О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 15.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1212/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. К., подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. Г., срещу решение №80 от 13.01.2015г., постановено по в.гр.д.№1832/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 състав, в частта му, с което е потвърдено решение от 13.01.2014г., постановено по гр.д.№ 7189/2012г. на Софийски градски съд, г.о. І-17 състав.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и за присъждане на пълния размер на претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ обезщетение от 110 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната разликата от 60 000 лв., считано от 27.05.2011г. до окончателното плащане, както и присъждане изцяло на разноските на касатора, направени пред въззивната инстанция. Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В касационната жалба се твърди, че въззивният съд не е съобразил характера и тежестта на получените от Н. К. травматични увреждания и понесените по повод на тях болки и страдания. Сочи се, че присъденото обезщетение от 50 000 лв. е в занижен размер, несъответстващ на действително претърпените неимуществени вреди, което е в нарушение на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Според касатора въззивният съд не е извършил цялостна преценка на релевантните за спора обстоятелства и в частност на факта, че през целия период от настъпването на произшествието, пострадалия търпи негативни последствия, без да е налице възстановяване.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, без да се сочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, е наведено твърдението, че въпросът за размера на обезщетението, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обобщена в ППВС №4/1968г. и обективирана в решения на |ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по идентични въпроси: решение №158 от 28.12.2011г. по т.д.№157/2011г., ВКС, І т.о.; решение №177 от 27.10.2009г. по т.д.№14/2009г., ВКС, ІІ т.о.; решение №31 от 25.03.2014г. по т.д.№1203/2013г.,ВКС, ІІ т.о.; решение №151 от 12.11.2013г. по т.д.№486/2009г., ВКС, ІІ т.о.; решение №73 от 27.05.2014г. по т.д.№3343/2013г., ВКС, ІІ т.о.; решение №88 от 17.06.2014г. по т.д.№2974/2013г.,ВКС, ІІ т.о.; решение №93 от 23.06.2011г. по т.д.№556/2010г., ВКС, ІІ т.о. и решение №83 от 6.07.2009г. по т.д.№795/2008г., ВКС, ІІ т.о.
В отговора на касационната жалба ответникът по касация [фирма] – [населено място], застъпва становището, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В отговора се поддържа, че касаторът не е извел правен въпрос, който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и че в посочените от касатора решения на ВКС, са определени обезщетения въз основа на конкретни за съответните дела обстоятелства. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по същество на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е отменил решението от 13.01.2014г., постановено по гр.д.№ 7189/2012г. на Софийски градски съд, г.о. І-17 състав, в частта му, с която искът на Н. К. против [фирма] с правно основанание чл.226 ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата от 16 000 лв. до 50 000 лв. и е осъдил ответното дружество да заплати допълнително на ищеца сумата 34 000 лв. – обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата от присъдените 50 000 лв. до претендирания размер на обезщетението от 110 000 лв.
За да уважи частично въззивната жалба на Н. К. до размер на сумата от 50 000 лв. и за да потвърди решението на Софийски градски съд в отхвърлителната му част за разликата от 50 000 лв. до 110 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че сумата 50 000 лв. представлява справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца при настъпилото на 27.05.2011 г. пътнотранспортно произшествие. При определяне размера на обезщетението са отчетени всички специфични за спора обстоятелства, които въззивният съд е преценил като определящи за прилагането на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно: 1. вида и характера на претърпените от Н. К. телесни увреждания – разкъсно-контузна рана на лявата седалищна област и счупване на двете кости /тибия и фибула/ на лявата подбедреница; 2. възрастта пострадалия, който към момента на злополуката е бил на 22 години; 3. вида и времетраенето на проведеното лечение – болнично лечение с продължителност от 43 дни,, две оперативни интервенции, включващи наместване на счупването, заковаване на метални тела, изваждане на стари метални тела , костна пластика и заковаване с метална пластина с 9 винта, както провеждане на последващо домашно амбулаторно лечение; 4. продължителността на болките и страданията за период не по-малко от 5 години и необходимостта от нова оперативна интервенция за изваждане на металните тела. Размерът на обезщетението е обоснован след обсъждане от въззивния състав на релевантните за спора факти, установени от заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза и от показанията на свидетеля Т. К..
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си с оглед принципа на диспозитивното начало, е пречка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В т.1 от в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че ВКС може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото. В настоящия случай от наведените твърдения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК може да се приеме, че е поставен въпроса за съответствието на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД – въпрос, който е от значение за изхода на делото и попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Въпреки това касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са налице допълнителните предпоставки, специфични за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не кореспондира с мотивите към решението твърдението на касатора, че значимият за делото правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, обобщена в ППВС №4/1968г. и обективирана в приложените към жалбата решения на |ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по идентични въпроси: решение №158 от 28.12.2011г. по т.д.№157/2011г., ВКС, І т.о.; решение №177 от 27.10.2009г. по т.д.№14/2009г., ВКС, ІІ т.о.; решение №31 от 25.03.2014г. по т.д.№1203/2013г.,ВКС, ІІ т.о.; решение №151 от 12.11.2013г. по т.д.№486/2009г., ВКС, ІІ т.о.; решение №73 от 27.05.2014г. по т.д.№3343/2013г., ВКС, ІІ т.о.; решение №88 от 17.06.2014г. по т.д.№2974/2013г.,ВКС, ІІ т.о.; решение №93 от 23.06.2011г. по т.д.№556/2010г., ВКС, ІІ т.о. и решение №83 от 6.07.2009г. по т.д.№795/2008г., ВКС, ІІ т.о.
В т.11 от ППВС 4/1968г. е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивното решение не е постановено в противоречие с така изразеното становище, тъй като въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди след съобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Именно въз основа на обсъждането на всички релаветнти за спора обстоятелства, въззивният съд е увеличил присъденото от СГС обезщетение от 16 000 лв. на 50 000 лв. Меродавно за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е обсъждането на общите критерии и преценката на специфичните данни с оглед социално-икономическите условия в страната, което е сторено с въззивното решение. В тази връзка постановеното решение не противоречи и на решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК / посочени по-горе/. Що се отнася до довода в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства и е приложил формално разпоредбата на чл.52 ЗЗД, то този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, решение №80 от 13.01.2015г., постановено по в.гр.д.№1832/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 състав, не следва да се допуска до касационно обжалване в обжалваната му част.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответното дружество за касационната инстанция, тъй като такива не са претендирани с отговора на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 13.01.2015г., постановено по в.гр.д.№1832/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 състав, в частта му, с което е потвърдено решение от 13.01.2014г., постановено по гр.д.№ 7189/2012г. на Софийски градски съд, г.о. І-17 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: