О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 06.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3643/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „НББАЗ“ [населено място], срещу определение № 1578 от 30.06.2014 г. по гр. д. № 959/2014 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е оставено без уважение искането на сдружението – частен жалбоподател за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 974 от 19.05.2014 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплакване, че при определяне на разноските, дължими на ищцата Б. О. съобразно уважената във въззивното производство част от иска, въззивният съд незаконосъобразно е включил и сумата 4 714.29 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Според жалбоподателя, допълнително присъденото обезщетение е основание за присъждане само на разноски за въззивното производство, в което успешно е защитен съответният материален интерес, но не и на разноски за производството пред първата инстанция, в което искът за тази част от обезщетението е отхвърлен. В жалбата са развити и оплаквания за неправилно осъждане на жалбоподателя да заплати държавна такса върху уважения във въззивното производство иск на Б. О.. Тезата на частния жалбоподател е, че дължи държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК само за производството пред въззивната инстанция, изчислена в размер на 2 % върху уважената част от иска, не и държавна такса от 4 % за производството пред първата инстанция, в какъвто смисъл е произнасянето в определение № 247 от 11.10.2013 г. по т. д. № 821/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б. О., А. С., У. О. и Х. О. – чрез пълномощника им адв. Д. С., които оспорват частната жалба като неоснователна и изразяват становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на Сдружение „НББАЗ” за изменение по реда на чл.248 ГПК на въззивното решение по гр. д. № 959/2014 г. в частта за разноските, Софийски апелативен съд е приел, че осъждането на сдружението – молител да заплати на ищцата Б. О. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 714.29 лв. за производството по гр. д. № 5076/2010 г. на Софийски градски съд е последица от постановената с решението частична отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и от допълнителното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Б. О. в размер на 50 000 лв. Въззивният съд е изложил съображения, че при частично или пълно уважаване на исковата претенция от въззивната инстанция на ищеца следва да се присъдят и припадащите се разноски по чл.78, ал.1 ГПК за производството пред първата инстанция, тъй като тези разноски не могат да бъдат претендирани по реда на чл.248 ГПК от първоинстанционния съд поради изтичане на сроковете, в които е допустимо да се иска изменение и допълване на решението в частта за разноските. За дължима от ответника Софийски апелативен съд е счел и присъдената с решението държавна такса от 4 % /2 000 лв./ върху уважената във въззивното производство част от иска на Б. О., като е посочил, че в правомощията на въззивния съд при уважаване на иска е да събере и следващата се за първоинстанционното производство държавна такса, от заплащането на която ищцата е била освободена.
Определението, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.248 ГПК, е правилно.
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на делото. Ищецът, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, има право на разноски съразмерно на уважената част от иска. При отхвърляне на иска правото на разноски принадлежи на ответника – чл.78, ал.3 ГПК. Ако искът бъде уважен от първата инстанция, с решението си първоинстанционният съд присъжда на ищеца направените от него разноски – в пълен размер или съразмерно на уважената част. В случай, че уважаването на иска бъде постановено от въззивната инстанция по повод подадена от ищеца въззивна жалба, въззивният съд присъжда на ищеца не само сторените във въззивното производство разноски по чл.78, ал.1 ГПК, но и разноските, които ищецът е направил за производството пред първата инстанция, но не са му били присъдени поради неправилното отхвърляне на иска.
С въззивното решение по гр. д. № 959/2014 г. Софийски апелативен съд е уважил отхвърления от Софийски градски съд иск на Б. О. за сумата 50 000 лв., като с оглед на този резултат е пререшил и спора за разноските в първоинстанционното производство, осъждайки ответника – частен жалбоподател да заплати на ищцата разноски, съразмерно на уважената във въззивното производство част от иска, и за производството пред първата инстанция. Произнасянето по дължимите на ищцата разноски е в съответствие с правилото на чл.78, ал.1 ГПК, поради което частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, е неоснователна.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че предвид изхода на спора във въззивното производство ответникът дължи държавна такса в размер на 4 % върху уважената при въззивното обжалване част от иска. Ищцата Б. О. е била освободена от предварително заплащане на държавна такса по реда на чл.83 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК заплащането на държавната такса върху уважената от въззивната инстанция част от иска е в тежест на ответника. Според правилото на чл.73, ал.3 ГПК държавната такса за водене на дело се събира при предявяване на иска. Когато ищецът е освободен от предварително заплащане на таксата при наличие на предвидени в закона предпоставки за това, първоначално дължимата такса се събира от ответника в случай, че предявеният срещу него иск бъде уважен. Ако искът е отхвърлен от първата инстанция и уважен от въззивната, с решението си по съществото на спора въззивният съд събира не само таксата за въззивно обжалване, но и таксата за първоначално предявяване на иска, която ищецът би следвало да заплати при условие, че не е бил освободен от заплащането й. В същия смисъл е и последователната практика на ВКС по приложението на чл.78, ал.6 ГПК – напр. определение № 614/24.11.2015 г. по ч. т. д. № 3161/2015 г. на І т. о., определение № 410/29.04.2013 г. по т. д. № 530/2012 г. на І т. о., определение № 459/04.07.2013 г. по ч. т. д. № 2343/2013 г. на І т. о., определение № 76/28.02.2014 по гр. д. № 2742/2013 г. на ІV г. о., решение № 272/31.01.2011 г. по гр. д. № 30/2011 г. и др. Настоящият състав не е обвързан от становището, застъпено от друг състав на ВКС, ІІ т. о., в постановеното по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение № 247 от 11.10.2013 г. по т. д. № 821/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., че при уважаване на иска от въззивната инстанция от ответника се събира държавна такса върху уважения иск само за производството по въззивно обжалване, не и за първоначално предявяване на иска. Поради това, че не споделя аргументите в цитираното определение, съдебният състав намира за неоснователни черпените от него доводи на частния жалбоподател за неправилност на обжалвания въззивен акт.
Като е възложил върху ответника – частен жалбоподател и дължимата за първоначално предявяване на иска в уважената му част държавна такса от 4 %, Софийски апелативен съд не е нарушил разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение от 30.06.2014 г. по гр. д. № 959/2014 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1578 от 30.06.2014 г., постановено по гр. д. № 959/2014 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :