О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 30.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 354/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф. Д., компания за застраховане и презастраховане” АД със седалище в Испания, М. – чрез пълномощника адв. Т. Б., срещу въззивно решение № 926 от 06.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 957/2016 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 4496 от 12.11.2015 г. по гр. д. № 18603/2013 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Ф. Д., компания за застраховане и презастраховане” АД против П. А. С. иск за установяване право на собственост върху лек автомобил марка „Тойота”, модел „Л. круизер 3.0” D. с последен рег. № 9444 C. и идентификационен номер на рамата J., като на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника в размер на 1 260 лв. Решенията са постановени при участието на Н. Р. А. в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника П. С..
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд за недоказаност на застрахователното събитие „кражба”, послужило като основание за изплащане на застрахователно обезщетение и за придобиване правото на собственост върху лекия автомобил от негова страна, са изградени при неправилна преценка на доказателствата и са необосновани. Твърди, че разминаването между описанието на рамата на лекия автомобил в исковата молба и в документацията по повод на застрахователното събитие се дължи на техническа грешка при превода на документите, която не е съобразена от инстанциите по същество.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора, с решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, І т. о., по следния въпрос от значение за изхода на делото : „Представените и приети като доказателства по делото Постановления на Софийска районна прокуратура и Софийска градска прокуратура установяват ли, че фактите и обстоятелствата по делото са такива и са се осъществили така, както е отразено в тях, респ. следва ли официалните свидетелстващи документи да се ползват с материална доказателствена сила, т. е. установяват ли те, че фактите са се осъществили така, както е отразено в тях”.
Ответникът по касация П. А. С. от [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради липса на надлежно обоснована обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол и недоказаност на допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество оспорва касационната жалба като неоснователна.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от подпомагащата страна Н. Р. А..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Ф. Д., компания за застраховане и презастраховане” АД против П. А. С. установителен иск за собственост, квалифициран с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, Варненски апелативен съд е приел, че дружеството – ищец не е доказало придобиването на правото на собственост върху описания в исковата молба лек автомобил на заявеното в молбата основание. Въззивният съд е достигнал до този извод след преценка на приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Посочил е, че поради липса на представени от ищеца доказателства в подкрепа на твърдението за извършена на 15.12.2009 г. в Кралство Испания кражба на процесния автомобил не може да се приеме за доказано настъпването на застрахователно събитие „кражба”, породило задължение за ищеца да изплати обезщетение на собственика на автомобила като предпоставка за придобиване на собствеността. Позовал се е и на липсата на доказателства лицето, на което е изплатено обезщетение по повод на твърдяната кражба, да е било собственик на автомобила, за да възникне право за ищеца след изплащане на обезщетението да се суброгира в неговите права.
Недоказаността и неоснователността на предявения иск е обоснована от въззивния съд и със съображения, че от събраните в хода на делото доказателства не се установява идентичност между описания в исковата молба автомобил, върху който ищецът претендира право на собственост, и притежавания от ответника автомобил. В тази насока съдът се е позовал на различните данни относно индивидуализиращите автомобила белези като регистрационен номер, номер на рама и двигател и брой места, съдържащи се в застрахователната полица, в документа за изплащане на застрахователно обезщетение и в притежаваното от ответника свидетелство за регистрация на МПС. За неоснователен е счетен довода на ищеца – жалбоподател, че различието в данните относно номера на рамата на автомобила се дължи на техническа грешка при превода на документите. Въззивният съд е изразил становище, че дори да има такава грешка, искът не може да се приеме за доказан и основателен поради същественото разминаване на останалите белези, индивидуализиращи автомобилите, като например вид на двигателя и брой места. Относно твърдението на ищеца, че е извършвана подмяна на двигателя на автомобила, съдът е приел, че няма ангажирани доказателства.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационна обжалване на постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото – чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от специфичните за достъпа до касация основания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос и обосноваването на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК е задължение на касатора. В съобразителната част на решението е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само в случай на допуснато касационно обжалване в производството по чл.290 ГПК, и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, според които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в производството по чл.288 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал въпрос, който не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Преди всичко изводът на въззивния съд за недоказаност и неоснователност на иска по чл.124, ал.1 ГПК не е обусловен единствено от обсъждане на представените по делото постановления на Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура, а от цялостна преценка на всички събрани в хода на исковото производство доказателства. Отговорът на въпроса дали постановленията установяват осъществяването на фактите така, както е отразено в тях, предполага преценка на постановленията в качеството им на писмени доказателства, която преценка е израз на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция и е от значение за правилността на въззивното решение. В мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че въпросите, които се отнасят до обсъждането на доказателствата и до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Несъответствието на поставения от касатора въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Самостоятелна пречка за недопускане на касационно обжалване е недоказаността на поддържаната в изложението допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въззивното решение противоречи на задължителната практика в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, І т. о. Посоченото решение е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по въпроса : „Следва ли да се счита оспорването по реда на чл.154, ал.3 ГПК (отм.) на официален свидетелстващ документ – протокол за ПТП, за доказано само въз основа на изявлението на актосъставителя, че не си спомня обстоятелствата, за констатирането на които е съставен”. С решението е формирана задължителна практика по така зададени правен въпрос, но тази практика е неотносима и не насочва към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение не съдържа произнасяне по идентичен или сходен въпрос, касаещ оспорването на протокол за ПТП или друг официален свидетелстващ документ.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 957/2016 г. на Варненски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 926 от 06.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 957/2016 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :