3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр. София, 29.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2497/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], срещу разпореждане от 18.08.2016 г. на съдията – докладчик по т. д. № 4618/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молба на двете дружества за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение по делото.
В частната жалба се сочи, че обжалваното разпореждане е неправилно поради нарушение на чл.243, ал.2 ГПК и чл.404, т.1, пр.2 ГПК, поради което се иска да бъде отменено. Частните жалбоподатели поддържат, че разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК, в която е уредена забрана за допускане на предварително изпълнение срещу държавата и държавни учреждения, е специална и се отнася само до допускането на предварително изпълнение по Глава ХVІІІ, раздел ІІ ГПК, без да изключва приложението на разпоредбата на чл.404, т.1, пр.2 ГПК, признаваща изрично на невлязлото в сила осъдително решение на въззивен съд качеството на изпълнително основание за подлежащи на принудително изпълнение вземания срещу длъжника. Излагат доводи, че допустимостта да се издаде изпълнителен лист срещу ответника Министерство на финансите произтича и от разпоредбата на чл.519, ал.2 ГПК, която предвижда предявяване на изпълнителен лист за подлежащи на изпълнение вземания пред финансовия орган на осъденото държавно учреждение като предпоставка за удовлетворяване на вземанията.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника Министерство на финансите, който оспорва частната жалба и изразява становище за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да отхвърли молбата на [фирма] и [фирма] за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по т. д. № 4618/2015 г., с което след частична отмяна на решение по т. д. № 4063/2012 г. е осъдено Министерство на финансите да заплати на двете дружества сумата 2 309 990 евро – остатък от дължима цена по договор за обществена поръчка от 29.11.2008 г., и сумата 230 999 евро – получено без основание плащане по банкова гаранция от 28.11.2008 г., издадена от [фирма], ведно със законните лихви от 18.06.2012 г., съдията – докладчик от Софийски апелативен съд е приел, че с оглед качеството на ответника на държавно учреждение и забраната на чл.243, ал.2 ГПК за предварително изпълнение срещу държавни учреждения изпълнителен лист не може да бъде издаден преди решението да е влязло в сила.
Разпореждането за отхвърляне на молбата за издаване на изпълнителен лист е правилно.
Съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК, осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на изпълнение и въз основа на тях може да бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл.405 вр. с чл.406 ГПК преди да са влезли в сила. Разпоредбата на чл.404, т.1, пр.2 ГПК е специална и урежда изключение от правилото, че на принудително изпълнение подлежат вземания, признати с влязло в сила съдебно решение. При наличие на предпоставките по чл.404, т.1, пр.2 ГПК кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение срещу длъжника преди въззивното решение да е придобило присъщата на влезлите в сила осъдителни решения изпълнителна сила.
С разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК е установена забрана за допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу определена категория правни субекти – държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Посочената разпоредба урежда забрана за предварително изпълнение срещу изброените в съдържанието й субекти и независимо, че се намира в Част първа „Общи правила” на ГПК, тя се прилага не само за решенията на първоинстанционните съдилища, а и за всички решения, съдържащи осъдителен диспозитив срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл.5, ал.1 ЗЛЗ. Законовата забрана на чл.243, ал.2 ГПК е обща, поради което намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист по реда на Част пета „Изпълнително производство”, Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист”. Отнесена към разпоредбата на чл.404, т.1, пр.2 ГПК, разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК изключва възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу визираните в чл.243, ал.2 ГПК субекти. В този смисъл е и задължителната практика в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 439/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г. на ВКС, І г. о., в което е прието, че императивната разпоредба на чл.243, ал.2 ГПК е специална и не касае само първоинстанционни решения, а урежда обща забрана за издаване на изпълнителен лист срещу посочените в текста й субекти като въвежда изключение от правилото на чл.404, т.1, пр.2 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд.
Разпореждането, предмет на обжалване с частната жалба, е постановено по повод молба по чл.405 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение срещу Министерство на финансите. Предвид правно организационната форма на ответника – държавно учреждение, законосъобразно Софийски апелативен съд е приложил разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК и е отказал да издаде изпълнителен лист. Поради изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че допустимостта да се издаде изпълнителен лист произтича от чл.519, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.519, ал.2 ГПК, която предвижда паричните вземания срещу държавни учреждения да се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им срещу предявяване на изпълнителен лист на финансовия им орган, е неотносима към предпоставките за издаване на изпълнителен лист и към забраната на чл.243, ал.2 ГПК. В чл.519, ал.2 ГПК е уреден ред за удовлетворяване на парични вземания към държавни учреждения, които са присъдени с влязло в сила съдебно решение и за които кредиторът разполага с изпълнителен лист, издаден на основание чл.404, т.1, пр.1 ГПК, а не на основание чл.404, т.1, пр.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.08.2016 г., постановено от съдията – докладчик по т. д. № 4618/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на „М. АД и [фирма] за издаване на изпълнителен лист срещу Министерство на финансите въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :