О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София,08.03. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1654/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивно решение № 123 от 03.12.2015 г., постановено по в. т. д. № 236/2015 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 69 от 12.06.2015 г. по т. д. № 731/2012 г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] и [фирма] отрицателен установителен иск, квалифициран с правно основание чл.464, ал.1 ГПК, за несъществуване на вземания на [фирма] към [фирма] за сумата 867 067.11 лв. – част от главница от 2 400 000 лв. по изпълнителен лист от 19.08.2009 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 14.08.2009 г. по ч. гр. д. № 9324/2009 г. на Пловдивски районен съд, и за сумата 245 761.70 лв. – част от главница от 1 363 891.50 лв. по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10356/2009 г. на Пловдивски районен съд, и са присъдени разноски на ответниците по чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор от 07.04.2016 г. ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени частично решението на Бургаски окръжен съд и да отхвърли квалифицирания с правно основание чл.464, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск на [фирма] – взискател по изпълнително дело № 229/2011 г. по описа на ЧСИ Д. Н., против [фирма] – взискател по същото дело, и [фирма] – длъжник по изпълнението, за несъществуване на вземане на [фирма] към [фирма] за сумата 867 067.11 лв. – част от главница в размер на 2 400 000 лв. по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение от 14.08.2009 г. по ч. гр. д. № 9324/2009 г. на Пловдивски районен съд, Бургаски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като поради извършено частично прекратяване на изпълнителното дело за цялата главница по изпълнителния лист – 2 400 000 лв., извършено по молба на взискателя с постановление на съдебния изпълнител от 13.08.2012 г., сумата 867 067.11 лв. не е била предмет на разпределение с изготвения по изпълнителното дело разпределителен протокол от 29.10.2012 г.
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът за несъществуване на вземане на взискателя [фирма] към длъжника [фирма] за сумата 245 761.70 лв. – част от главница в размер на 1 363 891.50 лв. по изпълнителен лист, издаден в производството по ч. гр. д. № 10356/2009 г., след като въз основа на доказателствата по делото е направил аналогичен на съдържащия се в обжалваното решение извод – че вземането на взискателя за посочената сума, включено в разпределението по протокола от 29.10.2012 г., не е погасено и съществува. За недоказано е счетено твърдението на ответника, че вземането е погасено по силата на анекс № 5/01.07.2009 г. между [фирма], [фирма] и [фирма]. Съдът е изложил съображения, че анексът има съдържание на тристранно споразумение между посочените дружества, но тъй като е подписан само от [фирма], не и от останалите две страни, не е породил целените правни последици и не може да се възприеме като доказателство за постигнато съгласие за размера на дълга и за прихващане на насрещни вземания, в т. ч. и на спорното вземане за част от главницата по изпълнителния лист, издаден в производството по ч. гр. д. № 10356/2009 г. По същите съображения не е възприет и довода на ищеца, че анексът съдържа извънсъдебно признание на ответника [фирма] на неизгоден за него факт – погасяване на вземането чрез извънсъдебно прихващане. Във връзка с анекса въззивният съд е съобразил и констатацията в заключението на счетоводната експертиза по делото, че същият не е намерил отражение в счетоводните книги на взискателя и на длъжника, т. е. че не е осчетоводено погасяване на насрещни вземания като последица от извършено прихващане. Неоснователността на иска е мотивирана и със съображения, че анексът не е достигнал до знанието на длъжника [фирма] и че към датата на изготвяне на анекса вземането на взискателя [фирма] към длъжника не е било изискуемо – обстоятелства, които изключват извънсъдебното прихващане между двете вземания, а оттук – и частичното погасяване на вземането за главницата по изпълнителния лист.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. Предметът на иска по чл.464 от ГПК ограничен ли е до оспорване съществуването на вземане за сума на кредитора – ответник, която е включена в изготвеното разпределение, или оспорването на вземания за суми на кредитора – ответник по производството следва да обхване всички суми въобще, които се претендират от същия; 2. Ако предметът на иска по чл.464 от ГПК е ограничен до оспорване съществуването на вземане за сума на кредитора – ответник по производството, която е включена в изготвеното разпределение, следва ли въззивният съд да се съобрази с Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства”. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с твърдение, че в решенията на първоинстанционния и на въззивния съд са изразени противоположни становища относно правната квалификация на предявения по делото установителен иск, и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че по приложението на чл.464 ГПК липсва практика на ВКС.
Първият въпрос, макар и непрецизно формулиран, е от значение за формирането на решаващия извод на въззивния съд, че вземането на взискателя към длъжника за част от главницата по издадения в производството по ч. гр. д. № 9324/2009 г. на Пловдивски районен съд изпълнителен лист не е предмет на извършеното в изпълнителното дело разпределение и искът по чл.464, ал.1 ГПК за неговото несъществуване е неоснователен. По отношение на този въпрос обаче не са осъществени сочените от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Мотивите към първоинстанционното и към въззивното решение съдържат еднопосочни изводи за предмета на правния спор и правната квалификация на предявения иск, поради което твърдението на касатора за противоречиво произнасяне на инстанциите по същество относно правната квалификация на иска е невярно. Извън изложеното, противоречието между становищата на първата и на въззивната инстанция относно правната квалификация на иска не е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Според разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси; Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква разрешеният с обжалваното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а според указанията в т.4 от цитираното тълкувателно решение това изискване е изпълнено тогава, когато касационното разглеждане на значимия за конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените отношения и за създаване или осъвременяване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбата на чл.464, ал.1 ГПК е ясна и тълкувана систематично с останалите разпоредби от глава четиридесет и първа на Гражданския процесуален кодекс „Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми”, дава категоричен и недвусмислен отговор на въпроса какъв е предметът на уредения в нея специален отрицателен установителен иск. Отрицателният установителен иск по чл.464, ал.1 ГПК е правен способ за защита на всеки от взискателите в изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл.460 ГПК на вземане на друг взискател към длъжника. От целта на иска следва, че за да е предмет на оспорване по реда на чл.464, ал.1 ГПК, вземането на взискателя – ответник следва да е включено в разпределението. С оглед яснотата на съдържащата се в чл.464, ал.1 ГПК правна уредба касационното разглеждане на поставения от касатора въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос в изложението не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е възприел дадената от първата инстанция правна квалификация на иска – чл.464, ал.1 ГПК, и съобразно нея е разрешил спора за съществуване на оспорените вземания на ответника – взискател към длъжника в изпълнителното производство. Във въззивното решение не се съдържат изводи за допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон при квалифициране на спорното право. При липса на изводи за неправилно квалифициране на спорното право са неприложими указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящи се до задължението на въззивния съд при констатирана неправилна правна квалификация в решението на първоинстанционния съд да обезпечи служебно правилното приложение на съответната императивна материалноправна норма като укаже на страните кои са подлежащите на доказване факти и им даде възможност да ангажират доказателства за тях.
За изчерпателност следва да се отбележи, че и двата въпроса в изложението касаят изводите на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.464, ал.1 ГПК по отношение на вземането за сумата 867 067.11 лв. Касаторът не е поставил въпроси по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с произнасянето на въззивния съд по иска за несъществуване на вземането за сумата 245 761.70 лв., което е достатъчно за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол в частта за отхвърляне на този иск.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 236/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация [фирма] поради липса на представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 03.12.2015 г., постановено по в. т. д. № 236/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :