О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 21.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 954/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №1847 от 4.11.2014г., постановено по в.гр.д.№1884/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 14 състав, с което е потвърдено решение №1425 от 2.04.2014г., постановено по гр.д.№14069/2013г. на Пловдивски районен съд, XVІІ гражд. състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Оспорва се като неправилен извода на съда, че за касатора не са били налице условията за допълнително начисляване на електроенергия на дружеството [фирма], както и извода, че е липсвало законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на доставената електрическа енергия. Излагат се съображения, че с приемането на разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от Закона за енергетиката ( ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.) касаторът като краен снабдител е бил законово оправомощен да извърши корекция на сметката за потребена електрическа енергия, доколкото в случая неточно измерената електрическа енергия, е резултат на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения отрицателен установителен иск от [фирма] и да бъдат присъдени в полза на касатора съдебните разноски за трите инстанции.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е поставен следния материалноправен въпрос, който според касатора е обусловил изхода на делото: „Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след измененията на Закона за енергетиката, направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.)?”. Допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е обоснована с наличие на противоречиви съдебни решения, цитирани в изложението. Твърдението, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, е мотивирано с липсата на задължителна съдебна практика по въпроса, след измененията в Закона за енергетиката с ЗИДЗЕ(ДВ, бр. 54 от 2012г.).
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран отговор на касационната жалба от [фирма] – к.к.”П.”. В отговора се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал значим за спора въпрос, не е приложил съдебните решения с оглед твърдението за противоречива съдебна практика, както и че съществува задължителна практика на ВКС за невъзможност за доставчика едностранно да променя сметката за вече доставена електрическа енергия. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. С отговора се претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение №1847 от 4.11.2014г., постановено по в.гр.д.№1884/2014г., по описа на Пловдивски ОС, е потвърдено решение №1425 от 2.04.2014г. по гр.д.№14069/2013г. на Пловдивски РС, с което първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответника [фирма] , че ищецът [фирма] не му дължи сумата 7 266.51 лв. – представляваща цена на допълнително начислена ел.енергия за периода от 18.01.2013г. до 18.04.2013г. по данъчна фактура №[ЕГН]/19.08.2013г., както и сумата 8 383.92 лв., представляваща цена на допълнително начислена ел.енергия за периода от 18.01.2013г. до 18.04.2013г. по данъчна фактура №[ЕГН]/19.08.2013г.. В обжалваното решение е посочено, че въззивният състав потвърждава първоинстанционното решение, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на решението на Пловдивски РС.
Видно от мотивите на първоинстанционното решение, съдът е приел за установено констатираното на 18.04.2013г. с констативен протокол манипулиране на електромера за обекта на ищеца, което е довело до частично измерване на потребената от [фирма] елекроенергия за исковия период от 18.01.2013г. до 18.04.2013г. Въз основа на заключението по извършената тройна съдебнотехническа експертиза, първоинстанционният съд и приел, че общата цена за доначисляване на потребената ел.енергия в резултат на частичното й измерване е съответно 6 661.38 лв., по дневна тарифа и 7 454.13 лв. по нощна тарифа, с включени ДДС и акциз.
Първоинстанционният съд е посочил, че към момента на съставяне на констативния протокол на 18.04.2013г. и към момента на извършване на корекциите през месец август 2013г., не е била налице никаква приложима в отношенията между страните уредба на въпросите относно реда за констатирането на грешка и за преизчисление на сметките. Съдът е обосновал този извод, с обстоятелството, че по времето на извършване на корекциите, не са били в сила Общите условия на [фирма], при които е сключен договора за доставка, поради едновременната отмяна на чл.98б от ЗЕ, изменението на чл.83 ЗЕ и приемането на нова т.6 от чл.98а ал.2 ЗЕ, станали със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.). Съдът е посочил, че с цитираните изменения в Закона за енергетиката е целено начинът и редът на установяване и коригиране на сметки при неточно измерване да бъде уреден в приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. В Заключение съдът е приел, че доколкото тези Правила /Обн .ДВ. бр.98 от 12.11.2013г./ не са били приети към месец август 2013г., е липсвала нормативна обосновка за извършените от доставчика корекции.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобразно разясненията, дадени в т.1 от в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният в изложението въпрос: „Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след измененията на Закона за енергетиката, направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.)?” не е формирал решаващата воля на съда, тъй като както бе посочено по-горе съдът свързва предвидената с ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г). законова възможност за снабдителя едностранно на коригира сметката с допълнителното приемане по реда на чл.83 ал.2 т.6 ЗЕ на Правила за измерване на количеството електрическа енергия. В тази връзка решението на съда, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск, е обосновано с обстоятелството, че е липсвала нормативна обосновка на корекциите към момента, когато са направени, а не че по принцип не съществува законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане.
Независимо, че непосочването на правния въпрос от значение на изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, следва да се отбележи, че в случая, не са налице и твърдените от касатора предпоставки по чл.280 ал.1 т.-2 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По поставения от касатора въпрос е създадена задължителна съдебна практика по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обективирана в решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №115/20.05.2015г. по т.д.№4907/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №111/17.07.2015г. по т.д.№1650/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., и решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., според която се приема, че „със ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, т.е само при предвиждане в общите условия на договорите, на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекции и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.”.
Предвид изложеното не следва да се допуска до касационно обжалване решение №1847 от 4.11.2014г., постановено по в.гр.д.№1884/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 14 състав. На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.з ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 750 лв. – заплатено на 25.02.2015г. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат В. Т. за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1847 от 4.11.2014г., постановено по в.гр.д.№1884/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 14 състав.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] от к.к.”П.”, хотел „П.” сумата 750лв. / седемстотин и петдесет лева/ – разноски пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: