О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр. София, 13.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 806/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. от [населено място], обл. Пловдивска, срещу определение № 48 от 29.01.2016 г., постановено по в. т. д. № 526/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение са оставени без разглеждане подадените от А. Д. молби с вх. № 462/20.01.2016 г. и вх. № 628/26.01.2016 г., с които е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по в. т. д. № 526/2015 г. и отмяна на постановеното в заповедното производство по ч. гр. д. № 11138/2014 г. на Пловдивски районен съд спиране на незабавното изпълнение на заповед № 7757/04.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и на изпълнително дело № 20147590401321 по описа на ЧСИ Н. В. с рег. № 759.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплакване, че при постановяване на определението съдът не е отчел разликата в правното положение на кредитора с вземане, произтичащо от запис на заповед, и кредитора с вземане, основано на други документи от кръга на визираните в чл.417 ГПК. Твърди, че с подадената до съда молба не е търсил защита срещу незабавното изпълнение на заповедта, а е искал изпълнение на въззивното решение, което е възможно само чрез възобновяване на принудителното изпълнение за вземането, обективирано в издадените в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника [фирма], в който са развити подробни съображения за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
С решение № 337 от 09.11.2015 г. по т. д. № 526/2015 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 308 от 25.05.2015 г. по т. д. № 722/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че А. Н. Д. има вземане към [фирма], сега [фирма], за сумата 100 000 евро по запис на заповед от 23.08.2012 г. с падеж 30.06.2014 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 11138/2014 г. на Пловдивски районен съд.
След постановяване на решението ищецът А. Д. е сезирал Пловдивски апелативен съд с молба вх. № 462/20.01.2016 г., с която е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за предварително изпълнение съгласно чл.282, ал.1 ГПК за сумата 100 000 евро, лихвите по нея и направените разноски. С разпореждане от 21.01.2016 г. съдията – докладчик по делото е дал указания да се конкретизира искането като се съобразят обстоятелствата, че заповед за изпълнение и изпълнителен лист са издадени в заповедното производство, а предварителното изпълнение на съдебно решение се допуска по реда на чл.242 ГПК. В изпълнение на указанията е депозирана молба – уточнение вх. № 628/26.01.2016 г., с която А. Д. е уведомил съда, че искането в предходната молба се основава на чл.282 ГПК и че молбата не е за предварително изпълнение по смисъла на чл.242 ГПК. В уточнителната молба е направено и евентуално искане ако съдът счете, че наличието на издадени в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не налагат повторно издаване на такива, да постанови определение или разпореждане, с което да отмени спирането на образуваното във връзка със заповедта за изпълнение изпълнително дело № 20147590400131 по описа на ЧСИ Н. В., т. е. за възобновяване на изпълнението.
С обжалваното в настоящото производство определение Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение двете молби, след като е приел, че е недопустимо в производството за разглеждане на иска по чл.422, ал.1 ГПК да се произнася по искане за отмяна на допуснато от заповедния съд, по специалния ред на чл.420, ал.2 ГПК, спиране на незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК. Посочил е, че позоваването от ищеца на разпоредбата на чл.282, ал.1 ГПК е неоснователно, тъй като въззивното решение е постановено по установителен иск и не подлежи на принудително изпълнение.
Обжалваното определение е правилно.
Решението, с което в качеството на въззивна инстанция Пловдивски апелативен съд е потвърдил решението на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявения от частния жалбоподател по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за съществуване на парично вземане, не се ползва с изпълнителна сила. Искът по чл.422, ал.1 ГПК е установителен и постановеното по него решение формира сила на пресъдено нещо в отношенията между страните относно съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, оспорена надлежно от длъжника с възражение по чл.414 ГПК. С оглед характера на иска по чл.422, ал.1 ГПК разпоредбата на чл.282 ГПК е неприложима по отношение на съдебното решение, с което въззивният съд се произнася по този иск. Разпоредбата на чл.282 ГПК урежда последиците от подаване на касационна жалба срещу осъдително решение на въззивен съд, което се ползва с изпълнителна сила и подлежи на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1 ГПК, и предпоставките за спиране на изпълнението до окончателното приключване на делото с произнасянето на касационната инстанция. В аспекта на изложеното за законосъобразен следва да се приеме изводът на въззивния съд, че разпоредбата на чл.282 ГПК не може да послужи като основание за възобновяване на принудителното изпълнение на издадената в полза на частния жалбоподател заповед по чл.417 ГПК, спряно при условията на чл.420, ал.1 ГПК.
В хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, подаването на възражение по чл.414 ГПК спира принудителното изпълнение и кредиторът е лишен от възможността да удовлетвори вземането си, въпреки наличието на изпълнителен лист. Осъществяването на принудително изпълнение в посочената хипотеза е възможно едва след влизане в сила на съдебното решение по чл.422, ал.1 ГПК, с което обективираното в заповедта по чл.417 ГПК парично вземане се признава за съществуващо.
От съдържанието на адресираните до Пловдивски апелативен съд молби се налага категоричен извод, че целта на направените в тях искания е да се възобнови и да продължи спряното на основание чл.420, ал.1 ГПК принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането, обективирано в заповедта по чл.417 ГПК, преди влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск. При липсата на влязло в сила съдебно решение, признаващо вземането за съществуващо и като последица от това стабилизиращо заповедта за изпълнение, принудително изпълнение не може да бъде проведено нито въз основа на издадения с разпореждането по чл.418 ГПК изпълнителен лист, нито чрез възобновяване на спряното принудително изпълнение, каквато процедура не е уредена в процесуалния закон.
Като е приел, че исканията за продължаване на спряното принудително изпълнение по заповедта за изпълнение преди влизане в сила на решението по чл.422, ал.1 ГПК са недопустими, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 48 от 29.01.2016 г., постановено по в. т. д. № 526/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :