О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София, 14.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1542/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 107 от 30.03.2016 г., постановено по в. т. д. № 494/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 47 от 15.04.2015 г. по т. д. № 47/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /в производство по несъстоятелност/ сумата 301 881.60 лв. – дължима цена по фактура № 019/31.03.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 31.03.2014 г. до окончателното плащане, сумата 92 786.01 лв. – лихва за забава за периода 31.03.2011 г. – 31.03.2014 г., и сумата 318.68 лв. – разноски по делото, както и да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 15 786.70 лв.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че сключеното на 01.04.2011 г. споразумение за заместване в дълг е нищожно съгласно чл.646, ал.1, т.3 ТЗ и че тази нищожност настъпва по силата на закона, поради което е допустимо да бъде релевирана и чрез възражение, каквото е направено от синдика на [фирма]. Излага доводи за неправилна преценка от страна на съда на фактите, имащи значение за валидността на споразумението и за пораждане на целените с него правни последици, и за необоснованост на изводите в решението относно възможността ищецът да отблъсне основаното на споразумението правопогасяващо възражение чрез нередовно водени счетоводни записвания в търговските си книги. Позовава се на неправилно приложение на чл.635, ал.2 във вр. с чл.634 ТЗ, довело до незаконосъобразен извод, че незабавното действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност се разпростира и върху частта, с която длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с част от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /значение за точното прилагане на закона на разрешен с обжалваното решение правен въпрос/.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Постъпил е отговор от [фирма] – подпомагаща страна на страната на ищеца [фирма], в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пазарджишки окръжен съд в обжалваната осъдителна част, Пловдивски апелативен съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено наличието на неизпълнено задължение на ответника [фирма] към ищеца [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ за сумата 301 881.60 лв., представляваща дължима цена на продадени стоки по фактура № 019/31.03.2009 г., която не е платена на падежа и върху която ответникът – купувач дължи лихви за забава в размер на 92 786.01 лв. за периода 31.03.2011 г. – 31.03.2014 г.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че е освободен от отговорност за изпълнение на задължението по фактурата от 31.03.2009 г. със споразумение за заместване в дълг, сключено на 01.04.2011 г. между кредитора [фирма], длъжниците [фирма], представлявано от изпълнителния директор Г. С., и [фирма] и трето лице – поемател на задълженията „Ф. майнинг инвестмънт груп”. Със споразумението е постигнато съгласие длъжниците да бъдат заместени изцяло от поемателя и да бъдат освободени от отговорност за изрично посочени в споразумението задълженията към кредитора, сред които и задължението на ответника по фактура № 019/31.03.2009 г. След преценка на фактите по делото съдът е достигнал до извод, че споразумението не е породило правни последици поради липса на надлежно изразено съгласие по смисъла на чл.102, ал.1 ЗЗД от кредитора [фирма] за заместване на длъжника [фирма] от третото лице – поемател на задълженията. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд се е позовал на решение № 35/21.03.2011 г. по т. д. № 66/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, връчено на [фирма] на 31.03.2011 г. и вписано в търговския регистър на 04.04.2011 г., с което са обявени неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството – ищец с начална дата 14.03.2011 г., постановени са обща възбрана и запор върху имуществото му и на основание чл.635, ал.2 ТЗ изпълнителният директор Г. С. е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството. Предвид разпоредбата на чл.634а ТЗ съдът е приел, че производството по несъстоятелност е открито от датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ – 21.03.2011 г., и с оглед на незабавното му действие е породило правните си последици от тази дата, включително по отношение на постановеното с него лишаване на изпълнителния директор от правото да управлява дружеството и да се разпорежда с неговото имущество. Съобразявайки незабавното действие на решението и съобщаването му на дружеството още на 31.03.2011 г., въззивният съд е направил извод, че като последица от прилагането на мярката по чл.635, ал.2 ТЗ към датата на подписване на споразумението – 01.04.2011 г., изпълнителният директор Г. С. не е могъл да изрази валидно съгласие от името на кредитора за сключване на споразумението и за заместване на длъжниците от третото лице – поемател, поради което споразумението е лишено от правопогасяващ ефект по отношение отговорността на [фирма] за плащане на задължението по спорната фактура.
Като допълнителен аргумент за основателност на иска въззивният съд е посочил и това, че освен поради постановеното с решението по чл.630, ал.1 ТЗ лишаване от правото да управлява и да се разпорежда с правата и задълженията на [фирма], изпълнителният директор не е имал правото да сключва споразумението за заместване в дълг и по силата на специалната разпоредба на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ. Изложил е съображения, че не съществува пречка синдикът на дружеството – ищец да релевира инцидентно предпоставките по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, тъй като за разлика от относителната недействителност по чл.646, ал.2 ТЗ, подчинените на чл.646, ал.1 ТЗ действия и нищожността настъпва по силата на закона, без да е необходимо да бъде обявявана в специално исково производство.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 15/01.03.2010 г. по т. д. № 535/2009 г. на ВКС, І т. о., решение № 151/18.03.2013 г. по т. д. № 609/2011 г. на ВКС, І т. о. и решение № 105/25.11.2009 г. по т. д. № 90/2009 г. на ВКС, І т. о., по следните значими за изхода на делото въпроси : „Какъв е видът недействителност на сделки с право от масата на несъстоятелността, извършени не по установения ред след откриването на производството по несъстоятелност и попадащи в предметния обхват на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ; Допустимо ли е недействителността на сделка по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ да бъде предявена в процеса чрез възражение”.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените в изложението въпроси не отговарят на посоченото изискване, тъй като уважаването на предявените срещу касатора осъдителни искове не е обусловено от тяхното разрешаване. Произнасянето по исковете е обусловено от решаващия извод на въззивния съд, че споразумението за заместване в дълг, на което касаторът е основал правопогасяващото си възражение за недължимост на спорните вземания, не е породило правни последици поради липса на валидно изразено съгласие от страна на кредитора за неговото сключване. Липсата на съгласие е аргументирана с произтичащото от решението по чл.630, ал.1 ТЗ лишаване на изпълнителния директор на дружеството – кредитор от правомощия за управление и разпореждане, предхождащо подписването на споразумението. Невъзможността споразумението да породи правни последици с оглед приложимостта на специалната разпоредба на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ е посочена от въззивния съд само като допълнителен аргумент за неоснователност на възражението за погасяване на отговорността на касатора за изпълнение на задължението по процесната фактура чрез уговореното със споразумението заместване в дълг. След като изведеният от чл.646, ал.1, т.3 ТЗ аргумент не е решаващ за постановения с въззивното решение правен резултат, поставените във връзка с него правни въпроси не могат да се квалифицират като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване на решенето. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и представената за доказването й задължителна съдебна практика.
Като общо основание за достъп до касационно обжалване касаторът е формулирал и следния въпрос : „Разпростира ли се незабавното действие по чл.634 ТЗ на решението за откриване на производство по несъстоятелност и в частта му с характер на определение, с която съдът едновременно е уважил искане по чл.635, ал.2 ТЗ”. Въпросът е относим към формирането на решаващия извод на въззивния съд за липса на надлежно изразено съгласие от изпълнителния директор на дружеството – кредитор за сключване на споразумението за заместване в дълг, но по отношение на него не е заявено надлежно поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато разрешеният с обжалваното въззивно решение правен въпрос е от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК със значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, оспорвайки извода на въззивния съд, че последиците по чл.635, ал.2 ТЗ са настъпили в момента на пораждане действието на решението по чл.630, ал.1 ТЗ. По този начин чрез позоваване на част от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е въвел доводи за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.635, ал.2 ТЗ, които са от значение за правилността на въззивното решение и не подлежат на преценка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Цитираното в изложението определение № 917/201.2.2013 г. по ч. т. д. № 4567/2013 г. на ВКС, І т. о., с което по реда на чл.274, ал.2 ГПК е потвърдено определение на въззивен съд за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу необжалваемо определение на съда по несъстоятелност по чл.635, ал.2 ТЗ, подкрепя извода на въззивния съд, че последиците по чл.635, ал.2 ТЗ са настъпили с постановяване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 494/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 107 от 30.03.2016 г., постановено по в. т. д. № 494/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :