О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 03.11. 2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2963/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Надежда Димитрова М. от [населено място] против разпореждане № 310 от 17.09.2015 г., постановено по преписка вх. № 9135/2015 г. от Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ГПК за водене на иск по чл.47 ЗМТА.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно. Поддържа, че отказът да бъде освободена от заплащане на държавна такса е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му не са съобразени обстоятелствата, че притежаваното от нея и съпруга й жилище е с площ 40 кв. м., че не притежава лек автомобил и вещи на значителна стойност, както и че получаваните от нея и от съпруга й доходи през последните десет години се използват основно за медицински цели /процедури „ин витро”/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното разпореждане, Председателят на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на Надежда М. от заплащане на държавна такса за водене на предявения от нея иск по чл.47 ЗМТА. При постановяване на разпореждането е съобразена представената декларация за материално и гражданско състояние, от която е прието за установено, че Надежда М. и съпругът й са в работоспособна възраст, получават трудово възнаграждение над минималния за страната размер, притежават собствено жилище и не сочат данни за тежко здравословно състояние. В зависимост от посочените обстоятелства е направен извод, че М. е в състояние да заплати дължимата държавна такса в размер на 634.55 лв., без да бъде поставена в особено затруднено положение.
Разпореждането е правилно.
Освобождаването от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимата за водене на делото държавна такса. Преценката за наличие на основанието по чл.83, ал.2 ГПК е винаги конкретна и е обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл.83, ал.2, т.1 – т.6 ГПК законови критерии /доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост/, както и на други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности.
С молбата за освобождаване от държавна такса частната жалбоподателка е представила декларация за материално и гражданско състояние, с която е декларирала, че има сключен граждански брак; че получава месечна заплата от 400 лв., а съпругът й – месечна заплата от 420 лв.; че двамата със съпруга й притежават собствено жилище с площ 40 кв. м. м [населено място]; че тя и съпругът й не страдат от заболявания, които да налагат постоянни разходи. Преценявайки посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за обоснован и законосъобразен извода в обжалваното разпореждане, че с оглед на материалното, семейното и здравословното й състояние частната жалбоподателка има възможност да заплати дължимата за водене на иска по чл.47 ЗМТА държавна такса от 634.55 лв., без да бъде поставена в особено затруднено положение и без да бъде лишена от средства за съществуване. Фактът, че притежаваното от жалбоподателката и съпруга й жилище е с площ 40 кв. м., не сочи на материално затруднение, препятстващо заплащането на таксата и даващо основание за ползване на привилегията по чл.83, ал.2 ГПК. Твърдението в частната жалба, че голяма част от доходите на жалбоподателката и на съпруга й се използват за покриване на разходи за процедури „ин витро”, не е намерило отражение в представената декларация и не е подкрепено с доказателства, поради което не може да бъде взето предвид и да послужи като мотив за освобождаване от държавна такса при предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането на Надежда М. за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 310 от 17.09.2015 г., постановено по преписка вх. № 9135/2015 г. от Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Надежда Димитрова М. от [населено място] за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ГПК за водене на иск по чл.47 ЗМТА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :