О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 02.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 968/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. Т. А. от гр. София – лично и в качеството на управител на „МС – България” ЕООД със седалище в гр. София, срещу постановеното от Софийски градски съд определение № 337 от 07.01.2019 г. по ч. гр. д. № 6500/2018 г. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на З. А. срещу определение № 360966 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 16074/2018 г. на Софийски районен съд в частта за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по предявените от частния жалбоподател искове за установяване нищожност на разпореждане за издаване на изпълнителен лист, за отмяна на изпълнителен лист, за отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение и за произнасяне по допустимостта на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и по изложени в нея съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за произнасяне по „допуснатата към момента част от иска по гр. д. № 16074/2018 г.”. Към жалбата е приложен „документ, който се явява нововъзникнал” – извънсъдебна графологична експертиза, но предвид характера на производството по чл.274, ал.3 ГПК, същият не следва да се обсъжда.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, аргументирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски районен съд в частта, с която е върната исковата молба на З. Т. А. и е прекратено производството по гр. д. № 16704/2018 г. в частта относно предявените срещу „Обединена българска банка” АД като правоприемник на „Сибанк” ЕАД искове за признаване нищожност и за отмяна на актове, постановени в образувано по заявление на „Сибанк” ЕАД заповедно производство по ч. гр. д .№ 44444/2012 г. на Софийски районен съд, а именно – разпореждане за издаване на изпълнителен лист, изпълнителен лист и разпореждане за незабавно изпълнение, и за произнасяне по допустимостта на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, Софийски градски съд е приел, че предявените искове са процесуално недопустими поради наличието на специален ред и срок за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение – чл.419 ГПК. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното определение и е споделил съдържащите се в тях изводи, че при наличие на предвиден от законодателя специален процесуален ред за защита срещу актовете в заповедното производство е недопустимо по исков ред да се претендира тяхната отмяна, респ. установяване на нищожността на постановеното от заповедния съд разпореждане за издаване на изпълнителен лист, както и на самия изпълнителен лист. В подкрепа на извода за недопустимост на исковете въззивният съд се е позовал и на служебно известното му обстоятелство, че пред Софийски районен съд и Софийски градски съд има други висящи дела с предмет издадени в същото заповедно производство актове, образувани по предявени от З. А. – лично и като управител на търговско дружество, искове.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и се е позовал на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено по отношение на следните въпроси, посочени като значими за изхода на делото :
„1. Задължен ли е заповедният съд да издава под формата на самостоятелен и мотивиран съдебен акт разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което приема за основателно и редовно заявлението и мотивирано разпорежда издаването на заповед за изпълнение;
2. Задължен ли е заповедният съд да издава под формата на самостоятелен и мотивиран съдебен акт разпореждане, с което се уважава искането по чл.418, ал.1 ГПК за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение;
3. Задължен ли е заповедният съд да издава под формата на самостоятелен и мотивиран съдебен акт разпореждане, с което се уважава искането по чл.405, т.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист;
4. Задължен ли е заповедният съд да издава под формата на самостоятелен и мотивиран съдебен акт разпореждане, с което упълномощава ЧСИ да извърши връчвания на изходящ от съда документ, какъвто е заповедта за изпълнение;
5. Допустимо ли е да се търси нищожност на разпореждането за незабавно изпълнение в отделен исков процес и извън процесуалната възможност за обжалване на разпореждането по чл.419 ГПК;
6. Допустимо ли е да се търси нищожност на останалите разпореждания – за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за издаване на изпълнителен лист и за упълномощаване на ЧСИ да извършва връчвания на изходящ от съда документ, какъвто е заповедта за изпълнение”.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, ако по отношение на него са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл280, ал.1 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпросите, които имат значение за правилността на обжалвания въззивен акт, в т. ч. и за законосъобразността на направените от въззивния съд изводи.
Първите четири въпроса от изложението не притежават характеристиките на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Въпросите касаят правомощията на заповедния съд, които не са обсъждани от въззивния съд и по които няма произнасяне в мотивите към обжалваното определение. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото, въззивният съд е извършил само преценка за допустимостта на предявените от частния жалбоподател искове, която не включва анализ на задълженията на заповедния съд при постановяване на съответните актове в заповедното производство.
Несъответствието на формулираните в т.1 – 4 въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда поддържаната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че от съдържащата се в изложението аргументация на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не може да се направи извод, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/19.02.2010 г. Освен това следва да се има предвид и разрешението, възприето в т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че постановените в заповедното производство актове са изключени от обхвата на касационния контрол. По аргумент от така възприетото разрешение необходимото съдържание на актовете в заповедното производство не би могло да бъде предмет на произнасяне от страна на Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Касационно обжалване не може да се допусне и по последните два въпроса от изложението – за допустимостта да се търси нищожност на постановените в заповедното производство актове по исков ред, извън процесуалната възможност за тяхното обжалване. Отговорът на тези въпроси предполага проверка на правилността на формирания от въззивния съд решаващ извод, че законодателят е предвидил специален ред за обжалване на актовете от заповедното производство и този ред изключва процесуалната възможност по исков ред да се установява тяхната нищожност и да се иска отмяната им. В стадия на производството за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на изводите в обжалвания въззивен акт, поради което поставените в т.5 и т.6 въпроси също не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и е безпредметно да се обсъжда дали те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 6500/2018 г. на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователно е искането на частния жалбоподател въззивното определение да се допусне до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на подлежащите на касационно обжалване актове на въззивните съдилища, уредена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивният съдебен акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател не е посочил пороци на обжалваното определение, които да насочват към уредената в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност. Въведените с изложението, а и със самата частна касационна жалба, основания за неправилност на определението изискват проверка от страна на касационната инстанция дали въззивният съд е приложил правилно закона като е приел, че предявените искове за установяване нищожност и отмяна на актове от заповедното производство са процесуално недопустими поради наличието на уреден в закона специален ред за защита срещу тях. Необходимостта от извършване на такава проверка е несъвместима с очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно и поради това не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 337 от 07.01.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 6500/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на З. Т. А. – лично и като управител на „МС – България” ЕООД, срещу определение № 360966 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 16074/2018 г. на Софийски районен съд в частта за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по предявените срещу „Обединена българска банка” АД искове за признаване нищожност и за отмяна на постановени в заповедното производство по ч. гр. д. № 44444/2012 г. на Софийски районен съд актове – разпореждане за издаване на изпълнителен лист, изпълнителен лист и разпореждане за незабавно изпълнение, и за произнасяне по допустимостта на подаденото по същото дело заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :