О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 15.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3222/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 22627/18.12.2018 г. срещу разпореждане от 22.11.2018 г. на съдията – докладчик по в. ч. гр. д. № 3302/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от С. И. С. касационна частна жалба вх. № 15193/27.08.2018 г. срещу постановеното по делото въззивно определение № 2181 от 12.07.2018 г. В частната жалба е посочено, че същата се подава от С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. С., но предвид обстоятелството, че с обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба на С. С., като в мотивите е констатирано, че по отношение на С. С. няма основание за връщане на жалбата, следва да се приеме, че подател на частната жалба е само С. С., действащ чрез пълномощника си С. С..
Частният жалбоподател поддържа, че съдията – докладчик от Софийски апелативен съд е процедирал неправилно като е върнал частната касационна жалба, без да съобрази представените доказателства за придобита юридическа правоспособност от пълномощника му С. С.. Навежда оплаквания за нищожност на разпореждането поради постановяването му от лице, което няма качеството на съдия. Позовава се и на недопустимост на разпореждането, произтичаща от пропуск на съдията – докладчик преди връщане на жалбата да му съобщи становището си за липса на представителна власт на пълномощника му С. С.. В частната жалба са развити и съображения относно личностните и професионални качества на съдията – докладчик, постановил обжалваното разпореждане, които са несъвместими с изискването на чл.3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права в гражданския процес и не следва да се обсъждат, тъй като нямат значение за правилността на разпореждането.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да върне частната касационна жалба на С. И. С. срещу постановеното по в. ч. гр. д. № 3302/2018 г. въззивно определение, съдията – докладчик от Софийски апелативен съд е приел, че в предоставения за това едноседмичен срок частният жалбоподател не е изпълнил дадените с разпореждане от 23.10.2018 г. указания за приподписване на жалбата от надлежно упълномощен правоспособен адвокат. В мотивите към разпореждането е посочено, че указанията са съобщени на С. С. на 12.11.2018 г., който не ги е изпълнил до изтичане на едноседмичния срок, за разлика от другия жалбоподател С. С., която е представила доказателства за придобита юридическа правоспособност.
Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е валидно и допустимо, но неправилно.
Неоснователно е оплакването в частната жалба за нищожност на разпореждането, тъй като на настоящия състав на ВКС е служебно известно, че постановилият го съдия – докладчик А. К. е назначен за съдия в Софийски апелативен съд по предвидения в Закона за съдебната власт ред.
Като неоснователно съставът на ВКС преценява и оплакването за недопустимост на разпореждането. Частният жалбоподател е уведомен изрично, че частната касационна жалба следва да бъде приподписана от надлежно упълномощен правоспособен адвокат. Обстоятелството, че преди да върне жалбата съдията – докладчик не е уведомил жалбоподателя за становището си, че не зачита представителната власт на пълномощника С. С., не води до недопустимост на обжалваното разпореждане.
Основателни са обаче оплакванията на частния жалбоподател за неправилност на разпореждането поради отсъствие на основание за връщане на частната касационна жалба.
В производството пред първоинстанционния съд С. С. е представил заверен препис от пълномощно с нотариална заверка на подписа от 08.06.2016 г. (приложено на л.43 от гр. д. № 8939/2017 г. на Софийски градски съд), с което е упълномощил С. С. в качеството на негова съпруга или адвокат да го представлява пред съдилищата в Република България. Упълномощаването е за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции, включително пред Върховния касационен съд. Въз основа на това пълномощно С. С. е извършвала процесуални действия по делото от името на С. С. и легитимирайки се като негов пълномощник, е подала въззивна частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото и частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното определение.
При постановяване на разпореждането за връщане на частната касационна жалба съдията – докладчик от Софийски апелативен съд е констатирал, че в предоставения с разпореждане от 23.10.2018 г. едноседмичен срок за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба С. С. е представила удостоверение за придобита юридическа правоспособност. Заверено копие от удостоверението с № 3447/24.06.1988 г., изд. от Министерство на правосъдието на НРБ, е приложено към частната жалба и от него се установява, че след издържан теоретико – практически изпит и успешно завършен стаж С. С. е придобила качеството на правоспособен юрист по смисъла на чл.65, т.3 ЗУС.
Съгласно чл.284, ал.2 ГПК, касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност; Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност. В случая частната касационна жалба е подадена от С. С., действаща лично и като пълномощник на С. С.. Представителната власт на С. С. е учредена и доказана с представено пред първата инстанция пълномощно, с което С. С. я е упълномощил като негова съпруга – чл.32, т.2 ГПК, да го представлява по делото пред всички инстанции, включително пред Върховния касационен съд. В срока за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба С. С. е представила удостоверение за придобита юридическа правоспособност и по този начин е доказала пред съда, че като процесуален представител на С. С. притежава изискуемата от чл.284, ал.2 ГПК правоспособност за подписване на жалбата. С представяне на удостоверението е отстранена констатираната с разпореждането от 23.10.2018 г. нередовност на частната касационна жалба и не е съществувало основание за нейното връщане.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на допълнителни процесуални действия по администриране на частната касационна жалба, делото следва да се докладва за образуване на производство по чл.274, ал.3 ГПК пред Върховния касационен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.11.2018 г., постановено от съдията – докладчик по в. ч. гр. д. № 3302/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от С. И. С. касационна частна жалба с вх. № 15193/27.08.2018 г. срещу определение № 2181/12.07.2018 г.
Да се докладва делото на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за образуване на производство по подадената С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. С., частна касационна жалба вх. № 15193/27.08.2018 г. срещу определение № 2181 от 12.07.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3302/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :