О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 11.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 672/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. Г. М. против решение №86 от 27.10.2014 г., постановено по в.т.д. №236/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение №93/16.05.2014г., по т.д.№757/2012г. на Бургаски окръжен съд, частта му, с която е присъдената в полза на З. М. сума над 29 584.98 лв. до 65 000 лв. и с която е отхвърлен иска на З. М. против [фирма] за заплащане на дружествения й дял за сумата над 29 584.98 лв. до 65 000 лв., както в ч частта му, с която е отхвърлена претенцията за законната лихва за забава върху посочената разлика, считано 12.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, както и че решението е необосновано. Твърди се, че извършените финансови операции през тримесечния период след получаване на предизвестието за прекратяване на членството в дружеството са направени от ответника единствено с цел да се намали чистата стойност на капитала на дружеството и да се ощети напусналия съдружник. Поддържа се, че формално осчетоводените разходи през посочения период, не са реално извършени и не са били признати от данъчните органи като разходи. Сочи, се че счетоводните книги на дружеството не са били редовно водени съобразно изискванията в Закона за счетоводството и записванията в тях не могат да се приемат като доказателство. Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен иска за разликата от 29 584.98 лв. до 65 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба, както и да бъдат присъдени разноски в полза на ищцата за трите инстанции.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК като се поставят два въпроса: 1. При положение, че фискът не признава подобни счетоводни записвания, или казано по друг начин, със същите не се намалява, а напротив се увеличава финансовия резултат, следва ли с подобни формални счетоводни записвания да се увеличава пасива на дружеството при определяне стойността на дяла на прекратилия участието си съдружник по реда на чл.125 ал.2 ТЗ” и 2. При положение, че на Българската държава е предоставен съответния способ за защита и санкция от подобни счетоводни „разходи”, как точно би могъл да защити правата и законните си интереси прекратяващият членството си по реда на чл.125 ал.2 ТЗ съдружник, особено при отчитане на обстоятелството, че въпросните счетоводни записвания са извършени съзнателно и тенденциозно в срока на тримесечното предизвестие за прекратяване на членството?”. Към изложението са приложени решение на Варненски АС по адм.д.№1561/2009г., решение на ВАС по адм.дело №15672/2010г. и решение на Врачански ОС по т.д.№75/2013г.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липса на основанията, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се поддържа, че поставените от жалбоподателя въпроси са свързани с начина на изготвяне на счетоводния баланс по см. на чл.125 ал.3 ГПК и че тези въпроси не са решени в противоречие на константната съдебна практика. В тази връзка ответникът се позовава на седем решения на ВКС, т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, /решенията са приложени към отговора/. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се направените съдебни и деловодни разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №93 от 16.05.2014г., постановено по т.д.№757/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд, е осъдено ответното дружество [фирма] да заплати на З. М. сумата 65 000 лв., представляваща левовата равностойност на дружествения й дял в дружеството към 29.02.2012г. ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.12.2012г. За да уважи исковата претенция в претендирания размер от 65 000 лв. първоинстанционният съд е възприел второто допълнително заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, при която в изчисленията на стойността на дружествения дял не са включени като пасив сумата 174 909 лв. – начислени премии и осигурителни вноски и 88 020 лв. – останала неамортизирана стойност на Д..
С обжалваното решение №86 от 27.10.2014 г., постановено по в.т.д. №236/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд, е отменено решението на Бургаския окръжен съд в осъдителната му част за разликата от 29 584.98 лв. до 65 000 лв. и за присъдените лихви върху посочената разлика и вместо него е отхвърлен иска на З. М. против [фирма] за заплащане на дружествения й дял за разликата над 29 584.98 лв. до 65 000 лв. и за законната лихва върху посочената разлика. Въззивният състав е аргументирал своето решение, позовавайки си на първото допълнително заключение на вещото лице от 21.01.2014г., според което при определяне на счетоводния баланс на дружеството към 29.02.2012г. в пасивите на дружеството следва да бъдат включени разходите за начислени премии и осигуровки през м.януари 2012г., както и да бъде отчетена извършената през същия месец корекция на счетоводната амортизация на Д..
В решаващите мотиви на обжалваното решение въззивният състав е акцентирал върху становището на вещото лице, изразено в съдебното заседание от 19.03.2014г., че коректният счетоводен баланс е този /по първото допълнително заключение/ с включени разходи за премии и осигуровки и с отчетена амортизация и бракуване на Д.. Посочено е, че управителят на дружеството се е възползвал от дадените му възможности от Националните счетоводни стандарти, регламентиращи отчитането и амортизацията на Д., както и че начислените през м. януари 2012г. премии и осигуровки са резултат на валидно решение на дружеството и са документално счетоводно отразени. Въззивния състав, стъпвайки на т.5 от заключението по първата допълнителна експертиза, е стигнал до извода, че при изготвянето на годишната данъчна декларация за 2012г., „няма разходи на дружеството, които да не са признати за данъчни цели.”
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК първи въпрос – При положение, че фискът не признава подобни счетоводни записвания, или казано по друг начин, със същите не се намалява, а напротив се увеличава финансовия резултат, следва ли с подобни формални счетоводни записвания да се увеличава пасива на дружеството при определяне стойността на дяла на прекратилия участието си съдружник по реда на чл.125 ал.2 ТЗ?” не представлява значим за конкретния спор правен въпрос, обуславящ наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК. Както бе посочено по-горе въззивният състав изцяло извежда решаващите си изводи въз основа на приетото и неоспорено от ищцата първо допълнително заключение на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза /второто допълнително заключение е изготвено по поставена от ищцата допълнителна задача, а не като резултат от оспорването му по реда на чл.200 ал.3 ГПК/ и въз основа на обясненията на вещото лице, дадени в открито заседание на 19.03.2014г., че счита за коректен счетоводния баланс по първото допълнително заключение Въпросът „дали фискът не признава подобни счетоводни записвания” не е обусловил решението на въззивният състав, който приема заключението на вещото лице по т.5 от първото допълнително заключение, а именно, че в конкретния случай – при коригиран данъчен финансов резултат в годишната данъчна декларация, няма разходи които да не са признати за данъчни цели. Аргументът на въззивнана инстанция в полза на включването на разходите за начислени премии и осигуровки през м.януари 2012г. към пасивите на счетоводния баланс по чл.125 ал.3 ГПК, както и за законосъобразността на корекцията на счетоводната амортизация, не е свързан с данъчното отразяване в годишната данъчна декларация, а със споделеното от съда виждане, че счетоводните записвания при ответника за посочените разходи са коректни и че са извършени въз основа на актове в рамките на компетентността на управителя на дружеството и съобразно Националните счетоводните стандарти. В тази връзка съображенията на жалбоподателя, изложени в подкрепа на зададения въпрос, както и самият въпрос, се отнасят до правилността и обосноваността на обжалваното решение, които обаче не са предмет на производството по чл.280 ал.1 ГПК по допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В тази връзка неотносими за производството по чл.288 ГПК се явяват представените с касационната жалба: решение на Варненски АС по адм.д.№1561/2009г., решение на ВАС по адм.дело №15672/2010г. и решение на Врачански ОС по т.д.№75/2013г. Отделно следва да се има предвид, че посочената съдебна практика не обосновава наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата. Решенията на ВАС не се включват в практиката на ВКС, а за представеното решение на Врачански ОС няма данни същото да е влязло в сила.
Аналогично не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване въз основа на поставения втори въпрос: . При положение, че на Българската държава е предоставен съответния способ за защита и санкция от подобни счетоводни „разходи”, как точно би могъл да защити правата и законните си интереси прекратяващият членството си по реда на чл.125 ал.2 ТЗ съдружник, особено при отчитане на обстоятелството, че въпросните счетоводни записвания са извършени съзнателно и тенденциозно в срока на тримесечното предизвестие за прекратяване на членството”. Въззивният състав въобще не е обсъждал основателността на исковата претенция на базата на умишлени действия на дружеството, целящи увреждането на напусналия съдружник. Отново следва да се отбележи, че решаващият мотив е свързан с извода на въззивния състав, че счетоводните записвания, свързани с коригираната амортизация на Д. и с начислените премии и осигуровки са направени в рамките на закона. Правилността на този извод, не е предмет на производството по допускане на решението до касация – аргумент от тълкуването, направено в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. на ОСГТК, ВКС.
Непосочването в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат поддържаните допълнителни основания за това. За пълнота на изложението с оглед посочената в касационната жалба допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, следва да се има предвид, че по въпросите за начина на определяне на размера на дружествения дял от имуществото на ООД по реда на чл.125 ал.2 ТЗ и в частност за значението на неоспореното заключение на вещото лице при съставянето или при проверката на счетоводния баланс към съответната дата, съобразно разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ, са въпроси, по които има трайна установена съдебна практика – решение №224 от 10.09.2010г. по т.д.№765/2008г. ВКС, т.о. ІІ-ро отд., решение №81 от 18.07.2011т. по т.д.№809/2010г. В., т.о., І-во отд., решение №100 от 7.02 2013г. по т.д.№665/2011г. ВКС, т.о., І-во отд., решение №10 от 10.09.2012г. по т.д.№502/2010г., В., т.о., ІІ-ро отд. и др.
Не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответното дружество, тъй като с отговора на касационната жалба не се представят доказателства за направени разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №86 от 27.10.2014 г., постановено по в.т.д. №236/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – [населено място], за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :