О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С., 14.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1431/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. С. в качеството му на съуправител на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], срещу определение, инкорпорирано в решение № 363 от 15.12.2014 г. по в. т. д. № 600/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на подадената [фирма] /н./, чрез управителя С. С., въззивна жалба срещу решение № 40 от 09.06.2014 г. по т. д. № 221/2013 г. на Търговищки окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от синдика на [фирма] /н./ – А. Г., срещу [фирма] /н./ и [фирма] като правоприемник на [фирма] иск с правно основание чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ за обявяване за недействителна спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността договорна ипотека, сключена с нот. акт № 188, т.ІІ, рег. № 2535, дело № 136/04.06.2009 г. на нотариус К. Г. с рег. № 317.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и произнасянето по частната жалба не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от синдика на [фирма] /н./ А. Г., който изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да прекрати производството по въззивната жалба на [фирма] /н./, подадена чрез управителя С. С., срещу решението по т. д. № 221/2013 г. на Търговищки окръжен съд, Варненски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като дружеството – жалбоподател е ответник по предявения от синдика иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ и няма правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен.
Определението за прекратяване на производството по въззивната жалба е правилно.
Правото на въззивна жалба по чл.258 ГПК принадлежи на страните по делото. За да е допустима, жалбата трябва да изхожда от страната, която има интерес да обжалва постановеното от първата инстанция съдебно решение. Правен интерес от обжалване съществува тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната. При отхвърляне на иска интерес да обжалва решението има ищецът, а при уважаване на иска – ответникът.
С решението по т. д. № 221/2013 г. на Търговищки окръжен съд е отхвърлен предявеният от синдика на [фирма] /н./ против [фирма] /н./ и [фирма] иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ. Постановеният с решението правен резултат е удовлетворителен за ответника [фирма] /н./, което изключва правния интерес за дружеството от обжалване на решението. Подадената при отсъствие на правен интерес въззивна жалба е процесуално недопустима, както правилно е приел Варненски апелативен съд, поради което определението за прекратяване на образуваното по жалбата въззивно производство следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че правният интерес от обжалване на решението произтича от възможността дружеството – ответник да признае иска чрез своя управител и че като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ управителят е заинтересован да признае иска, за да бъде уважен предявеният от синдика иск. Признанието на иска е процесуално действие, което се преценява от съда при постановяване на решението по спора с оглед на всички доказателства по делото, и няма значение за преценката коя от страните по делото има правен интерес да обжалва решението. Личният интерес на управителя от постановяване на решение за признаване на ипотеката за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността е ирелевантен за допустимостта на въззивната жалба. Допустимостта на жалбата се преценява в зависимост от правния интерес на дружеството, което като ответник е удовлетворено от отхвърлянето на иска, а не от интереса на неучастващия като самостоятелна страна по делото управител.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение, инкорпорирано в решение № 363 от 15.12.2014 г. по в. т. д. № 600/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по въззивната жалба на [фирма] /н./, подадена от управителя С. С., срещу решение № 40 от 09.06.2014 г. по т. д. № 221/2013 г. на Търговищки окръжен съд,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :