О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 07.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3017/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „НИК и ДОБ” ООД – гр. Варна, срещу определение № 2930 от 15.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2517/2018 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 196 от 25.10.2018 г. по вх. р. № 20056/27.07.2018 г. на съдия по вписванията при Варненски районен съд, с което е отказано вписване/отбелязване за продължаване срока на вписан договор за аренда по молба вх. рег. № 2056/27.07.2018 г. на П. Н., представляваща „НИК и ДОБ” ООД.
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат се оплаквания, че при наличие на изрична клауза – чл.9, във валидния и вписан договор за аренда, предвиждаща договорът да продължи действието си при настъпване на определени обстоятелства, отказът да се извърши отбелязване за продължаване действието на договора противоречи на закона. Излагат се доводи, че след като клаузата на чл.9 се съдържа в договора за аренда, сключен в предвидената от закона форма за валидност, изискуемата от чл.18 ЗАЗ писмена форма на уговорката за продължаване срока на договора следва да се счита спазена и предвид съдържанието на клаузата, не е необходимо страните да постигат ново писмено споразумение за продължаване действието на договора.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с посочване на следните „съществени” за делото въпроси : „1. Когато договорът за аренда е сключен в предвидената от закона форма и в него е включена клауза за автоматичното му удължаване, валиден ли е този договор или следва да бъде сключван нов договор или споразумение за удължаване на срока по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗАЗ; 2. Спазена ли е формата за удължаване на срока на договор за аренда, ако клаузата за удължаване на срока при определени условия е включена в първоначалния срок на договора и този договор е сключен в предвидената от закона форма по смисъла на чл.18 от ЗАЗ; 3. Има ли право арендаторът да заяви пред Нотариус под страх от Наказателна отговорност съгласно чл.313 от НК, че договорът за аренда не е прекратен – изхождайки от други подобни декларации например по Търговския закон; 4. Длъжна ли е Службата по вписвания при вписване на договор за аренда да отбелязва и неговия срок, при наличие на изрична норма за вписване на прекратяването на договора за аренда по чл.27, ал.2 от ЗАЗ; 5. Налице ли е празнота или противоречие в Правилника за вписванията /последно изм. и доп. ДВ бр.92 от 7 ноември 2014 г./ по отношение на договорите за аренда, регламентирани със ЗАЗ /последно изм. и доп. бр.55 от 3 юли 2018 г./, след като СВ самоволно отбелязва срока на договорите за аренда и изисква допълнителни документи, когато не е налице първоначално вписване”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С определение от 25.10.2018 г. съдия по вписванията при Районен съд – Варна е отказал да извърши поисканото от „НИК и ДОБ” ООД отбелязване по вписан договор за аренда за продължаване срока на действие на договора.
Сезиран с частна жалба от заявителя, Варненски окръжен съд е потвърдил обжалваното определение за отказ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, съгласно която договорите за аренда и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните и се вписват в службата по вписванията, след което се регистрират в съответната служба по земеделие. Изложил е съображения, че ЗАЗ е специален закон, който урежда всички елементи на договора за аренда, в т. ч. и формата, като в чл.18 предвижда продължаването на договора да се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да се вписва в службата по вписвания с последваща регистрация в съответната общинска служба по земеделие. Като е преценил, че в конкретния случай не е спазена предвидената в чл.18 ЗАЗ писмена форма за действителност на съгласието на страните за продължаване на арендния договор, съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания отказ.
При постановяване на обжалваното определение Варненски окръжен съд е констатирал, че вписаният по-рано договор за аренда съдържа клауза – чл.9, в която е обективирано съгласие на страните за продължаване срока на действие на договора. След преценка на клаузата съдът е приел, че тя не може да дерогира изискуемата от закона форма за действителност на споразумението за продължаване срока на арендния договор, което по разпореждане на чл.3 ал.4 ЗАЗ е подлежащ на вписване акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси, които не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на съда по конкретното дело.
Първите два въпроса не кореспондират с мотивите към обжалваното определение, доколкото въззивният съд не е отрекъл действителността на договора за аренда поради наличие на клауза в съдържанието му, предвиждаща автоматично продължаване на срока на договора. За да потвърди отказа за отбелязване, съдът е направил извод, че законът предвижда постигнатото от страните споразумение за продължаване срока на договора за аренда да бъде оформено писмено с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано по установения в Правилника за вписванията ред. Въпросът дали писмената форма следва да счита спазена, ако съгласието на страните за продължаване на срока е обективирано в първоначално сключения договор за аренда, е относим към правилното формиране на изводите на въззивния съд, а в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания пред него въззивен акт (извън хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на акта, каквато не се твърди от жалбоподателя и не се констатира от състава на ВКС). Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и не се налага обсъждане на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, посочена бланкетно от частния жалбоподател.
Останалите три въпроса в изложението нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които могат да предпоставят допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Въззивният съд не е обсъждал тези въпроси и не е формирал изводи по повод на тях, което прави безпредметна преценката дали те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 2517/2018 г. на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2930 от 15.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2517/2018 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :