О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр. София, 28.11. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2678/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството e по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. В. П. – синдик на „Инфраструктурна компания” АД (н.) със седалище в [населено място], срещу определение № 2453 от 19.07.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2469/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 20.03.2019 г. по т. д. № 2233/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е прекратено като недопустимо производството по предявените от синдика на „Инфраструктурна компания” АД (н.) искове по чл.646, ал.2 вр. ал.3 и ал.7 ТЗ, евентуално чл.647, ал.1, т.3 и т.6 вр. ал.3 ТЗ, евентуално чл.135 ЗЗД, по отношение на договор за преобразуване с нотариална заверка на подписите от 05.02.2018 г., сключен между „Владение Консулт” Е. и „Д. Т.” Е., въз основа на който е вписано преобразуване по партидите на дружествата в търговския регистър (вх. № 20180302155442).
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и евентуално на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното определение – чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответниците по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения :
Производството по т. д. № 2233/2018 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на С. В. П., действаща като синдик на „Инфраструктурна компания” АД (н.). С исковата молба е поискано да бъдат прогласени за недействителни на основание чл.646, ал.2, вр. ал.3 и ал.7 ТЗ, евентуално на основание чл.647, ал.1, т.3 и т.6 ТЗ, евентуално на основание чл.135 ЗЗД, извършената между „Инфраструктурна компания” АД (н.) и „Н. Инвест” Е. продажба на 100 дружествени дяла, всеки с номинал от 5 лв., представляващи 100 % от капитала на „Владение Консулт” Е., за сумата 500 лв., съгласно договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 14.09.2015 г., и договор за преобразуване с нотариална заверка на подписите от 05.02.2018 г., сключен между „Владение консулт” Е. и „Д. Т.” Е., с който е уговорено преобразуване чрез вливане на „Владение консулт” Е. в „Д. Т.” Е.. Предявяването на исковете е обосновано с твърдения, че двете последователни сделки увреждат кредиторите на несъстоятелността на „Инфраструктурна компания” АД (н.), тъй като с тях се цели осуетяване на принудителното изпълнение върху дяловото участие на длъжника „Инфраструктурна компания” АД (н.) и на развалянето на договора за продажба на дружествени дялове по исков път.
Първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по исковете относно договора за преобразуване между „Владение консулт” Е. и „Д. Т.” Е. с мотив, че синдикът няма правомощия по чл.649, ал.1 ТЗ за предявяването им, тъй като длъжникът не е страна по договора и не се оспорва извършено от него действие.
Сезиран с частна жалба от синдика, въззивният съд е постановил обжалваното определение, с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото.
С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В чл.274, ал.4 ГПК е предвидено, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Обжалваното с частната касационна жалба определение е постановено по търговско дело и за допустимостта на касационното му обжалване е необходимо цената на исковете да надвишава предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв. Съгласно чл.69, ал.1, ал.1, т.4 ГПК цената на искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор, който няма за предмет вещни права върху имот, се съизмерява със стойността на договора. Договорът за продажба на дружествени дялове между „Инфраструктурна компания” АД (н.) и „Н. И.” Е., производството по който е останало висящо пред първоинстанционния съд, е на стойност 500 лв. Посочената сума формира цената на предявените от синдика искове за обявяване на договора за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността и тъй като тя е под 20 000 лв., евентуалното бъдещо решение на съда за уважаване/отхвърляне на исковете няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. В исковата молба синдикът – ищец е навел твърдения, че договорът за преобразуване, по отношение на който е постановено обжалваното въззивно определение, е сключен с цел да се осуети принудителното изпълнение върху дружествените дялове на длъжника във „Владение Консулт” Е., предмет на извършената преди това продажба. Договорът за преобразуване няма посочена стойност, но доколкото ищецът е обвързал неговия увреждащ характер по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Инфраструктурна компания” АД (н.) с извършената преди преобразуването продажба на дружествени дялове и с оглед на това е поискал едновременно обявяване на двете сделки за недействителни, необжалваемостта на бъдещото решение по исковете относно продажбата на дялове е процесуална пречка за осъществяване на касационен контрол върху определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по исковете относно договора за преобразуване. Поради необжалваемостта на въззивното определение частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. В. П. – синдик на „Инфраструктурна компания” АД (н.), срещу определение № 2453 от 19.07.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2469/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :