О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
гр. София, 11.12. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2522/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. А. Н., Е. С. С., Ф. С. С. – лично и в качеството на законен представител на малолетния М. Н. Р., В. С. А., Ж. С. А. и Д. Е. С. – всички със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника им адв. Н. М. от САК, срещу определение № 530 от 26.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 398/2019 г. на Апелативен съд – В.. С посоченото определение е потвърдено определение № 156 от 07.05.2019 г. по т. д. № 6/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, с което на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК е спряно производството по предявените от частните жалбоподатели против „О. – Застраховане” АД субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона – чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Частните навеждат оплакване, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че образуваното дознание, респ. прокурорска проверка, представляват основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Поддържат, че за да се приложи разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, следва съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на спора и невъзможност тези обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство. Излагат доводи, че образуваното по повод на увреждащото пътно – транспортно произшествие досъдебно производство и привличането на реализиралия произшествието водач като обвиняем с постановление от 28.01.2019 г. не са обстоятелства от кръга на визираните в чл.229, ал.1, т.5 ГПК, както и че не съществува процесуална пречка вината и противоправното поведение на водача да бъдат установени в производството за разглеждане на исковете по чл.432 КЗ.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „О. – Застраховане” АД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол поради отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди определението на Окръжен съд – Търговище, с което е спряно производството по предявените от физическите лица – частни жалбоподатели против „О. – Застраховане” АД субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. А., причинената при ПТП на 29.09.2018 г., заедно с обезщетения за забава в размер на законната лихва, Апелативен съд – В. е приел, че са осъществени предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на гражданското дело.
При постановяване на определението въззивният съд се е позовал на константната практика на ВКС, според която спирането на делото в хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК предполага съдът, разглеждащ гражданскоправен спор, да констатира наличието на престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора, но не могат да бъдат установени в рамките на гражданското производство, независимо дали по повод на тях е образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Относно изискването престъпните обстоятелства да са от значение за правилното решаване на гражданскоправния спор съдът е посочил, че то ще е изпълнено тогава, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното производство, и деянието, предмет на доказване в гражданския процес, като във всички случаи резултата по делото трябва да зависи от тяхното установяване. След като е съобразил твърденията на ищците в исковата молба, че отговорността на ответника – застраховател е обусловена от виновното и противоправно поведение на водача Д. Д., причинил виновно и противоправно смъртта на техния близък, и е преценил, че фактическият състав на отговорността на застрахователя изисква вредата да е настъпила в резултат на престъпление, което подлежи на установяване по надлежния ред, въззивният съд е направил извод, че изходът на спора по предявените пред първоинстанционния съд искове зависи от изхода на образуваното досъдебно производство № 969/2018 г. на РУ „Полиция” – Т., по което с постановление от 28.01.2019 г. водачът Д. Д. е привлечен като обвиянем за престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” във вр. с ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 НК. Въззивният съд е изложил съображения, че влязлата в сила осъдителна присъда срещу водача ще има задължителна сила за гражданския съд по отношение на дееца, деянието и неговата противоправност, като престъплението, т. е. наличието на престъпното обстоятелство, не може да бъде установено самостоятелно в рамките на гражданското дело, тъй като липсват процесуални пречки за реализиране на отговорността на дееца по наказателнопроцесуален път.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – В. въззивно определение.
Частните жалбоподатели са обосновали приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „Съставлява ли образуваното досъдебно производство ДП № 969/2018 г. по описа на РУ „Полиция” – Т. и обстоятелството, че с постановление от 28.01.2019 г. е привлечено лице за престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” във вр. с б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 НК, основание по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по т. д. № 6/2019 г. по описа на ОС – Търговище” в противоречие с константната практика на ВКС по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, обективирана в определение № 274/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на І г. о., определение № 378/28.05.2010 г. по ч. т. д. № 383/2011 г. на ІІ т. о., определение № 44/26.01.2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на ІІ г. о., определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д. № 592/2012 г. на І т. о., определение № 274/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на І г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на ІV г. о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на ІV г. о. и решение № 116/15.08.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на ІV г. о. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити и оплаквания, че въззивният съд неправилно е преценил образуваното досъдебно производство и привличането на обвиняем като предпоставки по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на делото, но те са от значение за правилността на обжалваното определение и не следва да се вземат предвид при произнасянето по заявеното основание за достъп до касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателите въпрос – дали образуването на досъдебно производство и привличането на едно лице като обвиняем за престъпление, по повод на което е предявен иск за обезщетяване на вреди, предпоставят спиране на гражданското дело по иска за вреди на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, е от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпреки наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното определение не може да се допусне, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според практиката на ВКС (обективирана и в цитираните от жалбоподателите съдебни актове), съдът спира гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес; Извършването на проверка от компетентните органи за извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за установяване на престъпление, не са причина за спиране на гражданското дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, ако в хода на разглеждане на делото съдът сам не е констатирал престъпните обстоятелства и не е преценил, че те са от значение за правилното решаване на гражданския спор и че е невъзможно да бъдат установени в исковото производство.
В практиката на ВКС, обективирана в определение № 100/06.12.2018 г. по ч. т. д. № 202/2018 г. на ІІ т. о. и определение № 323/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2950/2013 г. на ІІІ г. о., е обосновано разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца – чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране; Извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента.
Относимо към поставения въпрос е и разрешението, дадено от ОСГК на ВКС в т.2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл.182, б.”д” ГПК (отм.) – разпоредба, аналогична на чл.229, ал.1, т.5 от действащия ГПК от 2007 г.; Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
При постановяване на обжалваното определение не е допуснато отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, след като е достигнал до изводи, че правилното решаване на спора по исковете с правно основание чл.432 КЗ зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от причинителя на вредите и че този факт не може да бъде установен инцидентно в гражданския процес по повод разглеждането на исковете (предвид отсъствието на хипотезите по чл.124, ал.5 ГПК). Решаващият аргумент, с който съдът е мотивирал наличието на основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, не е образуваното досъдебно производство срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, а пълното съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача, сочен за причинител на вредите, и деянието, по повод на което е предприето наказателно разследване срещу водача и за което водачът е привлечен като обвиняем с постановление по ДП № 969/2018 г. на РПУ – Т.. Произнасянето на въззивния съд, че производството по исковете с правно основание чл.432 КЗ подлежи на спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, за да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на наказателното производство срещу водача, е в съответствие с посочената по-горе практика на ВКС, поради което не е налице поддържаното от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 530 от 26.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 398/2019 г. на Апелативен съд – В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :