е заявено своевременно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред въззивната инстанция, а е направено едва в производството по чл.248 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 18.01.2016 г. и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 1708 от 28.04.2015 г. по т. д. н. № 3032/2014 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело № 2017 от 28.10.2016 г., е отменено решение № 751 от 04.07.2011 г. по т. д. № 1074/2010 г. на Софийски апелативен съд и по молба на [фирма] е открито производство по несъстоятелност на [фирма] поради свръхзадълженост с начална дата 31.12.2007 г., допуснати са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на [фирма] и дружеството е обявено в несъстоятелност, като производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Решението на Софийски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване с определение, постановено по т. д. № 388/2016 г. от настоящия състав на ВКС.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК пред Софийски апелативен съд е депозирана молба от [фирма] за допълване на решението от 28.04.2015 г. в частта за разноските и за присъждане на направените от дружеството разноски, съгласно представен в съдебно заседание на 29.06.2015 г. списък по чл.80 ГПК. Молбата е оспорена от [фирма] с възражения, че разноските не са доказани и че са прекомерни, тъй като не са съобразени с минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС.
С обжалваното с частната жалба определение № 2864 от 19.10.2015 г. Софийски апелативен съд е допълнил решението от 28.07.2015 г. като е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] разноски по чл.78 ГПК в размер на 5 760 лв. В мотивите към определението е посочено, че искането за разноски е заявено своевременно в съдебно заседание на 29.06.2015 г., в което е представен списък по чл.80 ГПК на разноските, направени при първоначалното разглеждане на делото в Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд и при новото разглеждане на делото от апелативния съд. Въззивният съд е констатирал, че според представените по делото доказателства молителят е заплатил държавни такси и възнаграждения за вещи лица в размер общо на 2 530 лв. и адвокатско възнаграждение за защита по делото в размер на 17 000 лв. общо за всички инстанции. Съобразявайки направеното от [фирма] възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът е преценил, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и че следва да бъде намалено за всяка от инстанциите до минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. В резултат на тази преценка съдът е редуцирал адвокатското възнаграждение за производството пред СГС, САС и ВКС до размер на 750 лв. за всяка инстанция, а възнаграждението за новото разглеждане на делото – до размер на 980 лв., или общо 3 230 лв.
Частната жалба на [фирма] срещу така постановеното определение е частично основателна.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съобразяване на минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Според задължителната практика в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 167/05.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г. на ВКС, І т. о., правото на възражение по чл.78, ал.5 ГПК следва да се упражни най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция; ако не бъде направено в този срок, възражението се преклудира и е недопустимо да бъде упражнявано за пръв път в производството по чл.248 ГПК по повод направено от другата страна искане за допълване или изменение на решението в частта за разноските.
От протокола на проведеното пред Софийски апелативен съд открито съдебно заседание на 29.06.2015 г., в което е даден ход на устните състезания по т. д. н. № 3032/2015 г., се установява, че в същото заседание процесуалният представител на [фирма] адв. А. Р. е направила искане за присъждане на разноски в полза на доверителя й и е представила списък по чл.80 ГПК. В списъка е посочено, че са направени разноски, както следва : Разноски пред СГС в размер на 5 350 лв. (250 лв. – държавна такса, 600 лв. – за експертиза, 4 500 лв. – адвокатско възнаграждение); Разноски пред САС по т. д. № 3962/2011 г. – 5 625 лв. (125 лв. – държавна такса, 600 лв. – за експертиза, 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение); Разноски пред ВКС по т. д. № 489/2012 г. – 5 155 лв. (155 лв. – държавни такси, и 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение); Разноски пред САС по т. д. № 3032/2014 г. – 3 400 лв. (800 лв. – за експертиза, и 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение). Общият сбор на разноските е 19 530 лв., от които 17 000 лв. – адвокатско възнаграждение, и 2 530 лв. – разноски за държавни такси и експертизи, но в списъка погрешно е отразено, че разноските възлизат на 24 530 лв. В съдебното заседание е присъствал процесуален представител на [фирма] – адв. Д. Б., който не е оспорил списъка и не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражение по чл.78, ал.5 ГПК не е правено и в съдебните заседания при първоначалното разглеждане на делото от съответните съдебни инстанции. С приключване на съдебното заседание на 29.06.2015 г. правото на възражение по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирано и последващото му противопоставяне в производството по чл.248 ГПК, инициирано с молбата на [фирма], е процесуално недопустимо. Като е намалил адвокатското възнаграждение по недопустимо възражение на насрещната страна, основано на чл.78, ал.5 ГПК, Софийски апелативен съд е постановил неправилно определение.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се допълни решението по т. д. № 3032/2014 г. на Софийски апелативен съд с осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] разноски по чл.78, ал.1 ГПК за всички съдебни инстанции в доказания по делото размер от 19 530 лв., от които 17 000 лв. – адвокатско възнаграждение, и 2 530 лв. – разноски за държавни такса и експертизи. За разликата над сумата 19 530 лв. до посочената в списъка по чл.80 ГПК сума от 24 530 лв. претенцията за разноски е недоказана и не може да бъде уважена.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2864 от 19.10.2015 г. по т. д. н. № 3032/2014 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав, и вместо него постановява :
ДОПЪЛВА решение № 1708 от 28.07.2015 г. по т. д. н. № 3032/2014 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав, в частта за разноските като ОСЪЖДА [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.3, ап.5, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], бл.60-2, ап.2, сумата 19 530 лв. (деветнадесет хиляди петстотин и тридесет лв.) – деловодни разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :