О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 912
Гр. София, 19.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1175/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 4 от 01.02.2016 г., постановено по в. т. д. № 340/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 405 от 21.10.2015 г. по т. д. № 149/2015 г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционното решение е прогласена на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ извършена от длъжника [фирма] сделка – договор от 08.05.2013 г. за покупко – продажба на лек автомобил марка „Фолксваген Т.” с рег. [рег.номер на МПС] , номер на рама W., за сумата 5 000 лв., сключен между [фирма] и Т. А. К., и е осъден Т. А. К. да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ равностойността на продадения с договора лек автомобил в размер на 25 000 лв., както и да заплати държавна такса и разноски по делото на основание чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК.
Касационната жалба е оставена без разглеждане с определение № 149 от 20.06.2016 г., след като е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК. С определение № 536 от 24.10.2016 г. по ч. т. д. № 1675/2016 г., постановено от друг състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, определението от 20.06.2016 г. е потвърдено в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане в частта по иска с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, а в останалата част е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата в частта, с която е обжалвано въззивното решение по осъдителния иск за връщане на равностойността на лекия автомобил.
В жалбата се сочат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно е определил равностойността на лекия автомобил, предмет на договора за покупко – продажба, на база заключението на съдебната експертиза и по този начин е игнорирал уговорената в договора продажна цена, нарушавайки установената с Директиви на ЕС и решения на ВКС забрана за попълване съдържанието на договора с експертни оценки, освен в случаите на доказано умишлено действие с цел избягване на данъчно облагане по облагаеми сделки. Излага аргументи, че с присъждането на пазарната стойност на автомобила, която надвишава реално платената по договора цена, съдът е нарушил правилото на чл.34 ЗЗД, според което на връщане подлежи даденото по признатата за недействителна сделка. Позовава се и на недопустимо уважаване на иска за връщане на равностойността на автомобила преди наличието на влязло в сила съдебно решение, признаващо недействителността на разпоредителната сделка.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от синдика на [фирма] /н./ – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касация [фирма] /н./ не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и предвид произнасянето в определение № 536 от 24.10.2016 г. по ч. т. д. № 1675/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е процесуално допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение по в. т. д. № 340/2015 г. на Бургаски апелативен съд в частта по предявения от [фирма] /н./ срещу Т. А. К. осъдителен иск за сумата 25 000 лв.
За да потвърди решението на Бургаски окръжен съд, с което Т. А. К. е осъден да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] сумата 25 000 лв., представляваща равностойност на закупен с договор за покупко – продажба от 08.05.2013 г. лек автомобил марка „Фолксваген Т.” с рег. [рег.номер на МПС] , Бургаски апелативен съд е приел, че като последица от уважаването на предявения от синдика на [фирма] /н./ иск с правно основание чл.647, ал.3, т.1 ТЗ за признаване на договора за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ ответникът – купувач е длъжен да върне в масата на несъстоятелността на дружеството – продавач равностойността на автомобила, който е отчужден в полза на трето лице с договор за продажба от 16.07.2013 г.
Въззивният съд е мотивирал основателността на осъдителния иск с разпоредбата на чл.648 ТЗ, предвиждаща връщане в масата на несъстоятелността на даденото по разпоредителна сделка или действие, признати за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността по иск, основан на фактическите състави по чл.646 и чл.647 ТЗ. Изложил е съображения, че с оглед невъзможността автомобилът да бъде върнат в масата на несъстоятелността поради отчуждаването му на трето лице преди завеждане на делото, ответникът дължи връщане на паричната равностойност на автомобила, определена към момента на сключване на сделката – 08.05.2013 г. Като е съобразил заключението на автотехническата експертиза по делото, според което реалната пазарна стойност на лекия автомобил към 08.05.2013 г., с оглед на която е преценявана и еквивалентността на насрещните престации при произнасянето по иска с правно основание чл.647, ал.3, т.1 ТЗ, възлиза на 25 000 лв., въззивният съд е приел, че на връщане в масата на несъстоятелността подлежи сумата 25 000 лв. В зависимост от този извод Бургаски апелативен съд е потвърдил решението на Бургаски окръжен съд, с което ответникът Т. К. е осъден да върне сумата 25 000 лв. в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че с обжалваното решение е даден неправилен отговор на „съществен за точното приложение на закона правен въпрос”, с което се е стигнало „до един незаконосъобразен съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл.281, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК”. Формулирани са следните въпроси, на които според касатора въззивният съд е отговорил неправилно с решението си : „Допустимо ли е определяне на данъчна основа по сделка по продажба на МПС по начин, различен от определения в чл.33, ал.1, т.4 от ЗМДТ; Допустимо ли е с помощта на експертна оценка да се измени волята на страните по един двустранен договор и това не влиза ли в противоречие с европейското законодателство и задължителните решения на ЕС”.
Поставените в изложението въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото в смисъла, разяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд по осъдителния иск за връщане на паричната равностойност на вещта, предмет на признатата за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността разпоредителна сделка /договор за покупко – продажба на лек автомобил/. За да се уважи осъдителния иск, въззивният съд не е обсъждал данъчната основа на сделката и не е преценявал подлежащата на връщане парична равностойност на вещта съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1, т.4 ЗМДТ. В рамките на спора, с който е бил сезиран и който не се отнася до данъчни правоотношения, съдът е определил паричната равностойност на вещта на база реалната й пазарна стойност към момента на сключване на сделката. Пазарната стойност на насрещните престации, разменени в изпълнение на разпоредителна сделка под режима на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, е възприета от съдебната практика като критерий за преценка на еквивалентността на престациите при разрешаване на споровете по искове с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Поради това определянето на паричната равностойност на престацията, подлежаща на връщане като последица от признаване на разпоредителната сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на база реалната пазарна стойност полученото по сделката не съставлява недопустимо изменение на волята на страните, каквато теза се съдържа във втория поставен въпрос. След като уважаването на осъдителния иск не е обусловено от разрешаване на формулираните от касатора въпроси, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Като самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване следва да се посочи и обстоятелството, че касаторът не е въвел надлежно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с което е обосновал искането си за достъп до касационен контрол. Допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставя разрешеният с въззивното решение правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не твърди посочените в изложението въпроси да са от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а поддържа, че те са от значение за точното приложение на закона поради неправилното им разрешаване от въззивния съд. Под „точно приложение на закона” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът разбира неправилно приложение на закона по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, за което сочи използването на привръзката „чл.281, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК”, чрез която е формулирано заявеното основание за достъп до касация. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е тъждествено с уреденото в чл.281, т.3 ГПК основание за касационно обжалване „нарушение на материалния закон”. Нарушението на материалния закон е основание за неправилност на решението, поради което дори въззивният съд да е разрешил незаконосъобразно повдигнатите въпроси, това не е основание решението да се допусне до касационно обжалване, тъй като в стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на решението, а извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 340/2015 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението по т. д. № 149/2015 г. на Бургаски окръжен съд в частта за уважаване на предявения от [фирма] /н./ против Т. А. К. осъдителен иск за сумата 25 000 лв.
Разноски не са претендирани от ответниците по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 01.02.2016 г., постановено по в. т. д. № 340/2015 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 405 от 21.10.2015 г. по т. д. № 149/2015 г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждането на Т. А. К. да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ сумата 25 000 лв., представляваща парична равностойност на лек автомобил марка „Фолксваген Т.” с рег. [рег.номер на МПС] , номер на рама W..
В останалата част въззивното решение е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :