3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 28.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1313/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Х. и Ю. Т. А. – двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Н. Д., срещу определение № 4059 от 07.12.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 5475/2016 г. на Софийски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е потвърдено определение № 25365 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 10726/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на двамата частни жалбоподатели за освобождаване от държавна такса по делото за разликата над 50 % до пълния размер на дължимата такса.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на определението в обжалваната част и за освобождаването им изцяло от заплащане на държавна такса по заведеното пред Софийски градски съд дело. Навеждат оплаквания за неправилна преценка от страна на въззивния съд на фактите и доказателствата относно тяхното имуществено състояние, довела до необосновани и незаконосъобразни изводи за отсъствие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за пълно освобождаване от такса.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в определение № 441/14.09.2011 г. по ч. гр. д. № 382/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., и определение № 230/14.10.2008 г. по т. д. № 195/2008 г. на ВКС, І т. о., по „значим за крайния правен резултат по частната жалба въпрос на процесуалното право, свързан с критериите и най-вече конкретността на преценката за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса”. Като основание за достъп до касационно обжалване е посочен бланкетно и чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на С. И. Х. и Ю. Т. А. за освобождаване от държавна такса по предявените от тях субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 50 % до пълния дължим размер на таксата, Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за цялостно освобождаване от държавна такса. Въззивният съд е достигнал до този извод след преценка на представените пред първоинстанционния съд декларации, с които ищците – частни жалбоподатели са декларирали, че всеки от тях е здрав, не е семеен, притежава движимо имущество и дялове в търговско дружество с ограничена отговорност и получава регулярни доходи от трудово възнаграждение. С оглед на отразените в декларациите обстоятелства въззивният съд е посочил, че жалбоподателите са в състояние да заплатят по 50 % от дължимата държавна такса, т. е. по 3 000 лв. от дължими 6 000 лв., и че няма основание за пълното им освобождаване от фискалното задължение за държавна такса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение.
Поставеният от частните жалбоподатели правен въпрос – за критериите и конкретността на преценката на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдение, че въззивният съд е разрешил посочения въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС в определение № 441/14.09.2011 г. по ч. гр. д. № 382/2011 г. на ІІІ г. о. и определение № 230/14.10.2008 г. по т. д. № 195/2008 г. на І т. о. Цитираните определения са постановени в производство по чл.274, ал.2 ГПК и според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не формират задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Независимо от това следва да се отбележи, че по приложението на чл.83, ал.2 ГПК съществува задължителна практика на ВКС, в която са изяснени критериите за освобождаване от държавна такса и правомощията на съда при произнасяне по искане за освобождаване от заплащане на такса в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК. Според постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 369/17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 66/12.02.2016 г. по ч. гр. д. № 136/2016 г. на ВКС, ІV г. о., съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на неговото имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост лицето, което иска освобождаване от държавна такса, има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса за водене на делото; преценката за наличие или отсъствие на основание за освобождаване от такса е винаги конкретна, тъй като зависи от специфични по естеството си обстоятелства по чл.83, ал.2, т.1 – т.7 ГПК. До приложението на чл.83, ал.2 ГПК се отнасят и разясненията в т.12 от мотивите на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, които са в смисъл, че съдът освобождава страната от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК тогава, когато от представените за целта доказателства намери, че тя е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото. Наличието на задължителна практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е съобразил постановките на задължителната практика и в зависимост от тях се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса, което съставлява допълнителен аргумент за отсъствие на първото поддържано основание за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4059 от 07.12.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 5475/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :