О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 30.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 784/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение № 17910 от 31.10.2014г., постановено по в.гр.д. №7300/2014г. по описа на СГС, АО, ІІІ-б състав.
В касационната жалба се навеждат оплаквания необоснованост на решението, както и за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и при противоречие с материалния закон. Твърди се, че въззивният състав не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че не е обсъдил направените от ответника възражения. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и се поставят следните въпроси, които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1.Следва ли да бъде уважен иск за заплащане на цена на услуга само въз основа на предоставено копие от фактура, като липсват надеждни доказателства за предаване на стоката, 2.Възниква ли задължение за ответника да заплаща услуга, която се твърди, че е извършена, без да е необходимо ищцовата страна да доказва изпълнението на услугата и 3.Едностранно подписан документ / в конкретния случай фактура/ може ли да служи като доказателство за трайни търговски отношения и договор; Приложима ли е презумпцията на чл.301 ТЗ при липса на двустранно подписани протоколи?”. Отделно е поставен въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно: Материализира ли валидно правоотношение фактура, която е била подписана от ненадлежен представител на ответното дружество, при положение, че липсват по делото надлежни доказателства за извършена доставка на стоката?
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация. Сочи, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС по поставените по-горе въпроси. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
С решение от 13.01.2014г., постановено по гражд.дело №61225/2012г. по описа на Софийски районен съд, са уважени изцяло предявените реда на чл.422 ГПК от ищеца [фирма] – [населено място], положителни установителни искове против ответника [фирма] – [населено място]. С решението са уважени 14 броя обективно съединени искове – всеки един от тях с цена на иска от 1 000 лв., предявен като частичен от дължимата от ответника цена с ДДС за доставените стоки по всеки един от 14-те договора за продажба на премикси и биоконцентрати, материализирани в 14 отделни фактури. Прието е за установено и задължението на ответното дружество за заплащане на лихви за забава върху сборната главница от 14 000 лв., считано от 20.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
С обжалваното решение № 17910 от 31.10.2014г., постановено по в.гр.д. №7300/2014г. по описа на СГС, АО, ІІІ-б състав, е потвърдено изцяло първоинстанционното решение на СРС, постановено по гражд.дело №61225/2012г. Въззивният съд е посочил, че предмет на спора са частичните претенции на [фирма] , всяка в размер на 1 000лв. /общо в размер на 14 000 лв. при общо дължима сума от 194 030.80 лв./, произтичащи от представените 14 броя фактури, обективиращи създадените облигационни отношения между страните. Прието е, че спорът е търговски и следва да бъде решен съобразно правилата на Търговския закон.
От изложеното следва, че предмет на касационната жалба са 14 броя обективно съединени искове – всеки един от тях с цена на иска от 1 000 лв. /под посочения в чл.280 ал.2 ГПК в редакцията към датата на обжалване на решението минимум от 10 000 лв./. Без значение за цената на иска по см. на чл.280 ал.2 във вр. с чл.69 ал.1 ГПК е, че всеки един от исковете е предявен като частичен за задължение, надхвърлящо сумата от 10 000 лв., тъй като размерът на цената на частичния иск е търсената с него сума. Релевантно за недопустимостта на касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК е обстоятелството, че между ищеца [фирма] и ответника [фирма] няма сключен единен договор за периодично изпълнение, поради което всяка една от фактурите материализира отделен договор за продажба, както и че сделките, от които произтичат вземанията на ищеца са търговски сделки по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ.
По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Без значение за нейната недопустимост е обстоятелството, че във въззивното решение е посочена възможност за касационно обжалване на решението. В случая недопустимостта на касационното обжалване произтича пряко от приложението на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение № 17910 от 31.10.2014г., постановено по в.гр.д. №7300/2014г. по описа на СГС, АО, ІІІ-б състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :