О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
[населено място], 24.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 64/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Г. и „Г. стар“ О. – [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат К. К., срещу определение № 352 от 21.08.2019 г., постановено по в. ч. т. д.№ 489/2019 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 392 от 26.03.2019 г. по т. д. № 225/2017 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искане на частните жалбоподатели за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 517 от 14.11.2018 г. в частта за разноските.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е възприел неправилно фактите относно срочността на подаденото искане по чл. 248 ГПК и незаконосъобразно е отказал да го разгледа по съображения, че е просрочено. Позовават се на нарушение на съдопроизводствените превила като твърдят, че в въззивният съд е пренебрегнал разпоредбата на чл.180 ГПК, отказвайки да зачете отразените в документа първоначални данни за датата на изпращане на пратката с молбата по чл.248 ГПК от адв. К. и за датата на получаването й в съда, до който е била адресирана. Излагат и доводи, че в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС инстанциите по същество са отказали да им присъдят разноски, въпреки представените доказателства за тяхното извършване.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът „Финанс груп 1“ О. – [населено място], е депозирал отговор по чл.276, ал.1 ГПК, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди определението на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искането на С. А. Г. и „Г. стар“ О. за изменение на постановеното по т. д. № 225/2017 г. решение № 517 от 14.11.2018 г. в частта за разноските, Пловдивски апелативен съд е приел, че искането е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. При формиране на извода за просрочие на искането по чл.248 ГПК съдът е констатирал, че първоинстанционното решение е връчено на двамата молители чрез общия им процесуален представител адв. К. на 29.12.2018 г., от която дата е започнал да тече срокът за въззивно обжалване и за отправяне на искането по чл.248 ГПК, и е изтекъл на 14.01.2019 г. (понеделник); Молбата по чл.248 ГПК е изпратена по куриер на 29.01.2019 г. и е постъпила в регистратурата на Старозагорски окръжен съд на 30.01.2019 г.
Въззивният съд е счел за недоказани твърденията на молителите, че молбата по чл.248 ГПК е подадена чрез куриер на 11.01.2019 г., но е изгубена и по тази причина се е наложило повторното й изпращане до съда на 23.01.2019 г. За установяване на твърдените факти молителите са представили уведомление, адресирано до адв. К. и подписано от лице, посочено с две имена и длъжност „мениджър логистика във „Ф. Куриер“ О.. С уведомлението е информиран адв. К., че предадената от него на 11.01.2019 г. пратка с документи по т. д. № 225/2017 г. на Старозагорски окръжен съд е изгубена. Въззивният съд е преценил, че уведомлението няма характер на официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му, а представлява писмо, от което не става ясно от къде и по какъв начин неговият автор е получил отразената в съдържанието му информация и дали официалното предоставяне на такава информация е част от правомощията му. Като допълнителен аргумент за преценката, че писмото не се ползва с официална удостоверителна сила относно датата на предаване на пратката и факта на изгубването й, съдът е посочил, че то не съответства на предвидената в общите условия на „Ф. Куриер“ Е. форма за рекламация в случай на загубена пратка. Изложил е и съображения, че дори уведомлението да доказва предаването на 11.01.2019 г. на документи от адв. К. на куриер, от съдържанието му не може да се направи извод, че предадените документи включват молба по чл.248 ГПК и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд. Относно представените от молителите други документи – разписка и товарителница, съдът е констатирал, че в тях също няма данни за съдържанието на пратката, по повод на която са съставени.
Във връзка с твърдението на молителите, че са предали молбата по чл.248 ГПК на куриер на „Факто Куриер“ Е. на 11.01.2019 г., въззивният съд е извършил и служебна справка в официалния сайт на дружеството – куриер. От справката съдът е установил, че представената по делото товарителница, която според молителите е придружавала пратката от 11.01.2019 г., е съставена за получена на 23.01.2019 г. пратка, доставена по местоназначението на 30.01.2019 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са формулирали следните въпроси, за които твърдят, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради „липса на задължителна за съдилищата практика и нуждата от тълкуване на приложените правни норми по нов за националното право институт“ : „1. В производство пред съд може ли да се ценят и ползват ли се с предимство пред останалите писмени доказателства данните, взети от електронни сайтове; 2. Издадените от куриерски фирми писмени доказателства – разписки, уведомления и пр., могат ли да не се вземат предвид от решаващите състави на съответните съдилища, щом като представляват частни свидетелстващи документи; 3. Обяснението, че всеки имал достъп до официален електронен сайт, може ли да послужи като основание да се пренебрегне издаден от куриерската фирма, от нейно длъжностно лице, документ; 4. Решаващият съд има ли правомощия служебно, без да спази процедурата по чл. 184 ГПК, да събира и да се позовава на електронни носители, без да са уведомени и двете страни; 5. Нарушени ли са основните начала в гражданския процес като диспозитивно начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, служебно начало – чл. 7 ГПК, състезателното начало- чл. 8 ГПК, равенство на страните – чл. 9 ГПК“.
Поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като отказът на въззивния съд да разгледа по същество искането на жалбоподателите по чл.248 ГПК не е обусловен от тяхното разрешаване. За да направи извод, че молбата по чл.248 ГПК е процесуално недопустима като подадена след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок, въззивният съд не е отрекъл изобщо доказателствената стойност на издадените от дружеството – куриер писмени документи (разписка, товарителница, уведомление) и не е дал превес на информацията, съдържаща се в електронния сайт на куриера. Изводът на съда, че молбата е подадена извън срока по чл.248, ал.1 ГПК, е обусловен от преценката, че изходящите от куриера писмени доказателства не съдържат информация за фактите, с които молителите са обосновало спазването на срока, а именно – че на 11.01.2019 г. са предали на куриер адресирана до първоинстнционния съд пратка с молба по чл.248, ал.1 ГПК и че предадената пратка е изгубена. Служебната справка в електронния сайт на дружеството – куриер е извършена в интерес на молителите с цел установяване на твърдението им, че са спазили срока по чл.248, ал.1 ГПК като са предали молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските на куриер на 11.01.2019 г., с оглед на което въпросите дали въззивният съд е излязъл извън правомощията си и е нарушил основните принципи на съдопроизводството с предприемането на такава справка, са нелогични.
Несъответствието на поставените в изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание въззивното определение да не бъде допуснато до касационно обжалване. Независимо от това следва да се отбележи, че не е осъществена и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частните жалбоподатели не са посочили кои са конкретните правни норми „по приложението на нов за националното право институт“, които се нуждаят от тълкуване. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд не се е произнасял по приложението на нови за националното право разпоредби, а и въпросите в изложението не са свързани с прилагането на такива разпоредби. Поради това основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в случая е неприложимо.
С частната касационна жалба са въведени доводи, че въззивният съд е постановил определението си в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС като е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е отказано присъждане на разноски на частните жалбоподатели въпреки представените доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба по чл.248, ал.1 ГПК. Очертаният с частната жалба предмет на въззивна проверка се свежда единствено до преценката допустима ли е молбата по чл.248, ал.1 ГПК, поради което в обжалваното определение няма произнасяне по въпроса дали частните жалбоподатели са доказали извършването на разноските, за чието присъждане са отправили искане по чл.248 ГПК. Предвид изложеното, определението не противоречи на цитираното тълкувателно решение и няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 352 от 21.08.2019 г., постановено по в. ч. т. д. № 489/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :