О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 09.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2769/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. И. С. от [населено място] – чрез пълномощника й адв. Г. А., против определение № 432 от 24.06.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 365/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 260 от 01.04.2015 г. по гр. д. № 166/2014 г. на Окръжен съд – Разград за връщане на подадената от З. С. въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 60 от 09.01.2015 г.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса „може ли да започне да тече срок за обжалване на първоинстанционно съдебно решение преди връчване на страната на препис от решението по реда на чл.259, ал.1 ГПК” в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК в определение № 142/24.02.2012 г. по ч. гр. д. № 59/2012 г. на ІІІ г. о. и определение № 160 от 28.02.2013 г. по ч. т. д. № 1109/2013 г. на І т. о.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Р. С., действаща лично и в качеството на [фирма], и Д. Д. Н. от [населено място], които изразяват становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Окръжен съд – Разград за връщане на въззивната жалба на З. И. С. против решението по гр. д. № 166/2014 г., Варненски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок за въззивно обжалване. При формиране на извода за пропускане на срока въззивният съд е съобразил обстоятелствата, че срокът за обжалване е започнал да тече от 13.01.2015 г., когато на жалбоподателката е връчено съобщение с препис от обжалваното решение чрез процесуалния й представител по делото адв. Ж. Ч., и е изтекъл на 27.01.2015 г., а жалбата е подадена на 13.02.2015 г.
За неоснователен е счетен доводът на частната жалбоподателка, че считано от 12.01.2015 г. тя е оттеглила пълномощното на адв. Ч., с оглед на което той е отказал да приеме съобщението за изготвеното решение от нейно име и извършеното чрез него връчване е ненадлежно. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.35 ГПК, според която оттеглянето на пълномощното има действие от датата на уведомяване на съда, като извършените от пълномощника до оттеглянето процесуални действия остават в сила. Като е взел предвид факта, че жалбоподателката е уведомила първоинстанционния съд за оттеглянето на пълномощното на адв. Ч. едва на 24.02.2015 г., въззивният съд е направил извод, чеосъщественото преди тази дата връчване на решението чрез адв. Ч. е редовно и че отказът на същия да приеме съобщението с решението с аргумент за оттегляне на пълномощното му не засяга редовността на връчването, съгласно изричната разпоредба на чл.51, ал.3, изр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частната жалбоподателка е обосновала приложното поле на касационното обжалване с въпроса може ли да започне да тече срок за обжалване на първоинстанционно съдебно решение преди връчване на страната на препис от решението по реда на чл.259, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за формиране на правните изводи на въззивния съд, обусловили потвърждаването на разпореждането за връщане на въззивната жалба. В съобразителната част на обжалваното определение въззивният съд е изразил ясно и категорично становище, основано на преценка на фактите и доказателствата по делото, че обжалваното с въззивната жалба първоинстанционно решение е връчено редовно на жалбоподателката чрез надлежно упълномощения от нея процесуален представител – адвокат. След като е прието за установено, че решението е връчено надлежно на страната като предпоставка за началото на срока по чл.259, ал.1 ГПК, поставеният въпрос няма значение за формиране на решаващия извод на въззивния съд, че срокът е започнал да тече от момента на връчване на решението и е изтекъл преди подаване на върнатата като просрочена въззивна жалба.
Въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и поради отсъствие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка. С оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, от посочените в изложението съдебни актове характер на задължителна практика на ВКС има само определение № 142/24.02.2012 г. по ч. гр. д. № 59/2012 г. на ІІІ г. о., което е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С посоченото определение състав на ВКС, ІІІ г. о., се е произнесъл по въпросите от кога започва да тече срока за обжалване на решението, когато то е обявено устно в съдебно заседание, но е изготвено след това и не е връчено на страната, и дали е допустимо подобно устно произнасяне в последното открито съдебно заседание при действие на разпоредбата на чл.235, ал.5 ГПК. Поради липса на данни в конкретния случай обжалваното с въззивната жалба решение да е обявявано устно в съдебно заседание практиката в цитираното определение е неотносима и не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Другото определение – определение № 160 от 28.02.2013 г. по ч. т. д. № 1109/2013 г. на І т. о., е постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК и не формира задължителна съдебна практика, релевантна за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За прецизност следва да се отбележи, че това определение също не доказва противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, тъй като разрешава процесуален въпрос, който няма връзка със спора по настоящото дело, а именно – редовно ли е връчването на съдебно решение на търговец по реда на чл.50, ал.3 ГПК при наличие на посочен от търговеца съдебен адрес по чл.39, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по ч. гр. д. № 365/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 432 от 24.06.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 365/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :