О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 26.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2185/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Е. и Вадоод М. Н. – чрез пълномощника им адв. М. А., срещу решение № 1124 от 08.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1010/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение 8535 от 15.12.2017 г. по гр. д. № 1959/2014 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от Е. С. Е. и Вадоод М. Н. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за заплащане на суми в размер на по 50 000 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от ПТП на 19.02.2009 г., причинени виновно от неизвестен водач с неустановено МПС; Осъдени са Е. С. Е. и Вадоод М. Н. да заплатят на Гаранционен фонд разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на по 1 700 лв. всеки един.
В касационната жалба се излагат оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици – уважаване на исковете в пълен размер и присъждане на разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Гаранционен фонд – чрез юрк. К. Я., който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Софийски градски съд и да отхвърли предявените от Е. С. Е. и Вадоод М. Н. против Гаранционен фонд искове за заплащане на обезщетения в размер на по 50 000 лв. на всеки от ищците за неимуществени вреди вследствие претърпяно на 19.02.2009 г. ПТП, Софийски апелативен съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.), на който са основани исковете, а именно – причиняване на произшествието и на вредите от неизвестен водач с неустановено превозно средство.
Въззивният съд е формирал извода си за неоснователност на иска след анализ и преценка на депозираните по делото свидетелски показания и на заключенията на автотехническите експертизи. Въз основа на заключението на единичната експертиза съдът е приел, че вероятният механизъм на произшествието, при което са увредени двамата ищци, е следният : Лекият автомобил, в който са пътували ищците, се е движил по път Е 79, в дясната пътна лента, в посока към [населено място], със скорост около 40 км./ч.; В зоната на км. 364 в дясната част на платното за движение по посоката на автомобила е бил спрял автобус; В съседната лява пътна лента се е движил неизвестен товарен автомобил; Водачът на лекия автомобил не е предприел намаление на скоростта, вследствие на което автомобилът се е ударил в лявата задна част на спрелия автобус, за който няма данни да е бил с включени габаритни светлини и водачът на автомобила не е могъл да го възприеме в момент, попадащ в опасната зона на спиране, и да предотврати удара. При така установения механизъм на произшествието съдът е направил извод, че вина за настъпване на инцидента имат водачът на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, и водачът на автобуса, който е нарушил чл.59а ЗДвП като не е сигнализирал спряното принудително превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или с включен авариен сигнал.
Въззивният съд е изложил съображения защо не кредитира констатациите в заключението на разширената автотехническа експертиза, според които произшествието е причинено виновно и противоправно от водача на неидентифицирания товарен автомобил. Посочил е, че тези констатации са в явно противоречие с показанията на свидетеля – очевидец И. П., който е обяснил, че автомобилът е пътувал в тъмната част на денонощието, по време на виелица с обилен снеговълеж и почти нулева видимост, когато на около 5 – 10 м. отпред се появил спрелия автобус и автомобилът се ударил челно в него, без водачът да има време да предприеме спиране или заобикаляне на автобуса, а оттук – и опит за навлизане в съседната пътна лента, в която се е движил товарният автомобил. Акцентирал е върху обстоятелството, че след като водачът на автомобила не е правил опит да заобиколи автобуса, преминавайки в съседната пътна лента, движещият се в нея товарен автомобил не е имало как да попречи да се избегне удара.
В зависимост от извода, че реализирането на произшествието и произлезлите от него вреди не са в причинна връзка с поведението на водача на неидентифицирания товарен автомобил, въззивният съд е приел, че не е налице основанието по чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд и че предявените срещу Фонда искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с обжалваното решение, респ. определение, е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело (чл.280, ал.1 ГПК), ако по отношение на този въпрос са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. След изменението на чл.280 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. касационно обжалване се допуска освен в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, също и при наличие на основанията по чл.280, ал.2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на въззивния съдебен акт (които в случая не се твърдят и няма данни да са осъществени). В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване не са тъждествени с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и по които Върховният касационен съд се произнася само по реда на чл.290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение; 2. Кой от застрахователите е отговорен при установено съпричиняване на увреждането от няколко водачи при настъпване на ПТП”. За първия въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката по чл.290 ГПК в решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 126 по гр. д. № 950/2009 г. на ВКС, ІV г. о. За втория въпрос се сочи противоречие с практиката в решение № 121/18.09.2014 г. по т. д. № 2859/2013 г. на ВКС, І т. о.
Предвид указанията в цитираното тълкувателно решение, първият от въпросите не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по съществото на спора, респ. за изхода на делото. Отговор на въпроса може да бъде даден само след проверка на правилността на обжалваното решение, а тази проверка не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Дори да е вярно твърдението на касаторите, че поради необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото въззивният съд е направил необосновани изводи относно причините за реализиране на произшествието и поведението на участниците в него, релевираните процесуални нарушения не могат да бъдат констатирани в стадия за селекция на касационните жалби и да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Поради значението на въпроса за правилността на решението не са налице и поддържаните в изложението допълнителни предпоставки – противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и противоречие с практиката на ВКС в решения по чл.290 ГПК.
Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не е изпълнено и по отношение на втория въпрос в изложението, свързан с разпределение на отговорността между застрахователите в случай на съвместно причиняване на ПТП от няколко виновни водачи на превозни средства. Поставеният въпрос не е включен в предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор и не е обсъждан при постановяване на решението. С обжалваното решение са разгледани предявени срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на вреди от ПТП, причинено на територията на Република България от неидентифицирано превозно средство. За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.), тъй като произшествието, при което са причинени неимуществени вреди на двамата ищци (сега касатори), е реализирано по вина на водача на лекия автомобил, в който са пътували ищците, и на водача на друго превозно средство с установена идентичност, а не по вина на водача на неидентифицирания товарен автомобил. Отговорността на застрахователите на водачите, които според въззивния съд са съпричинили увреждащото ПТП, не е била предмет на въведения с исковата молба правен спор и въззивният съд не се е произнасял в какво съотношение следва да отговаря всеки от тях за причинените на ищците вреди. С оглед предмета на спора, разрешен с обжалваното решение, посочената от касаторите практика на ВКС по приложението на чл.53 ЗЗД в хипотезата на вреди, причинени съвместно от водачи на МПС със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е неотносима и не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 1010/2018 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., дължимо за изготвения отговор на касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1124 от 08.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1010/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. С. Е. с ЕГН 7312173285 и Вадоод М. Н. с ЕГН 5912166561 – двамата със съдебен адрес гр. София, ул. „Позитано” № 3, ет.2, кантора 22 – адв. М. А., да заплатят общо на Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата 300 (триста) лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :