О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 26.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 848/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.София, срещу въззивно решение №637 от 5.11.2014 г., постановено по в.т.д. №969/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ т.с., с което е потвърдено решение №190 от 19.05.2014г., постановено по т.д.№519/2013г. по описа на Окръжен съд –Пловдив и с което жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] – [населено място], сумата 1 500 лв. – разноски, направени пред въззивната инстанция.
В касационната жалба се навеждат оплакванията по чл.281 т.3 ГПК – че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и че е необосновано. В обстоятелствената част на касационната жалба се излагат съображения за необоснованост на решението, поради неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства и за неговата незаконосъобразност, свързана с неправилно приложение на разпоредби на ТЗ и на ЗЗД. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и с приложени към изложението съдебни решения. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяването на ново решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Евентуално се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивна инстанция. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
В писмения отговор на ответника по касация [фирма] , депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на законовите предпоставки за касационно разглеждане на спора. Излагат се подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и в подкрепа на тезата на ответника по жалбата, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решението на Окръжен съд-Пловдив, постановено по т.д.№159/2013г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 30 000 лв. като предявен частичен иск при пълен размер на иска от 30 000 евро – сума, представляваща двоен размер на платения авансово задатък по предварителен договор от 17.08.2012г. и за сумата 10 000 лв. като предявен частичен иск при пълен размер на иска от 30 000 евро – сума, представляваща договорна неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.07.2013г. до окончателното им изплащане.
Както в първоинстанционното решение, така и в обжалваното въззивно решение /съдържащо препратки към първоинстанционното решение по чл.272 ГПК/ се приема за установено, че с предварителният договор от 17.08.2012г. за продажба на дялове на [фирма] страните са уговорили срок за сключването на окончателния договор до 31.10.2012г. На базата на събраните по делото доказателства съдилищата приемат, че в производството не се установява наличие на обстоятелства, които да обуславят виновно поведение от страна на продавача [фирма] за несключването на окончателен договор в уговорения срок. Прието е за установено, че след датата 31.10.2012г. купувачът [фирма] не е поискал сключването на окончателен договор, нито е предоставил нов срок по начина, предвиден в предварителния договор. Анализирайки доказателствата по делото, както първоинстанционният съд, така и въззивният съд стигат до извода, че неизправна страна по сделката е купувачът [фирма], който не е успял да си осигури в срок средствата за заплащането на уговорената в предварителния договор продажна цена, включително и средствата, необходими му за закупуване на дялове от другите съдружници в [фирма]. Във въззивното решение се излагат аргументи в подкрепа на извода, направен и в потвърденото първоинстанционно решение, че продължената кореспонденция между страните по договора след 21.01.2013г. не представлява продължаване действието на предварителния договор при същите условия, респ. не представлява анекс за неговото новиране.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следните въпроси /дословно, посочени по-долу/, за които счита, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 до т.3 ГПК :
1.Дали при наличие на отпаднало основание по сключен между страните предварителен договор следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на страната, чиито действия са довели до отпадане на основанието, т.е. дали неизправната страна следва да върне полученото на отпадналото основание, както и да обезщети изправната страна от неизпълнението си? и
2.Дали има действие предварителният договор ако към датата на настъпване на падежа за сключване на окончателен договор, условията за това не са настъпили, поради неизпълнение на задълженията на една от страните, но са налице категорични действия и воля на страните за сключване на окончателен договор между тях при същите условия след датата на падежа, без да е определен нов конкретен срок за сключване на окончателен договор?
Поставените от касатора два материалноправни въпроса не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – материалноправният въпрос да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният състав е приел, че купувачът, а не продавачът, е виновен за неизпълнението на предварителния договор, и на тази база е мотивирал неоснователността на исковите претенции и правото на продавача да задържи получения задатък. В тази връзка поставеният от касатора първи въпрос за правните последици от виновно неизпълнение на задължения по предварителен договор /отговор на който се съдържа в разпоредбите на чл.79 и сл. ЗЗД – гл.ІІІ т.2 ЗЗД „Неизпълнение на задълженията”/, не е въпрос обусловил изхода на конкретното дело.
Не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване във връзка с поставения втори въпрос от касатора. За да приеме, че не е налице новиране на задължението след 31.10.2012г. или определяне на нов срок за сключване на окончателен договор, въззивният състав се е аргументирал с клаузата в точка 6 от „Допълнителните разпоредби” към предварителният договор за прехвърляне на дялове, според която „всякакви изменения и допълнение към настоящия договор ще бъдат валидни само в писмена форма” и е свързал тази клауза с разпоредбата на чл.293 ал.2 ТЗ. Поставеният от касатора втори въпрос излиза извън контекста за изискването за писмена форма за подновяване на задълженията, която е изрично предвидена в договора и на която се е позовал въззивният състав. В тази връзка поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото. Отделно следва да се има предвид, че съдът възприема последвалите разговори /кореспонденция по имейл/ като действия за постигане на съгласие за удължаване срока на договора, а не като „категорични действия и воля на страните за сключване на окончателен договор при същите условия”, както е посочено във въпроса на касатора. Евентуалната необосноваността на решението, както и неговата евентуална незаконосъобразност не са предмет на производството по допускане на касационното обжалване.
Липсата на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – по чл.280 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Отделен е въпросът, че приложената съдебна практика не сочи за наличие на противоречие на изводите на въззивния състав с практиката на ВКС, респ. за наличие на противоречива съдебна практика, нито за необходимост от промяна, допълване или осъвременяване на съществуващата съдебна практика по чл.79 ал.1 и сл.ЗЗД и чл.293 ТЗ.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено по в.т.д. №969/2014г. на Пловдивски АС, ІІ т.с.
С отговора на касационната жалба не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат по реда на чл.81 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №637 от 5.11.2014 г., постановено по в.т.д. №969/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ т.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :