О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 25.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3133/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Д., действаща като законен представител на малолетните си деца Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., срещу решение № 195 от 01.08.2018 г., постановено по в. гр. д. № 154/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 4 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 390/2017 г. на Ловешки окръжен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., че Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. – малолетни, представлявани от своята майка А. П. Д., притежават по 19 950 бр. поименни налични акции от капитала на „М. – Л.” АД, а по отношение на оставащата 1 акция, съсобствена между страните, се прилага режимът на чл.177 ТЗ.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на закона. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е аргументирал недопустимостта на предявените искове с произнасяне по съществото на спора като е приел, че ответниците са притежатели на идеални части от спорните акции. Оспорва се и извода на съда, че с исковете не се цели установяване на наследствени права, а реално разпределение на притежавани в наследство акции от капитала на търговско дружество, което не е страна по делото.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. са депозирали отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да обезсили решението по гр. д. № 390/2017 г. на Ловешки окръжен съд и да прекрати производството по делото, Великотърновски апелативен съд е приел, че предявените от А. П. Д. като майка и законен представител на малолетните деца Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. против Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. установителни искове за признаване правото на всеки от ищците върху 19 950 бр. поименни акции от капитала на „М. – Л.” АД и на съпритежание заедно с ответниците на 1 бр. акция при режима на чл.177 ТЗ са процесуално недопустими поради липса на правен интерес и поради отсъствие на пасивна процесуалноправна легитимация на конституираните като ответници физически лица.
При формиране на изводите за недопустимост на исковете въззивният съд е изходил от фактическите твърдения в исковата молба и от заявения в нея петитум. В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че тримата ищци са наследници по закон общо на ? част или на по 1/6 част всеки един от имуществото на починалия си баща Б. Н., което са приели по опис; Част от приетото наследство са 119 701 бр. поименни налични акции с право на глас от капитала на „М. – Л.” АД, с номинална стойност на всяка акция от два лева и обща стойност на всички акции 239 402 лв.; Наследствените акции са съсобствени с ответниците – също наследници на Б. Н., но поради противоречивите интереси на наследниците съвместното упражняване на правата върху акциите е невъзможно; Съсобствеността върху акциите е делима и всеки от ищците притежава по 19 950 бр. акции, съразмерно на дела си в наследството. Въз основа на така изложените фактически твърдения в петитума на исковата молба е формулирано искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците притежава по 19 950 бр. поименни налични акции с право на глас от капитала на „М. – Л.” АД. Като ответник по исковете ищците са посочили и „М. – Л.” АД, но с определение от 28.09.2017 г. Ловешки окръжен съд е разделил производството по делото и е разпоредил исковете срещу физическите лица – ответници с предмет установяване на наследствени права да се разглеждат отделно от исковете срещу „М. – Л.” АД, насочени към защита на твърдени членствени права на ищците в дружеството.
След преценка на твърденията в исковата молба и на заявеното във връзка с тях искане за правна защита въззивният съд е приел, че е сезиран с установителни искове иск за наследство по смисъла на чл.110 ГПК (каквато правна квалификация е посочена и от самите ищци). Изхождайки от разбирането, че чрез иска по чл.110 ГПК се разрешава спор между наследници относно качеството наследник и размера на наследствения дял, съдът е направил извод, че в конкретния случай ищците нямат правен интерес от търсената защита, тъй като между тях и ответниците не съществува спор относно наследствените права на всеки от наследниците на общия наследодател Б. Н.. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на безспорните по делото факти, че „двете групи” наследници са приели наследството на Б. Н. по опис, като в описа е посочен размера на наследствения дял на всеки от наследниците, както и че наследствените права на всички наследници върху притежаваните приживе от Б. Н. 119 701 бр. поименни акции от капитала на „М.- Л.” АД са признати от акционерното дружество чрез вписване на наследниците в алонж № 1 към книгата на акционерите като акционери с по 1/6 ид. част от всички акции на общия наследодател. Въззивният съд е изложил съображения, че чрез предявените искове ищците не търсят съдебна защита под формата на установяване на наследствени права, които са безспорни между тях и ответниците, а целят реално разпределение между наследниците на всички придобити по наследство акции. Посочил е също, че насрещна страна в спора за реално упражняване на правата върху наследствените акции не са ответниците – физически лица, а „М. – Л.” АД, който е ответник по разглеждания в отделно производство иск с правно основание чл.71 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно решение.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : „1. Възможно ли е да съществува спор между наследници единствено във връзка с наследени налични поименни акции, ако между наследниците не е налице спор относно това им качество, нито относно размера на наследствените дялове; 2. При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собствеността върху всяка акция”. Допускането на касационно обжалване по посочените въпроси е обосновано с твърдения, че поради липса на изрична законова уредба и на формирана съдебна практика относно наследяването на налични акции и иска за наследство с предмет налични акции въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело – чл.280, ал.1 ГПК, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Преценени от гледна точка на указанията в цитираното тълкувателно решение, формулираните в изложението въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Първият въпрос е хипотетичен и в мотивите към обжалваното решение няма произнасяне по него. Въззивният съд не е разсъждавал абстрактно дали е възможно да съществува спор между наследници във връзка с наследяването на налични поименни акции. Прекратяването на производството по делото е обусловено от извод, че предявените по конкретното дело искове, квалифицирани като искове за наследство по чл.110 ГПК, са недопустими поради отсъствие на правен интерес и на пасивна легитимация на ответниците, срещу които са насочени. Отсъствието на правен интерес е мотивирано с липсата на оспорване от страна на ответниците на качеството наследник и на размера на наследствения дял на всеки от ищците, т. е. на правата, които са предмет на защита с иска по чл.110 ГПК. Отричането на пасивната легитимация на ответниците е аргументирано с целта на търсената защита – реално упражняване на правата върху наследените акции, възможността за което не се оспорва от ответниците – физически лица, а от акционерното дружество, което не е надлежен ответник по иска за наследство. След като прекратяването на делото не е обусловено от принципно отричане на възможността да съществува спор между наследници по повод наследяването на поименни налични акции, поставеният въпрос не носи белезите на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и това е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
Във въззивното решение няма произнасяне и по втория формулиран в изложението въпрос – дали при наследяване на налични поименни акции наследниците придобиват индивидуална собственост върху реален брой акции или идеална част от всяка наследствена акция. До отговор на този въпрос би се стигнало в случай на разрешаване по същество на повдигнатия от касаторите правен спор, доколкото чрез предявените искове същите са целели да установят, че всеки от тях притежава реален брой от оставените в наследство налични поименни акции, съразмерно на дела си в наследството. Въззивният съд е преценил исковете като недопустими и е прекратил производството по тях, без да формира изводи по съществото на спора и в частност – по въпроса дали ищците са носители на твърдените в исковата молба индивидуални права върху реален брой акции от капитала на „М. – Л.” АД. Констатацията на съда, че ищците фигурират като акционери с по 1/6 ид. част от всички наследствени акции в книгата на акционерите на „М. – Л.” АД, не съставлява правен извод с обуславящо значение за изхода на спора. С оглед мотивите към обжалваното решение, вторият повдигнат от касаторите въпрос също не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и не може да предпостави допускане на решението до касационно обжалване.
По отношение на въпросите от изложението не е осъществена и допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В раздел ІІІ на Търговския закон се съдържа подробна правна уредба на акциите и реда за упражняване на произтичащи от тях права. Еднозначно е прието в доктрината и в съдебната практика, че акциите са възможен обект на наследяване от страна на наследниците на починал акционер в акционерно дружество, като за наследяването на акции се прилагат общите правила на Закона за наследството относно наследяването на имущество. Акциите, съгл. чл.177 ТЗ, са неделими и при преминаването им върху няколко наследници правата по всяка акция се упражняват според правилото на чл.177 ТЗ. Предвид съществуващата правна уредба на акциите и приложимостта към тях на общите правила за наследяване на имущество, не може да се възприеме тезата на касаторите за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради съществуваща законова празнота по отношение наследяването на налични поименни акции и необходимост от създаване на съдебна практика в тази насока.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 154/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответниците по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 01.08.2018 г., постановено по в. гр. д. № 154/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :