О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
Гр. София, 21.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 921/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Т. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, срещу въззивно решение № 1582 от 04.07.2015 г., постановено по т. д. № 1171/2015 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 137 от 28.01.2015 г. по т. д. № 4234/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от синдика на [фирма] /н./ И. С. Т. против [фирма] /н./ и [фирма] иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ за обявяване недействителността по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ на прихващане чрез нотариална покана рег. № 8185/26.06.2013 г., том 2, акт № 63 на нотариус Г. Г. с рег. № 221, осъществено от [фирма] на негово задължение в размер на 34 000 лв. по предварителен договор от 10.12.2010 г., обявен за окончателен с решение от 06.02.2013 г. по арбитражно дело № 10/2012 г. на Арбитражен съд – Велико Т., с негово вземане по списък с приети вземания в общ размер 388 478.10 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е анализирал правилно доказателствата по делото и е постановил решението си в нарушение на материалния закон – чл.645, ал.3 ТЗ. Позовава се и на нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуване на уговорките в предварителния договор за покупко – продажба и в последващото споразумение от 10.12.2010 г., довело до необоснован и незаконосъобразен извод, че вземането за цената на прехвърления лек автомобил не е възникнало от сключването на предварителния договор, а в по-късен момент – този на постановяване на арбитражното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, който следва по време решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника – продавач.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, за които бланкетно се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „1. От кой момент възниква задължението на купувача за заплащане на уговорената цена по предварителен договор – от момента на сключване на предварителния договор или от момента на сключване на окончателния договор, респективно от влизане в сила на съдебното решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД§ 2. На какво основание възниква задължението за купувача по предварителен договор за заплащане на продажната цена – на основание сключения между страните предварителен договор или на основание конститутивното решение по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 17.11.2015 г.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор на жалбата от ответника по касация [фирма] /н./ – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от синдика на [фирма] /н./ против [фирма] /н./ и [фирма] иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите в производство по несъстоятелност на [фирма] /н./ на извършено от [фирма] с нотариална покана рег. № 8187/26.06.2013 г. прихващане на задължение на дружеството за заплащане на сумата 34 000 лв., представляваща цена на лек автомобил „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , за продажбата на който е сключен предварителен договор от 10.12.2010 г., обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД с арбитражно решение от 06.02.2013 г. по арбитражно дело № 10/2012 г. на Арбитражен съд – Велико Т., с вземане към [фирма] /н./, включено в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания с размер от 388 478.10 лв., Софийски апелативен съд е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на чл.645, ал.3 ТЗ, обуславящ относителна недействителност на извършеното прихващане, а именно – придобиване на пасивното вземане, с което е извършено прихващане, преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника [фирма] /н./.
Въззивният съд е основал решението си на следните факти, които са приети за установени от първата инстанция и не са оспорвани от страните във въззивното производство : С предварителен договор за покупко – продажба от 10.12.2010 г. е постигнато съгласие [фирма] да продаде на [фирма] собствения си лек автомобил „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 34 600 лв., от която 600 лв. платими при сключване на договора срещу фактура за авансово плащане, а останалите 34 000 лв. – в деня на подписване на окончателен договор за продажба. С т.2 от предварителния договор страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 30 дни, считано от деня на вдигане на запора върху автомобила от ТД на НАП. В деня на сключване на предварителния договор е подписано допълнително споразумение, с което е предвидено окончателният договор да бъде сключен не по-късно от два месеца след предварителния и всички спорове, отнасящи се до договора, да бъдат отнасяни за разрешаване до Арбитражен съд – Велико Т.. С решение от 19.10.2011 г. по т. д. № 171/2011 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 22.04.2010 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, а с решение от 08.02.2013 г. [фирма] е обявено в несъстоятелност. На 06.02.2013 г. е постановено решение по арбитражно дело № 10/2012 г. на Арбитражен съд – Велико Т., с което е обявен за окончателен сключеният на 10.12.2010 г. предварителен договор за продажба при условие, че в едномесечен срок от съобщаване на решението купувачът [фирма] заплати на продавача [фирма] сумата 34 000 лв., представляваща остатък от дължимата по договора цена, която според уговорката в предварителния договор е следвало да бъде платена при сключване на окончателния договор. С нотариална покана от 26.06.2013 г. [фирма] е уведомило синдика на [фирма] /н./ – И. Т., че прихваща дължимата по арбитражното решение цена срещу свои вземания към продавача [фирма] – длъжник в производството по несъстоятелност, за сумите 1 701.61 лв. – разноски по арбитражното решение, 511.91 лв. – платен данък МПС, и 31 768.48 лв. – част от вземане към длъжника с размер 388 478.10 лв., включено в одобрения списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност. Предпоставките за прихващане са оспорени от синдика с нотариална покана от 03.07.2013 г. За периода 09.07.2009 г. – 09.12.2009 г. управителят и едноличен собственик на капитала на [фирма] Р. Д. е работил по трудови договори в [фирма].
При така установената фактическа обстановка по спора въззивният съд е приел, че предявеният от синдика на [фирма] /н./ иск не може да бъде уважен, тъй като макар да е налице субективният елемент от фактическия състав на чл.645, ал.3 ТЗ – знание от страна на законния представител на извършилия прихващането кредитор [фирма] за състоянието на неплатежоспособност на длъжника, не е изпълнено изискването на чл.645, ал.3 ТЗ кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Изхождайки от уговореното в предварителния договор, че цената на лекия автомобил ще бъде платена при сключване на окончателен договор за продажба, съдът е направил извод, че задължението за цена, с което кредиторът е извършил прихващане, се е породило на датата на постановяване на окончателното арбитражно решение за обявяване на предварителния договор за окончателен – 06.02.2013 г., която следва по време решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Като е взел предвид конкретните уговорки в предварителния договор и упражненото от купувача потестативно право по чл.19, ал.3 ЗЗД, довело до заместване на окончателния договор с арбитражното решение от 06.02.2013 г., съдът е преценил за неоснователни доводите на синдика, че вземането за цена е възникнало от предварителния договор, т. е. преди решението за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът е посочил, че по правило предварителният договор поражда задължение за сключване на окончателен договор, на което съответства насрещното право по чл.19, ал.3 ЗЗД на всяка от страните да иска по съдебен ред сключване на окончателен договор, но няма пречка той да бъде източник и на други права и задължения, ако при сключването му страните са постигнали съгласие за това. С мотив, че с предварителния договор от 10.12.2010 г. страните са уговорили цена, но само като съществено условие на окончателния договор, и са предвидили задължението за плащане на цената да се изпълни при сключване на договора, въззивният съд е отрекъл задължението за цената да е възникнало при сключване на предварителния договор и е приел, че негово основание е конститутивното решение на арбитража по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, последващо спрямо решението за откриване на производство по несъстоятелност на продавача [фирма]. Неоснователността на иска по чл.645, ал.3 ТЗ е аргументирана и с обстоятелството, че част от вземанията, срещу които е извършено прихващане – вземанията за разноски по арбитражното производство и за платен данък МПС, също са възникнали след решението за откриване на производство по несъстоятелност, което изключва прихващането от приложното поле на чл.645, ал.3 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към предмета на разрешения с въззивното решение правен спор, но не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Решаващите изводи на въззивния съд, че вземането/задължението, с което е извършено прихващане, не е възникнало на основание предварителния договор, сключен преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на продавача [фирма], а е породено от конститутивното решение по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, което е последващо спрямо откриването на производството по несъстоятелност, са обусловени от преценка на фактите по делото и на уговорките в предварителния договор. Въззивният съд е посочил изрично в мотивите си, че предварителният договор може да бъде източник и на задължение за плащане на цена, ако страните са постигнали съгласие за това при сключването му, но в конкретния случай с предварителния договор страните са уговорили само насрещни задължения да сключат окончателен договор, като задължението на купувача за плащане на цена е обвързано със сключването на окончателен договор. Договорът за продажба е обявен за окончателен с решение на арбитражен съд и с оглед на този факт моментът на сключване на окончателния договор, а съответно и на възникване на задължението за плащане на цена, е отнесен към датата на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД. Поради обусловеността на изводите, с които е мотивирана неоснователността на иска по чл.645, ал.3 ТЗ, от преценката на предварителния договор и на фактите по делото поставените от касатора въпроси не могат да бъдат подведени под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въпросите са от значение за правилността на решението, а според разясненията в цитираното тълкувателно решение в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали правните изводи на въззивния съд са законосъобразни. Дори да се приеме, че въпросите отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по повод на тях не би могло да се допусне поради това, че въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на иска по чл.645, ал.3 ТЗ и с друг извод – че не само задължението, с което е извършено прихващане, а и част от вземанията, срещу които е извършено прихващането, са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – продавач. При така формирания извод, обусловил в равна степен отхвърлянето на иска, допускането на касационно обжалване по посочените в изложението въпроси не би могло да доведе до промяна на резултата от делото в желаната от касатора насока.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е липсата на аргументи в изложението в подкрепа на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без излагане на съображения в какво се изразява значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не създава задължение за касационната инстанция да обсъжда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За изчерпателност следва да се отбележи, че по въпросите за правната природа на предварителния договор за покупко – продажба и произтичащите от него права и задължения съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна и/или осъвременяване и прави неприложимо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 1171/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответниците по касация и не следва да се присъждат.
На основание чл.649, ал.6 ТЗ дължимата за производството по чл.288 ГПК държавна такса в размер на 30 лв. следва да бъде възложена в тежест на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1582 от 04.07.2015 г., постановено по т. д. № 1171/2015 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], на основание чл.649, ал.6 ТЗ, да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 30 лв. /тридесет лв./, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :