О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 28.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1252/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. Г. от [населено място] срещу определение № 3793 от 28.12.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 5435/2015 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение, след отмяна на определение от 09.12.2015 г. по гр. д. № 15817/2015 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещи отрицателни установителни искове, които ще бъдат предявени от Ц. Г. Д. в качеството на [фирма] и А. М. Х. срещу [фирма] за установяване несъществуването на ипотечни задължения на ищците за недвижими имоти – апартамент № 13 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с избено помещение № 13, съгл. нотариален акт № 107, т.І, рег. № 2050, дело № 105/2006 г. на нотариус Б. Б., и магазин № 2 в [населено място],[жк][жилищен адрес] съгл. нотариален акт № 108, т.І, рег. № 2051, дело № 106/2006 г. на нотариус Б. Б., поради пълно погасяване към 08.07.2013 г. на задълженията по договор за банков кредит № 02-Р/2006 – Д., евентуално поради новиране на кредитното задължение без съгласие на ипотекарните длъжници, чрез спиране на изпълнението върху посочените недвижими имоти по изп. дело № 20157810400405 по описа на ЧСИ Г. Д. с рег. № 781, при парична гаранция 13 000 лв.
Частната жалбоподателка твърди, че е легитимирана да обжалва определението за допускане на обезпечение, за което е узнала от връченото й на 09.02.2018 г. удостоверение на ЧСИ Г. Д., тъй като е трето заинтересовано лице по смисъла на т.6 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чиято правна сфера е засегната от обезпечението. Качеството си на трето заинтересовано лице жалбоподателката извежда от постановление за възлагане на недвижим имот от 12.12.2015 г., с което след реализирана публична продан по изпълнително дело № 20157810400405 й е възложен един от имотите, срещу които е насочено спряното принудително изпълнение – апартамент № 13 в [населено място],[жк]. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и се навеждат оплаквания, че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон при отсъствие на предпоставките за допускане на обезпечение и несъответствие на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда. Излагат се и доводи, че чрез спирането на изпълнението е затруднено значително положението на жалбоподателката като купувач в публичната продан, предвид невъзможността да упражнява владение върху възложения й имот, въпреки заплащането на покупната цена.
В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответницата Ц. Г. Д. в качеството на [фирма] – [населено място], която изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски.
Ответниците А. М. Х. и [фирма] – [населено място], не заявяват становища по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е своевременно от лице с право на жалба срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно изричната разпоредба на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Легитимацията на частната жалбоподателка да обжалва определението за допускане на обезпечение произтича от качеството й на трето лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” по изпълнително дело № 20157810400405 по описа на ЧСИ Г. Д.. От представените с частната жалба доказателства се установява, че обезпечението е допуснато след проведена по изпълнителното дело публична продан, в резултат на която жалбоподателката е обявена за купувач на един от недвижимите имоти, обект на принудително изпълнение, като същата е внесла и дължимата при проданта цена. Спирането на изпълнението е препятствало влизането в сила на постановлението за възлагане, поради което – по аналогия с хипотезите, разгледани в т.6 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателката има правен интерес и е легитимирана да обжалва определението за допускане на обезпечение, макар да не е участвала като страна в обезпечителното производство.
Обжалването на определението за допускане на обезпечение е предприето, след като частната жалбоподателка е узнала за спряното принудително изпълнение от връченото й на 09.02.2018 г. от ЧСИ Г. Д. удостоверение. Частната касационна жалба е подадена по пощата на 16.02.2018 г. По делото няма данни и доказателства узнаването да предхожда датата на връчване на удостоверението, каквито твърдения се съдържат в отговора на ответницата Ц. Д.. Доказателства за узнаване на определението преди датата 09.02.2018 г. не се съдържат и в изисканото по искане на ответницата ч. гр. д. № 5497/2016 г. на Софийски градски съд, както и в приложеното към него заверено копие от книжата по изпълнително дело № 20157810400405 на ЧСИ Г. Д.. При тези обстоятелства следва да се приеме, че частната жалба е подадена в едноседмичен срок от узнаване на определението като предпоставка за процесуалната й допустимост. Възражението на ответницата, че определението е влязло в сила с изтичане на сроковете за обжалването му от страните в обезпечителното производство, е неоснователно. Частната жалбоподателка е трето за обезпечителното производство лице и би могла да упражни правото си на жалба по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК едва след узнаване на засягащата правната й сфера обезпечителна мярка, което в случая е станало на 09.02.2018 г.
За да отмени определението на Софийски градски съд и да допусне поисканото от Ц. Г. Д. – лично и като [фирма], и А. М. Х. обезпечение, Софийски апелативен съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 ГПК за обезпечаване на бъдещите отрицателни установителни искове, които ищците ще предявят срещу [фирма] за установяване несъществуването на задължения на трето лице по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху техни собствени недвижими имоти. Въззивният съд е преценил, че бъдещите искове са допустими и че са представени доказателства в подкрепа на тяхната вероятна основателност, но доколкото погасяването на обезпечите с ипотека задължения е предмет на доказване в бъдещия исков процес с помощта на вещо лице, е невъзможно да се направи категоричен извод за основателността на исковете и обезпечението следва да се допусне при условията на парична гаранция по чл.391, ал.2 ГПК. Направил е извод, че за ищците съществува нужда от обезпечението и че посочената от тях обезпечителна мярка е адекватна на търсената защита.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частната жалбоподателка се е позовала бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и във връзка с него е формулирала следните въпроси : „1. При образувано изпълнително дело на основание изпълнителен лист , издаден въз основа на Заповед по чл.417 от ГПК, успешно проведен от кредитора установителен иск по чл.422 от ГПК и проведена по изпълнителното дело публична продан на недвижим имот, собственост на ипотекарни длъжници, следва ли съдът в обезпечителното производство да допусне обезпечение на предявими като бъдещи или вече предявени отрицателни установителни искове, предявени от ипотекарните длъжници срещу кредитора/взискателя по делото за установяване на несъществуващи в тяхна тежест ипотечни задължения за недвижим имот, който в изпълнителното производство е възложен с Постановление за възлагане на трето за изпълнителния процес лице -купувач чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ върху този недвижим имот; 2. Следва ли съдът в обезпечителното производство да допусне обезпечение на предявими като бъдещи или вече предявени отрицателни установителни искове, предявени от ипотекарните длъжници срещу взискателя по изпълнително дело за установяване на несъществуващи в тяхна тежест ипотечни задължения за недвижим имот, чрез „спиране на изпълнението върху недвижим имот“ при наличието на постановено решение по предявен и успешно проведен установителен иск по чл.422 от кредитора срещу длъжника, за парично вземане произтичащо от договор за кредит, въз основа на което е издаден изпълнителен лист по влязлата в сила Заповед по чл.417 от ГПК; 3. Постановеното решение по предявен и успешно проведен установителен иск по чл.422 от кредитора срещу длъжника, за парично вземане произтичащо от договор за кредит въз основа на който е издаден изпълнителен лист по влязла в сила Заповед по чл.417 от ГПК има ли сила на присъдено нещо /обвързваща сила/ и за ипотекарните длъжници,чийто недвижим имот обезпечава паричното вземане , произтичащо от договора за кредит и представляващо предмет на иска по чл.422 от ГПК и на Заповедта по чл.417 от ГПК; 4. В случай, че бъдат уважени предявени от ипотекарните длъжници срещу взискателя по изпълнителното дело отрицателни искове за установяване на несъществуващи в тяхна тежест ипотечни задължения за недвижим имот, предмет на принудително изпълнение по изпълнителното дело, следва ли да бъде обезсилен изпълнителния лист, издаден на взискателя въз основа на Заповед по чл.417 от ГПК; 5. В случай, че бъдат уважени предявени от ипотекарните длъжници срещу взискателя по изпълнителното дело искове за установяване на несъществуващи в тяхна тежест ипотечни задължения за недвижим имот, който в изпълнителното производство е възложен с влязло в законна сила Постановление за възлагане на трето лице – купувач, какви ще са правните последици от това за третото лице, определено за купувач с влязло в законна сила Постановление за възлагане и платило в срок определената цена за имота; 6. В случай, че бъдат уважени предявените от ипотекарните длъжници срещу взискателя по изпълнителното дело искове за установяване на несъществуващи в тяхна тежест ипотечни задължения за недвижим имот, който в изпълнителното производство е възложен с влязло в законна сила Постановление за възлагане на трето лице – купувач, какви ще са правните последици от това за третото лице , определено за купувач с влязло в законна сила Постановление за възлагане и платило в срок определената цена за имота, ако същата вече е преведена от частния съдебен изпълнител на взискателя по делото”.
Поставените въпроси са от значение за правилността на обжалваното определение, но не са обуславящи за изхода на обезпечителното производство и поради това не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. При постановяване на определението въззивният съд не е обсъждал и не се е произнасял по нито един от посочените въпроси, нито е формирал правни изводи по повод на тях с решаващо значение за допускане на обезпечението. Преценката на съда за наличие на предпоставките за допускане на обезпечение е ограничена до допустимостта на бъдещите искове – с оглед твърденията за настъпило към 08.07.2013 г. погасяване на задълженията по обезпечения с ипотека договор за кредит, до вероятната основателност на исковете – с оглед представените в обезпечителното производство доказателства, до наличието на обезпечителна нужда за ищците в качеството им на собственици на ипотекираните имоти и до съответствието на обезпечителната нужда с посочената обезпечителна мярка „спиране на принудителното изпълнение върху ипотекираните имоти”. В мотивите към определението липсват констатации за проведена преди постановяването му публична продан по отношение на имотите, обект на ипотека и на принудително изпълнение, включително за издадено постановление за възлагане на някой от тези имоти. Принудителното изпълнение е спряно преди влизане на постановлението за възлагане в сила, поради което въпросите относно значението на влязлото в сила постановление за допускане на обезпечението имат хипотетичен характер и не кореспондират с данните по делото. След като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили неговите правни изводи за наличие на предпоставките за допускане на обезпечение, въпросите в изложението не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Поради отсъствие на основание за допускане на касационно обжалване не съществува процесуална възможност въпросите да се обсъждат във връзка с правилността на определението, тъй като тя не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме, че всички или някои от въпросите са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на определението не може да се допусне, тъй като не е обоснована специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. Частната жалбоподателка се е позовала формално на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да изложи съображения в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не позволява да се извърши преценка дали чрез касационното разглеждане на въпросите ще се постигне целта на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснена в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 5435/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски за производството не следва да се присъждат на ответницата по жалбата Ц. Д. предвид задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3793 от 28.12.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 5435/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :