О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София, 25.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 853/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството e по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 556 от 24.11.2016 г., постановено по ч. т. д. № 178/2016 г. на Апелативен съд – П.. С посоченото определение е потвърдено определение № 827 от 19.11.2015 г. по т. д. № 145/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е оставено без разглеждане искането на ответника [фирма] за конституиране на трето лице помагач поради изтичане на срока, в който може да се направи искането.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Навежда оплаквания, че изводът на въззивния съд за пропускане на срока за привличане на подпомагаща страна е необоснован и незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с нередовната процедура по връчване на препис от исковата молба, препятствала изтичането на срока по чл.367, ал.4 ГПК.
В частната касационна жалба е инкорпорирано и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по жалбата [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт.
Според задължителните указания в т.9 „а” от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице – помагач, не подлежи на касационно обжалване.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за оставяне без разглеждане на искане за привличане на подпомагаща страна, т. е. за отказ да се конституира трето лице – помагач по смисъла на т.9 „а” от цитираното тълкувателно решение. Предвид указанията в тълкувателното решение постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението не пораждат за частния жалбоподател право на частна касационна жалба, каквато не е предвидена в процесуалния закон.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 556 от 24.11.2016 г., постановено по ч. т. д. № 178/2016 г. на Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :