О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
гр. София, 13.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1527/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ж., действащ като ЕТ „Валентин Жишкин – Надя” с адрес на търговската дейност в [населено място] баня, срещу решение № 341 от 09.02.2018 г., постановено по в. т. д. № 5110/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 926 от 16.05.2017 г. по т. д. № 8469/2013 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от В. Ж. в качеството на ЕТ „Валентин Жишкин – Надя” против „Автомагистрали Хемус” АД иск с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 31 888.96 лв., претендирана като дължимо възнаграждение за изпълнени строително монтажни работи по договор от 2008 г. за строителство на обект „Премостване 2х14 м. и комбинирана конструкция гредостена – 35 м., с местонахождение участък 1+393 1+493 на общински път хижа „Пионерска” – [населено място]”, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника „Автомагистрали Хемус” АД.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено „при очевидна неправилност и в противоречие със събраните доказателства по делото”. Касаторът навежда оплаквания, че съдът е отхвърлил иска с мотив за отсъствие на издадена фактура за дължимото възнаграждение, без да вземе предвид подписания от страните протокол № 2 за извършените и подлежащи на заплащане работи, както и че не е преценил правилно доказателствената сила на представените командировъчни заповеди, подпечатани от възложителя на целия обект – Община Сапарева баня, доказващи извършването на работите – чл.163, ал.2 и ал.3 ЗУТ. Излага и доводи, че съдът не е съобразил извършените разплащания по договора, липсата на ангажирани от ответника доказателства за изпълнение на спорните работи от трети за договорното правоотношение лица и виновното неизпълнение на задължението на ответника да приеме надлежно изпълнените работи.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор на касационната жалба от ответника по касация „Автомагистрали Хемус” АД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е направил извод, че предявеният от В. Ж., действащ като ЕТ „Валентин Жишкин – Надя”, против „Автомагистрали Хемус” АД иск с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършени СМР по договор от 2008 г. в размер на сумата 31 888.96 лв. е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал изпълнение на строително – монтажните работи, за които претендира възнаграждение.
От представените по делото писмени доказателства въззивният съд е приел за установено, че : С договор № 80/28.07.2008 г., сключен с Община Сапарева баня, ответникът „Автомагистрали Хемус” АД поел задължение да извърши строителството на обект „Премостване 2х14 м. и комбинирана конструкция гредостена – 35 м., с местонахождение участък 1+393 1+493 на общински път хижа „Пионерска” – [населено място]” срещу заплащане на възнаграждение в размер на 78 000 лв. (без ДДС). За изпълнените по договора работи възложителят и изпълнителят подписали протокол № 1 и акт № 2, с който установили, че са завършени и подлежат на изпълнение строителни работи на стойност съответно 40 063.41 лв. и 28 124.63 лв. с включен ДДС. В качеството на изпълнител ответникът сключил с ЕТ „Валентин Жишкин – Надя” договор от 2008 г., с който възложил на последния да изпълни част от работите, включени в предмета на договора с Община Сапарева баня. Страните уговорили срок за изпълнение на възложените работи 40 дни и възнаграждение, съгласно предварителна сметка, в размер на 55 210 лв. без включен ДДС, от което 30 % платимо авансово. За извършените и подлежащи на заплащане работи били съставени протоколи, които останали неподписани от страните.
При установяване на релевантните за спора факти въззивният съд е взел предвид заключенията на назначената в първоинстанционното производство комплексна икономическа и техническа експертиза. В заключенията са посочени осчетоводените при двете страни разходи за обекта и извършените разплащания по двата договора, като е направена съпоставка между количествено стойностните сметки по всеки от договорите и отразените в актовете за завършване на СМР работи. Вещите лица, изготвили експертизата, са констатирали, че част от включените в протоколите работи, които е следвало да бъдат извършени от ищеца, не са изпълнени реално, а друга част от възложените на ищеца работи са изпълнени от други подизпълнители, на които ответникът е превел възнаграждение.
Във въззивното производство са разпитани свидетели на двете страни, допуснати на основание чл.266, ал.3 ГПК. Свидетелят на ответника А. П. е обяснил, че ищецът е започнал работа на процесния обект, но поради голямо закъснение в изпълнението на работите се наложило ответникът да ангажира други подизпълнители, които извършили по-значителната част от строителството; Ищецът изпълнил по-малко от половината от възложеното му с договора, като отразените в актове № 2 и № 3 работи не били изпълнени от него. Свидетелят на ищеца О. С. е депозирал показания, че е работил при ищеца и е участвал в изпълнението на работите по процесния договор, но не е виждал документи относно вписаните в протоколи № 2 и № 3 работи и няма информация за тях.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че представените от ищеца неподписани протоколи за СМР и други писмени доказателства не доказват реално изпълнение на възложени с договора от 2008 г. работи и че твърденията за изпълнение на договора са оборени категорично от доказателствата на ответника и от заключенията на комплексната експертиза. Въззивният съд е изложил съображения, че за сумата 10 102.80 лв. исковата претенция е неоснователна предвид заключението на експертизата, че работите, които формират стойността й, не са изпълнени от ищеца, а от „Симинвест” ООД. Относно сумата 10 407.65 лв., претендирана като дължимо възнаграждение за извършени работи по протокол № 3, е посочил, че конкретните строителни работи не са включени в съдържанието на стойностната сметка към договора и няма доказателства ответникът – възложител да се е съгласил да бъдат изпълнени и/или да ги заплати. За сумата 11 378.51 лв., претендирана въз основа на протокол № 2, е преценил, че ответникът не дължи плащането й, тъй като няма доказателства съответните на нея работи да са изпълнени от ищеца и представените във връзка с тях заповеди за командироване и извлечения от книга за инструктаж не съдържат конкретна информация за изпълнението им.
В зависимост от извода, че ищецът не е доказал изпълнението на работите, за които претендира заплащане на възнаграждение, въззивният съд е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че искът е частично основателен за сумата 7 964.84 лв. поради неоправдан отказ на ответника да приеме съответстващия на тази сума обем на изпълнение.
По допускане на касационното обжалване :
Касаторът е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване единствено с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, без да се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Задължението за формулиране на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е относимо към основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК и доколкото те не са въведени от касатора с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, възражението на ответника по касация, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на надлежно формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, е неоснователно.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, уредена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, би била основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение и поради това подлежи на преценка само в случай, че решението се допусне до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е квалифицирал обжалваното въззивно решение като „очевидно неправилно”, но не е обосновал очевидната неправилност с доводи, относими към основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касационната жалба и представеното с молба вх. № 6707/12.04.2018 г. „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК” съдържат оплаквания за неправилна преценка от страна на въззивния съд на доказателствата и фактите по делото. За да се произнесе по тях, касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд е преценил правилно доказателствата и дали е спазил правилата на формалната логика при установяване на фактическата обстановка по спора на базата на тези доказателства. Предвид естеството на поддържаните оплаквания, те са от значение за отговора на въпроса дали по отношение на въззивното решение са налице основания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не насочват към очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, т.3 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и поради това не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 5110/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация поради липса на доказателства за извършени разноски в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 341 от 09.02.2018 г., постановено по в. т. д. № 5110/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :