О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. София, 15.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2645/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Л. И.” АД – гр. София, срещу решение № 1376 от 01.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1425/2017 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение от 21.12.2017 г. по гр. д. № 16733/2015 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на ЗК „Л. И.” АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Ц. Б. Б. и К. В. Б. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Е. К. В., причинена при ПТП на 31.12.2012 г., за разликите над сумите 170 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд по 200 000 лв.
В жалбата се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Навеждат се оплаквания, че присъденото обезщетение е завишено, не кореспондира с действително претърпените от ищците неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД, и при определянето му не е съобразен момента на настъпване на вредите.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което достъпът до касационен контрол е обвързан с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касация Ц. Б. Б. и К. В. Б. – двамата със съдебен адрес в гр. София, изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излагат в писмен отговор от 23.10.2018 г., депозиран от пълномощника им адв. Н. С. от САК, която претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която ЗК „Л. И.” АД е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на Ц. Б. Б. и К. В. Б. обезщетения в размер на по 170 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени по повод причинената при ПТП на 31.12.2012 г. смърт на дъщеря им Е. Б., Софийски апелативен съд е приел, че с оглед установените по делото неимуществени вреди справедливото обезщетение, което всеки от ищците има право да получи като паричен еквивалент на болките и страданията от загубата на дъщеря си, възлиза на 170 000 лв.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е изходил от критериите, залегнали в ППВС № 4/1968 г. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че между двамата ищци от една страна и тяхната дъщеря Е. Б. от друга са съществували близки и топли отношения; Трагичният инцидент, при който загинала Е., променил напълно живота на двамата родители, които се затворили в себе си, спрели да общуват помежду си и се изолирали от околния свят, здравословното им състояние се влошило. Като е взел предвид посочените факти, цялостното отражение на събитието върху живота и психоемоционалната сфера на всеки от ищците, възрастта на пострадалата към момента на инцидента – 25 г., и икономическата конюнктура в страната към същия този момент, въззивният съд е направил извод, че е справедливо на ищците да се присъди обезщетение в размер на по 170 000 лв. Поради това е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) са уважени до размер на сумите 170 000 лв., и след частична отмяна на решението по жалба на ответника – застраховател е отхвърлил исковете за разликите над 170 000 лв. до присъдените от първата инстанция по 200 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ответникът – касатор е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. Следва ли при присъждане на парична сума за обезвреда на неимуществени вреди да се съобразява обстоятелството дали конкретното събитие е единствено настъпило за периода на действие на застраховката или има и други събития; 2. В случай на смърт следва ли обезщетението, което се присъжда в полза на правоимащото лице, да е съобразено с обичайно реализирания доход и предоставяне на издръжка”.
Първият въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд и по него няма произнасяне в мотивите към обжалваното решение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която на ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 170 000 лв., въззивният съд е съобразил безспорния по делото факт, че произшествието, при което е причинена смъртта на дъщерята на ищците, е настъпило по време на действието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между застрахователното дружество – ответник и виновния водач, както и фактите, които според указанията в ППВС № 4/1968 г. имат значение за справедливия размер на обезщетението. Определеното обезщетение е в границите на лимита на застрахователна отговорност за съответната година, през която са настъпили подлежащите на обезщетяване вреди, и с въззивната жалба касаторът не е въвеждал доводи, налагащи въззивният съд да изследва дали в периода на действие на застрахователния договор е имало и други застрахователни събития. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и е безпредметно да се обсъжда дали по отношение на него са осъществени поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са заявени бланкетно, без да са посочени конкретни актове с характер на задължителна и/или на казуална практика на ВС и ВКС, на които въззивното решение противоречи, и без да са изложени аргументи относно значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Вторият въпрос също не е от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. С предявените по делото преки искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) ищците са претендирали обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си, а не имуществени вреди под формата на пропусната издръжка. Предвид съдържанието на исковите претенции въпросът дали размерът на присъденото обезщетение следва да е съобразен с обичайно реализирания доход и предоставянето на издръжка не е включен в предмета на делото и по тази причина не е обсъждан от съда. Съжденията на касатора, че без да твърдят да са получавали издръжка от дъщеря си, ищците оценяват неимуществените вреди от смъртта й „на стойността на по два луксозни имота в български областен град”, са неетични и не следва да бъдат коментирани. Отсъствието на предвидената в чл.280, ал.1 ГПК обща предпоставка за достъп до касационно обжалване освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда бланкетно сочените от касатора допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1425/2018 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗА касаторът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. С. от САК – пълномощник на ответниците по касация, сумата 3 697.50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство в производството по чл.288 ГПК, изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.5 вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1376 от 01.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1425/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД с ЕИК[ЕИК] – гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, да заплати на адв. Н. С. от САК със служебен адрес гр.София, ул. „Хан Аспарух” № 19, ап.2, сумата 3 697.50 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :