О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 19.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3206/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./.
Образувано е по частна жалба на „Т. партнърс лимитид” – търговско дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Британски Вирджински острови – чрез пълномощника адв. Й. Т., против определение № 462 от 09.07.2015 г., постановено по ч. т. д. № 433/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на „Т. партнърс лимитид” против определение № 205 от 14.04.2015 г. по т. д. № 278/2014 г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражение на дружеството – частен жалбоподател за отмяна на основание чл.679, ал.1 ТЗ на решенията на общото събрание на кредиторите на [фирма] /н./, проведено на 15.04.2014 г., и е прекратено производството по ч. т. д. № 433/2015 г.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е тълкувал погрешно разпоредбата на чл.679, ал.4 ТЗ във връзка с чл.613а, ал.3 ТЗ, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен и противоречащ на практиката в определение № 167/07.03.2011 г. по ч. т. д. № 35/2011 г. на ВКС, І т. о., извод за необжалваемост на определението на съда по несъстоятелност по чл.679, ал.4 ТЗ. С жалбата са въведени и доводи в подкрепа на основателността на оставената без разглеждане частна жалба, които са неотоносими към производството по чл.274, ал.2 ГПК, чийто предмет се изчерпва с произнасяне само по допустимостта на жалбата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са депозирани отговори от ответниците [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], и [фирма] /н./ – [населено място], които възразяват срещу допустимостта и срещу основателността на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Възраженията на ответниците за нередовност на частната жалба поради непредставяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са неоснователни, тъй като обжалваемостта на определението по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК изключва необходимостта от представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, каквото се изисква в случай на касационно обжалване на въззивните определения по чл.274, ал.3 ГПК. Предвид характера на обжалваното определение – акт на въззивен съд по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, допустимостта на частната жалба, неправилно квалифицирана от ответниците като „частна касационна жалба”, не е обвързана с предпоставките по чл.274, ал.3 ГПК. С оглед на това неоснователни са и възраженията в отговорите по чл.276, ал.1 ГПК за недопустимост на жалбата според критериите на чл.274, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на „Т. партнърс лимитид” против определение № 205/14.04.2015 г. по т. д. № 278/2014 г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражение на дружеството – частен жалбоподател за отмяна на основание чл.679, ал.1 ТЗ на решенията на общото събрание на кредиторите на [фирма] /н./ от 15.04.2014 г., Варненски апелативен съд е приел, че обжалваното с частната жалба определение не е акт от категорията на тези по чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ, за които е предвидена възможност да бъдат обжалвани самостоятелно и да бъдат предмет на инстанционен контрол. Въззивният съд е посочил, че определението по чл.679, ал.4 ТЗ, с което съдът по несъстоятелност се произнася по възражение /искане/ за отмяна на решение на общото събрание на кредиторите, не съответстват на общите критерии за обжалване по чл.274, ал.1 ГПК, към които препраща чл.613а, ал.3 ТЗ, а именно – не прегражда по-нататъшното развитие на делото и възможността за обжалването му не е уредена изрично в закона.
Обжалваното определение е правилно.
Редът за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове е уреден в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ. В ал.1 на чл.613а ТЗ са посочени изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК за въззивно и касационно обжалване. За всички други актове, извън изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ, е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК – чл.613а, ал.3 ТЗ. Обжалването на определенията на първоинстанционните съдилища се реализира по реда на чл.274, ал.1 ГПК, което означава, че определенията на съда по несъстоятелност могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд при условие, че отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК.
В закона не е уредена изрично възможност за самостоятелно обжалване на определението по чл.679, ал.4 ТЗ, с което съдът се произнася по искане на длъжника или на кредитор за отмяна на решение на общото събрание на кредиторите на основанията по чл.679, ал.1 ТЗ. При отсъствие на законово уредена възможност за обжалване въззивният съд е направил законосъобразен извод, че обжалваното пред него определение по чл.679, ал.4 ТЗ не подлежи на инстанционен контрол. Определението по чл.679, ал.4 ТЗ няма характер на съдебен акт, преграждащ развитието на производството по несъстоятелност, поради което законосъобразен е и изводът на въззивният съд, че допустимостта да се обжалва това определение не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената против него частна жалба, която правилно е оставена без разглеждане от Варненски апелативен съд.
Произнасянето на въззивния съд за недопустимост на частната жалба срещу определението на съда по несъстоятелност по чл.679, ал.4 ТЗ е в съответствие и с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 822/26.09.2012 г. по ч. т. д. № 625/2012 г. на ІІ т. о., определение № 676/10.10.2013 г. по ч. т. д. № 3663/2013 г. на І т. о., определение № 677/11.10.2013 г. по ч. т. д. № 3274/2013 г. на ІІ т. о., определение № 28/14.01.2014 г. по ч. т. д. № 4450/2013 г. на ІІ т. о., определение № 802/07.11.2014 г. по ч. т. д. № 2195/2014 г. на І т. о., определение № 219/06.04.2015 г. по ч. т. д. № 3650/2014 г. на І т. о. и др. Частният жалбоподател е обосновал неправилността на обжалваното определение с доводи, възпроизвеждащи дословно мотивите към определение № 167/07.03.2011 г. по ч. т. д. № 35/2011 г., в които е застъпено противоположно становище – че определението по чл.679, ал.4 ТЗ подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ. Така изразеното становище е в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.613а, ал.3 ТЗ във вр. с чл.679, ал.4 ТЗ, което е послужило като основание съдебният състав на І т. о. на ВКС да не го поддържа за в бъдеще – определение № 771/23.11.2012 г. по ч. т. д. № 709/2012 г. на ВКС, І т. о.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 433/2015 г. на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 462 от 09.07.2015 г., постановено по ч. т. д. № 433/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :