Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. София, 06.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 271/2019 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С. Б.” АД /в несъстоятелност/ – [населено място], срещу решение № 1741 от 06.07.2018 г., постановено по т. д. № 1636/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение са потвърдени решение № 1958 от 19.10.2017 г. по т. д. н. № 7126/2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната от „С. Б.” АД част, с която е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.03.2012 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите, и решение № 2128 от 15.11.2017 г. по същото дело, с което длъжникът „С. Б.” АД е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, спряно е производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ, отменено е насроченото първо събрание на кредиторите и е дадена възможност на кредиторите да предплатят сума, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност; Осъдено е „С. Б.” АД да заплати на „У. Б.” АД и на „Първа инвестиционна банка” АД разноски за въззивното производство в размер на 48 000 лв., съотв. 900 лв.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото, които имат значение за установяване на действителното му финансово състояние, не е обсъдил доводите и възраженията във въззивната му жалба и в нарушение на чл.236, ал.2 вр. чл.272 ГПК е изложил бланкетни мотиви, които не отразяват негови собствени изводи относно състоянието на неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността и активната материалноправна легитимация на кредитора „У. Б.” АД, инициирал производството по несъстоятелност. Навежда оплаквания, че чрез препращане към изводите на първоинстанционния съд въззивният съд необосновано и незаконосъобразно е приел, че е доказано осъществяването на предпоставките на чл.608, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и проявлението на неплатежоспособността към определената от първата инстанция начална дата – 31.03.2012 г. Относно началната дата поддържа, че при определянето й не са съобразени извършените след 31.03.2012 г. плащания към кредитори, погасяването през 2016 г. на дълга към кредитора „Първа инвестиционна банка” АД и обстоятелството, че задълженията към молителя „У. Б.” АД не са изпълнявани поради оспорване на съществуването им. Излага доводи, че при произнасянето по предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност не са взети предвид констатациите в заключението на повторната оценителна експертиза, изготвена от вещо лице М. А., за притежавани от дружеството дълготрайни материални активи на значителна стойност, достатъчни за покриване на задълженията към кредиторите, определената от вещото лице пазарна оценка на активите, релевантна за показателите за ликвидност, и мнението на вещото лице, че затрудненията при обслужване на задълженията имат временен характер и че според метода на А. към 2016 г. дружеството е с ниска степен на риск от несъстоятелност. В жалбата са развити и оплаквания за постановяване на въззивното решение в нарушение на чл.632, ал.1 ТЗ.
Ответникът по касация „У. Б.” АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното решение по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, допълнени с писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът по касация „Първа инвестиционна банка” АД също изразява становище за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на обжалваното решение по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са подадени отговори от останалите ответници по касация.
С определение № 289 от 13.05.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Производството по т. д. № 7126/2013 г. е образувано пред Софийски градски съд по молба на „У. Б.” АД, с която е поискано откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „С. Б.” АД. Молителят „У. Б.” АД се е легитимирал като кредитор с изискуеми вземания към ответника, произтичащи от търговски сделки – договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/18.12.2008 г. и договор за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-083/05.01.2009 г. В хода на производството са конституирани като присъединени кредитори на основание чл.629, ал.4 ТЗ „Банка Д.” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД, „К.” АД, „М. България” Е., „К. Г.” Е., „Агро Инвест Корпорация” Е. и ЕТ „Ц. Т.”.
С решение № 1958 от 19.10.2017 г. Софийски градски съд е обявил неплатежоспособността на „С. Б.” АД с начална дата 31.03.2012 г. и е открил производство по несъстоятелност на дружеството с последиците по чл.630, ал.1 ТЗ. Съдът е приел, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за да се открие производството по несъстоятелност по молбата на молителя „У. Б.” АД и по молбите на присъединените кредитори „Банка Д.” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД и „К.” АД, които имат непогасени изискуеми парични вземания към ответника с източник търговски сделки. По отношение на кредитора „Първа инвестиционна банка” АД е направен извод, че са установени и предпоставките от фактическия състав на презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ, въведена с изменението на Търговския закон от ДВ бр.105/2016 г. Началната дата на неплатежоспособност е определена съобразно падежа на най-старото изискуемо и непогасено парично задължение на „С. Б.” АД към присъединения кредитор „К.” АД, произтичащо от договор за покупко – продажба на превозни средства. Молбите на останалите присъединени кредитори за откриване на производство по несъстоятелност са отхвърлени като неоснователни по съображения, че вземанията им не са от кръга на тези по чл.608, ал.1 ТЗ. С решението си съдът е предоставил възможност на кредиторите да предплатят сумата, необходима за обезпечаване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност. След като е установил, че в предоставения срок кредиторите на са предплатили разноските, съдът е постановил решение № 2128 от 15.11.2017 г., с което на основание чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ е обявил „С. Б.” АД в несъстоятелност, прекратил е дейността му и е спрял производството по несъстоятелност с указания към кредиторите, че производството може да бъде възобновено при условията на чл.632, ал.2 ТЗ.
Решенията на Софийски градски съд са обжалвани с въззивни жалби от „С. Б.” АД, по повод на които е образувано т. д. № 1636/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата срещу решението от 19.10.2017 г. са изложени множество оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на дружеството – жалбоподател, за проявление на неплатежоспособността към датата 31.03.2012 г. и за наличие на непогасени изискуеми парични вземания на молителя „У. Б.” АД, произтичащи от посочените в молбата по чл.625 ТЗ договори. Развити са оплаквания за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата като е акцентирано върху това, че първоинстанционният съд неправилно е преценявал финансово – икономическото състояние на дружеството на база заключенията на вещото лице Я. Д. по първоначалната съдебноикономическа експертиза, в които активите на дружеството са оценявани по балансова стойност и не са взети предвид дълготрайните материални активи, а не на база заключението на изготвената от вещо лице М. А. повторната съдебнооценителна експертиза, според която към 31.12.2016 г. дружеството притежава дълготрайни материални активи с пазарна стойност 16 597 392 лв. и краткотрайни материални активи на стойност 86 478 лв., напълно достатъчни за покриване на задълженията към кредиторите. Във втората жалба са наведени доводи за отсъствие на предпоставките за постановяване на решение по чл.632, ал.5 и ал.1 ТЗ поради наличието на имущество, достатъчно за покриване на разноските за производството по несъстоятелност.
След разглеждане на въззивните жалби Софийски апелативен съд е приел, че решенията на първоинстанционния съд са правилни, и ги е потвърдил с допуснатото до касационно обжалване въззивно решение.
Потвърждаването на решението от 19.10.2017 г. е обосновано със следните мотиви : „Молителят „У. Б.” АД има вземания към ответното дружество, произтичащи от търговски сделки – договори за банков кредит, а приложението на нормата на чл.301 ТЗ изключва извод за твърдяната им недействителност. Присъединените кредитори „Банка Д.” ЕАД, „Първа инвестиционна банка” АД и „К.” АД също са материалноправно легитимирани в инициираното производство по несъстоятелност, като във въззивната жалба липсват оплаквания по отношение на тяхната материалноправна легитимация. Неоснователни са оплакванията за неправилност на изводите на съда по отношение на констатираната неплатежоспособност на длъжника. За установяване трайното състояние на длъжника да посреща краткосрочните си задължения е изследван един достатъчно дълъг период от време. Правилно са обсъдени изготвените по делото съдебно – икономически експертизи и вариантността на дадените от вещите лица стойности на коефициентите на ликвидност. От събраните по делото доказателства е установено, че длъжникът води нередовно и невярно счетоводство. Няма счетоводна политика за обезценка на вземания, не води вземания по влезли в сила осъдителни решения срещу дружеството, осчетоводил е неправилно като краткосрочни, дългосрочни материални активи. Водените по баланс краткосрочни вземания на дружеството не са ликвидни. Същото не е в състояние да плаща. Погасените задължения към „П.” АД не са в резултат на плащане, а в резултат на индивидуално принудително изпълнение. В рамките на изпълнителите производства са и платените задължения към НАП. Дружеството няма работници и служители, не осъществява търговска дейност като обичаен източник на приходи, поради което е изцяло зависимо от външно финансиране, спряло е плащанията. Плащането на негови задължения от трети лица автоматично генерира задължения към тях. Установено е, че по баланс се водят активи, които на практика на са налични – превозни средства, разрушени сгради и складови помещения”. Относно началната дата на неплатежоспособност въззивният съд е отбелязал, че тя е определена правилно – като най-ранната дата, към която има установено непогасено и неоспорено задължение към кредитора „К.” АД, което се води счетоводно в баланса на длъжника и не е платено повече от пет години.
За да потвърди решението от 15.11.2017 г., въззивният съд е приел, че „изводите на съда за липса на налично имущество у длъжника, което да е годно да покрие началните разноски на производството, се основава изцяло на събраните доказателства, установяващи, че длъжникът не притежава налични парични средства нито на каса, нито по банкови сметки, и не извършва търговска дейност, която да генерира приходи, нито има имущество, което би могло да се реализира бързо, за да послужи за покриване на началните разноски за производството”.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност, тъй като е постановено при особено съществено нарушение на основополагащите принципи и правила на гражданското съдопроизводство, което граничи с отказ от правосъдие.
Правомощията на въззивния съд при осъществяване на проверка за правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение са уредени в разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК от 2007 г. По приложението на чл.269 и сл. ГПК е създадена единна и непротиворечива практика на ВКС, която се придържа към разрешението, че в качеството си на втора инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е длъжен да предостави на страните търсената съдебна защита и да им съдейства за установяване на обективната истина по делото в пределите, очертани от чл.269 ГПК, като следи служебно за приложението на установените в обществен интерес императивни материалноправни норми (Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). За да се постигне ефективно упражняване на правото на защита на страните във въззивното производство, въззивният съд следва да обсъди и да се произнесе по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора по чл.267 ГПК доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване на правния спор. Въведената с чл.272 ГПК от 2007 г. процесуална възможност за препращане към мотивите на първоинстанционното решение в случай на потвърждаването му като правилно не освобождава въззивния съд от задълженията да формира свои самостоятелни изводи и да разреши спора в зависимост от тях. Съгласно чл.273 вр. чл.236, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да съдържа мотиви, отразяващи исканията и възраженията на страните и самостоятелните фактически и правни изводи на въззивния съд, основани на доказателствата по делото и на закона.
В нарушение на съдопроизводствените правила, уреждащи правомощията на въззивната инстанция и гарантиращи правото на защита на страните във въззивното производство, въззивният съд е изложил към решението си формални мотиви, които се изчерпват с препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционните решения и с бланкетни констатации за правилност на направените от първоинстанционния съд изводи за наличие на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на длъжника „С. Б.” АД, началната дата на неплатежоспособност и приложението на чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ. От мотивите към решението е видно, че въззивният съд се е произнесъл по въззивните жалби на длъжника като контролно – отменителна инстанция, вместо като втора инстанция по съществото на правния спор. Схематичното съдържание на мотивите не разкрива нито самостоятелна преценка на доказателствата и на релевантните за откриване на производството по несъстоятелност факти, каквато въззивният съд е бил длъжен да извърши с оглед поддържаните в жалбите и възпроизведени в уводната част на решението многобройни оплаквания и доводи срещу фактическите и доказателствените изводи на първоинстанционния съд, нито формирани от въззивния съд самостоятелни правни изводи по приложението на разпоредбите на чл.630, ал.1 вр. чл.608 ТЗ и чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ. Предвид формалния характер на мотивите, които не отразяват осъществяването на самостоятелна решаваща дейност от страна на въззивния съд в рамките на търсената от обжалващата страна съдебна защита, настоящият състав на ВКС е приел, че въззивното решение страда от особено съществен порок и следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, за да се извърши проверка на правилността му по реда на чл.290 ГПК.
По съществото на касационната жалба :
Производството по несъстоятелност на „С. Б.” АД е инициирано от молителя „У. Б.” АД, който се е легитимирал като кредитор на ответника с изискуеми парични вземания, произтичащи от търговски сделки. Първоинстанционният съд е приел, че молителят е доказал активната си материалноправна легитимация, и неговите изводи са възприети от въззивния съд чрез препращане по чл.272 ГПК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на тези изводи, които съставът на ВКС преценява като неоснователни.
За доказване на активната си легитимация молителят „У. Б.” АД е представил два договора за банков кредит под условие, за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви с № 223-082/18.12.2008 г. и № 223-083/05.01.2009 г., сключени между „У. Б.” АД и кредитополучателите „У. С.К. АР.Л” – Италия, „У.” С. Кооператива – Италия и „С. Б.” АД. Сключването на договорите е установено по несъмнен начин от писмените доказателства и от заключенията на счетоводната експертиза, поради което доводът на касатора, че договорите е следвало да бъдат изключени от доказателствения материал поради непредставяне на оригиналите им, е несъстоятелен. Пред инстанциите по същество касаторът е оспорил правопораждащия ефект на договорите и съществуването на твърдените от молителя вземания с възражения, че договорите не са подписани от законния му представител и не е взето решение за сключването им от съвета на директорите на дружеството; че вземанията не произтичат от търговски сделки, тъй като договорите са сключени с дружество по ЗЗД, което е неперсонифициран правен субект и няма качеството търговец; че не са спазени изискванията за предявяване на гаранциите и не е извършено плащане по тях, представляващо условие за преоформяне на кредитния ангажимент като задължение на „С. Б.” АД; че паричната сума по гаранциите е изплатена след уговорения в договорите максимален срок за валидност на ангажимента за плащане и по тази причина плащането не поражда задължения за дружеството.
Преценени във връзка с доказателствата по делото, възраженията са неоснователни и не оборват активната материалноправна легитимация на молителя „У. Б.” АД. В договорите е посочено, че те са подписани от Д. Л. в качеството на законен представител на „С. Б.” АД. Въпреки предоставената от първоинстанционния съд възможност, касаторът не е доказал оспорването на авторството на положените от името на законния му представител подписи, от което следва, че подписите са автентични. В хода на първоинстанционното производство касаторът е представил писмена кореспонденция с МОСВ, от която се установява, че е узнал за договорите преди началото на производството по несъстоятелност и не се е противопоставил на сключването им. При тези обстоятелства, дори договорите да са подписани от лице без представителна власт, те имат действие за касатора съгласно чл.301 ТЗ. Наличието или липсата на решение на съвета на директорите за сключване на договорите е от значение за вътрешните отношения в дружеството, но не и за третите лица, с които е договаряно от името на дружеството, в частност – за молителя „У. Б.” АД. Договорите притежават белезите на абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ и произтичащите от тях непогасени изискуеми парични вземания, за чието изпълнение касаторът се е съгласил да отговаря солидарно с други кредитополучатели, легитимират молителя като кредитор по чл.608, ал.1 ТЗ с право да сезира съда с молба по чл.625 ТЗ. По делото са представени доказателства, че бенефициерът МОСВ е поискал изплащане на сумата по банковите гаранции преди изтичане на уговорения в договорите срок за валидност на ангажимента за плащане – 30.04.2013 г., и плащането е извършено на 09.05.2013 г. в рамките на договорения краен срок за усвояване на кредита – 15.05.2013 г. С извършване на плащането са изпълнени предвидените в договора условия за служебно преоформяне на платената сума в кредитно задължение на „С. Б.” АД и за незабавна изискуемост на кредита, считано от датата на удовлетворяване на гаранцията – 09.05.2013 г. Обстоятелството, че касаторът оспорва вземанията на кредитора „У. Б.” АД и не ги е отразил в счетоводството си, не е аргумент за тяхното невъзникване или несъществуване. Предвид изложеното, крайният извод в обжалваното решение за доказана активна материалноправна легитимация на молителя „У. Б.” АД е правилен. Наличието на необходимата съгласно чл.625 вр. чл.608, ал.1 ТЗ легитимация се подкрепя и от обстоятелството, че вземанията, с които молителят е обосновал качеството си на кредитор при подаване на молбата по чл.625 ТЗ, са предявени в производството по несъстоятелност на „С. Б.” АД и към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, без да са оспорвани с възражение по чл.690 ТЗ.
За да потвърди решението за откриване на производство по несъстоятелност на „С. Б.” АД, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че дружеството е неплатежоспособно. С касационната жалба са въведени оплаквания срещу правилността на извода за осъществяване на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, които според касационната инстанция са неоснователни.
Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредитори от кръга на посочените в чл.608, ал.1 ТЗ. В трайната практика на ВКС по приложението на чл.608 ТЗ е възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово – икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите на база реалната ликвидност (от икономическа гледна точка) на активите. Според решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о., от значение относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущите задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения; Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства); Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания; В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения; Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще. В решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че за отразяване на действителното финансово – икономическо състояние на търговеца е недостатъчно простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност; За целта съдът дължи комплексна преценка на структурата на актива, на реализируемостта и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти; При направено от молителя възражение или при наличие на данни за документална необоснованост на водените от търговеца счетоводни записвания и/или за включени в балансите несъбираеми, спорни или несъществуващи вземания, е необходимо да се извърши корекционно преизчисляване на коефициентите за ликвидност, съобразено с действителната ликвидност на всички активи.
Практиката на ВКС е последователна и по отношение на разрешението, че по правило дълготрайните (нетекущите) активи не служат за извършване на плащания на краткосрочните/текущите задължения и по тази причина не влияят върху преценката за платежоспособност; Дълготрайните активи са предназначени да обслужват дейността на предприятието и ако се осребряват с цел погасяване на текущи задължения, би се стигнало до преустановяване – изцяло или частично, на работата на предприятието; От посоченото правило са възможни изключения в случаите на преобразуване/преструктуриране на дейността на предприятието, тежестта за доказване на което се носи от длъжника, и в случаите, когато с оглед на конкретно извършваната търговска дейност определени дълготрайни активи се третират като стока и могат да формират парични потоци, служещи за погасяване на задълженията.
За изясняване на действителното финансово – икономическо състояние на „С. Б.” АД в първоинстанционното производство са назначени първоначална съдебно – счетоводна експертиза, възложена на вещо лице Я. Д., комплексна съдебно – оценителска експертиза, възложена на вещи лица Я. Д. и В. П., и повторна съдебно – оценителска експертиза, възложена на вещо лице М. А..
В изпълнение на поставените задачи вещото лице от първоначалната експертиза Я. Д. е депозирана основно и допълнителни заключения, като е проследила счетоводните книги и балансите на „С. Б.” АД за периода от 2008 г. до 2013 г. Според основното заключение, по данни от балансите коефициентът на обща ликвидност за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2013 г. надхвърля възприетата в практиката препоръчителна норма 1, а за 2011 г. и 2012 г. е под 1 (съответно 0.623 и 0.611); Коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, както и тези за финансова автономност и задлъжнялост, са се променяли във времето; По баланса към 31.12.2013 г. дружеството притежава дълготрайни материални и финансови активи с балансова стойност 2 800 хил. лв.; През 2013 г. дружеството е извършило плащания към 10 бр. кредитори при задължения, възникнали в периода 2008 г. – 2012 г., към общо 76 бр. кредитори. При изготвяне на заключението вещото лице е констатирало нередовност на счетоводните записвания и конкретно – осчетоводяване на вземанията на присъединените кредитори „Първа инвестиционна банка” АД и „Банка Д.” ЕАД в по-малък размер спрямо размера, установен с представените от кредиторите съдебни актове и изпълнителни листове, невярно осчетоводяване на размера на вземането на присъединения кредитор „М. България” Е., неосчетоводяване на вземанията на кредитора „У. Б.” АД по приложените към молбата по чл.625 ТЗ договори и на вземането на присъединения кредитор „К. груп” О.. След корекция на баланса с включване на неосчетоводените и неправилно осчетоводени вземания вещото лице е изчислило, че към 31.12.2013 г. коефициент на обща ликвидност е 0.768, коефициентът на бърза ликвидност е 0.693, коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са 0.003, коефициентът на финансова автономност е 0.109 и коефициент на задлъжнялост е 9.216. Съобразно тези показатели вещото лице е обобщило, че към 31.12.2013 г. дружеството не е било в състояние да погасява краткосрочните си задължения (23 362 хил. лв.) с краткотрайните си активи (на стойност по баланса 17 948 хил. лв.), че резултатът от дейността му е загуба в размер на 9 363 хил. лв. и че е декапитализирано (изцяло зависимо от кредиторите). Вещото лице е анализирало структурата на активите и е установило, че по баланса към 31.12.2013 г. краткотрайните активи включват материални запаси на стойност 1 752 хил. лв., парични средства в размер на 63 хил. лв. и краткосрочни вземания на стойност 16 133 хил. лв., в т. ч. вземания към длъжници в производство по несъстоятелност, вземания към свързани лица, вземания със срок над 5 години и вземания, за събирането на които не са предприети действия в едногодишен срок от настъпване на падежа. С оглед ниската степен на вероятност за събиране на вземанията към дружества в несъстоятелност и на вземанията с настъпил преди повече от 5 години падеж, в третото допълнително заключение вещото лице е предложило корекционно изчисление на показателите за ликвидност, съобразено с реалната събираемост на вземанията. Резултатът от изчислението е, че и към 31.12.2015 г. коефициентът на обща ликвидност е под единица, а именно – 0.60, или дружеството е било в състояние с краткотрайните си активи да покрие едва 60 % от задълженията си.
В оценителската част на заключението на комплексната експертиза, изпълнена от вещо лице В. П., се съдържа пазарна оценка на дълготрайните и на краткотрайните активи на „С. Б.” АД към 2015 г. и 2016 г. На база пазарната стойност на активите в счетоводната част на заключението вещото лице Я. Д. е направила констатация, че с притежаваните активи дружеството е било в състояние да покрие задълженията си към всички свои кредитори. Относно паричните средства вещото лице Д. е посочила, че по време на изготвяне на заключението (2016 г.) дружеството разполага с касова наличност 331 лв. и с парични средства по разплащателни сметки в размер на 6 488.03 лв. и 870.48 лв., но сметките са блокирани и през 2015 г. и 2016 г. по тях няма движение. Вещото лице е констатирало, че след 2013 г. дружеството не извършва самостоятелна търговска дейност.
Заключението на вещото лице М. А. обхваща периода 2015 г. – 2016 г. и е базирано на пазарна оценка на дълготрайните и краткотрайните материални активи. Според заключението, към 31.12.2016 г. „С. Б.” АД притежава дълготрайни материални активи с пазарна стойност 16 597 392 лв. и краткотрайни материални активи с пазарна стойност 86 478 лв.; Дружеството не разполага със счетоводна политика относно правила за обезценка на вземанията, поради което включването на вземанията като актив е с размерите по балансите за 2015 г. и 2016 г.; Изчислени съобразно пазарната стойност на краткотрайните активи, към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г. коефициентът на обща ликвидност е съответно 8.98 и 9.72, коефициентът за незабавна и абсолютна ликвидност е 0.00 (което означава невъзможност за незабавно плащане), коефициентът за бърза ликвидност е съответно 1.42 и 1.62, коефициентът за финансова автономност е съответно 0.10 и 0.09 (което означава, че не е налице финансова устойчивост на дружеството). Вещото лице А. е посочила, че според петфакторния метод на А. към 31.12.2015 г. дружеството е с високо ниво на риск от несъстоятелност, а към 31.12.2016 г. – с ниско ниво на риск от несъстоятелност, но е направила уточнение, че оценката е съобразена с данните в балансите и в отчетите за приходи и разходи за двете години и че нивото на риск не може да бъде изчислено по коригираните баланси, тъй като за целите й се използват отчетите за приходи и разходи.
Изхождайки от трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.608 ТЗ, съставът на ВКС намира, че заключението на вещото лице М. А., както и оценителската част от заключението на комплексната съдебно – счетоводна експертиза, изпълнена от вещо лице В. П., не установяват действителното финансово – икономическо състояние на „С. Б.” АД, релевантно за преценката осъществено ли е поддържаното в молбата по чл.625 ТЗ и в молбите на присъединените кредитори основание за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ. В основата на двете заключения е пазарната оценка на дълготрайните и краткотрайните активи на дружеството, която има значение за състоянието на свръхзадълженост по смисъла на чл.742 ТЗ, не и за състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ. Водещи при преценката за неплатежоспособност са икономическите показатели за ликвидност, а при тяхното изчисление дълготрайните активи не участват. В нито един момент от развитието на производството касаторът не е твърдял и не е доказал, че структурата на предприятието му или осъществяваната от него търговска дейност предпоставят третиране на оценяваните от двете вещи лица дълготрайните материални активи или на част от тях като стока, служеща за генериране на парични потоци – хипотеза, в която би било приложимо изключение от правилото, че дълготрайните активи не служат за извършване на плащания с цел погасяване на краткосрочните/текущите задължения. От констатацията на вещото лице А., че „С. Б.” АД притежава Д. със средна пазарна стойност към 31.12.2015 г. 20 429 776 лв. и към 31.12.2016 г. 16 597 392 лв., не следва извод, че дружеството е платежоспособно. Предложената от вещите лица А. и П. пазарна оценка на краткотрайните материални активи не е придружена с обосновка за реализируемостта на активите (напр. за възможността водените счетоводно